Опозиция ли? Ха-ха-ха, рекъл Бай Ганьо

Според науката понятието „опозиция” идва от възвратния глагол „противопоставям се”. Значи по тази логика някой се противопоставя на нещо, което го има.

А когато „нещото” го няма, няма и на какво да се противопоставяш. Сиреч няма и „опозиция”.
През 1921 г. Александър Стамболийски жени дъщеря си в едно плевенско село. И тъй като тогава БЗНС разполага с абсолютно мнозинство в парламента, един местен „демократично настроен” земеделец го пита: „Абе, г-н премиер, що не я изметем изцяло тази опозиция?”.

И между тях се провежда любопитен диалог. Стамболийски пита местния „демократ” дали е правил купа със слама. След утвърдителния отговор идва нов въпрос: А имало ли е някой отстрани, който с ръце в джобовете да обяснява, че не се прави така?

И след поредното потвърждение от страна на „демократа”, Стамболийски заключава: „Ами ето това е то опозицията. Хем реве до небесата, че не се прави така, хем нищо не пипва. А пък ти започваш да се стараеш да направиш купата да е „по така”.

Това не е виц, а истинска история, разказвана ми от дядо Драган, на когото съм кръстен. Но се сетих за нея, като проследих какво всъщност се случи в политическата 2015 година в България.

Ами май можем да я определим като поредната „година на кипи безсмислен труд”. Всичката Мара втасала – бежанци, безработица, цени на горивата и на тока, битова престъпност и т.н., та 12 месеца се захванала само с някаква си конституционна реформа.

С това поне ни занимаваха през цялото време някакви си „протестъри” (на български ще да е „протестиращи”, ама нейсе). Но иначе хич не си губеха времето да се накачат по клоните на държавната администрация. Която, както е известно, си е една добра дойна крава.

И стана една, че даже чак и Стамболийски да започне да скубе буйния си мустак.

Кой всъщност е опозиция? Т.е. кой вика, че „не е така”? И има ли някой, който да каже и „как трябва да е”?

Ми май няма.

Ако започна отзад напред, следва да тръгна от т.нар. Реформаторски блок.

Той какво е? Механичен сбор с користни властнически намерения? Сбирщина от „останалото дясно” извън ГЕРБ? Или устремени към държавни службици лица с неустановено потекло? Или грантовски стипендианти на една отвъдокеанска страна, която ги използва като пионки в мерака си да организира и „българска пролет”?

Ще оставя на читателя да си избере някой от отговорите на тези въпроси. Защото, честно казано, аз не мога. И не спирам да се чудя как хем имаш вицепремиер и трима министри, хем си в опозиция. Пък хем и поне 90% от „опозиционерите” си остават във властта. Е, тогава на кого и на какво си „опозиция”?

Ако слизам по-надолу, да сте чували за позицията на парламентарната група на бившия Бареков? Ами тя нито е опозиция, нито въобще има каквато и да е позиция.

По една проста причина. Бизнесът не обича да е в опозиция на властта, защото, уви, все още зависи силно от нея. И когато цяла една група депутати е на хранилката на един бизнесмен, нормално е тя не само да не е опозиция, но и да е в позицията „каквото каже шефът”… А в България „шефът” винаги знае, че да риташ срещу властта, не е полезно.

Вървя още по-надолу. ДПС? Ами наскоро пътувах из региона на Кърджали. И на мястото на старите разбити пътища видях едни прекрасно асфалтирани шосета.

Не питах с какви пари са правени – от еврофондовете или бюджетни. По-важни са други три неща.
Първото е, че по този начин ДПС така яко се е окопало във властта (в случая местната), че и с топ не можеш да го произведеш реална „опозиция”.

Второто е, че по този начин то неизменно остава на политическата сцена. Турците са племе благодарно и нямат навика да изменят на онзи, който им е сторил хаир.

И третото, но не и по важност, е, че ДПС фактически е узаконеното дете именно на сега действащата конституция. Да, движението подкрепи промените в нея, но само в рамките на френското правило, че „колкото повече се променя, толкова повече остава същата”.

Това май само клет Раданчо го не разбра с приказките си за „исторически компромис”. Ама, както казваме ние, даскалите, уви, няма доопънато и доучено дете…

И така накрая стигам и до БСП-то („Атака” и ПФ прескачам по обясними причини).
Та какво да прави Миков? Половината от депутатите му са „вързани” с някакви бизнеси – от „екоцентралите” до далаверите с цигарите. Е, как тогава да си опозиция?

Пак според науката във Великобритания например, когато една партия спечели властта, кралицата незабавно обявява загубилата за „официалната опозиция на Нейно Величество”.

Е, как обаче да стане това у нас, след като и управляващи, и опозиция са навързани като свински черва?

Да си „опозиция”, т.е. да се противопоставяш, ама на кого? На своя партньор – айдук? Ами няма как. Обратно, посмъртно ще си съжителстваш с него.

Е, при това положение, уважаеми читателю, колко опозиции наброихте? Аз май – ни една.

Ами да се върнем тогава на началото – че опозицията е „противопоставяне” на нещо. А щом няма противопоставяне, значи май го няма и „нещото”.

Защото „нещото”, поне според мен, от градивна правителствена програма се е превърнало в схемата „бе, я да им вдигаме данъците на тия българе”. Че да има пари и за нас, управляващите, и за „опозицията” ни.

Пък тъпите българе да си траят, да ни плащат и пак да ни избират да ги управляваме.
Съвместно с „опозицията на Наше Величество”…