На референдум за членство в НАТО българите ще отговорят с „Не“

Покрай засиленото напрежение в триъгълника Русия – САЩ – НАТО правоверните български евроатлантици отново подхванаха любимата си рецитация: „България отдавна е направила своя избор. Членове сме на НАТО. С това членство българите ясно са заявили своите евроатлантически предпочитания“. Този набор от клишета е не просто досаден. Той не отговаря на действителността. Просто защото на българските граждани така и не беше дадена възможност да избират да бъде ли страната ни член на Северноатлантическия пакт или не. Решението за това членство беше взето от политическия елит на България. Съгласете се, че двеста, триста или петстотин души в никакъв случай не могат да представляват целия български народ. Фразата „България избра да бъде член на НАТО“ щеше да бъде вярна, при положение че се беше провел референдум за нашето членство.Такъв, както знаете, нямаше. А явно не се и предвижда да има. Политическият ни елит не обича референдумите, а от този специално изпитва панически страх. Защото отсега знае какъв ще бъде резултатът. И ние го знаем. Ако сега се проведе допитване дали България да бъде или не член на този военнополитически съюз, преобладаващите отговори ще съдържат думичката „Не“. Нашите политици не могат да си позволят тази публична тайна да стане явна. Най-малкото защото, ако това се случи, те ще загубят доверието на своите евроатлантически покровители. Така че референдум за членството ни в НАТО никога няма да има. Но също така не е добре и да се лъже. Не бива да се повтаря повече тази очевидна лъжа, че „България била избрала НАТО“.

Знам много добре какво ще отговорят любителите на тази неистина. В парламентарната демокрация е така, ще кажат те, вие гласувате за своите представители в парламента и така им делегирате правото да решават вместо вас. Каквото и решение да вземат, все едно вие сте го взели. Сега ще ви дам само два примера, за да видите колко извратена е тази логика. През 2008 г. с голямо мнозинство, т. е. с гласовете както на тогавашните управляващи, така и на много депутати от опозицията, в парламента беше гласувано въвеждането на плоския данък. Съответно можем ли да кажем, че „България е избрала плоския данък“? Не, разбира се. И никой не казва подобно нещо. И още един пример, още по-близо до днешния ден. През 2013 г. българският парламент постави начело на ДАНС Делян Пеевски. Нещо не успявам да се сетя някой да е скандирал убедено фразата „България избра Делян Пеевски“. Съжалявам, че трябва да повторя една азбучна истини, но явно се налага. Това, че Народното събрание е взело някакво решение, изобщо не означава, че то се споделя от всички или дори от повечето български граждани. Ако управляващите наистина искат да разберат какво смятат повечето им сънародници по една или друга идея, трябва да организират допитване . Всичко останало е дрън-дрън.

Другата любопитна черта в поведението на българските евроатлантици освен постоянното им лъготене е учудването им от факта, че българите не сме проявявали достатъчно ентусиазъм, когато станело дума за НАТО. Тук захранваните с чуждестранни грантове анализатори и политици са напълно прави. Никакъв ентусиазъм няма сред българските граждани по повод на въпросния военен съюз. И това е съвсем естествено. Ние може да не сме изучавали тънкостите на световната дипломация и да не се издържаме от даренията на американски фондации, но все пак можем да разсъждаваме логично въз основа на това, което виждаме. Ето какви са фактите. През последните 25 години НАТО неотклонно се приближава до границите на Русия. Не виждаме руски войски да се разполагат близо до Великобритания или Франция, или САЩ. Тъкмо обратното е. Има ли право Русия да защитава своята национална сигурност от тази инвазия? Да, разбира се. Така както Великобритания, Франция или САЩ щяха да имат правото да се защитават, ако руски войски заедно със съюзниците си се приближаваха към техните граници. Наскоро американското списание „Американ интерест“ напомни за позицията на Джордж Кенън по повод на разширяването на НАТО. Става дума за един от най-проницателните дипломати и анализатори през втората половина на XX в. Именно Джордж Кенън е автор на концепцията за „сдържането“ на Съветския съюз, благодарение на която САЩ в крайна сметка излязоха победители от Студената война. Същият този Кенън през 1997 г. казва, че евентуално разширяване на НАТО би било най-голямата грешка на американската политика след разпадането на комунистическия блок.

Трудно е да не се съгласим с него. Именно това разширение е в основата на днешната криза. Русия има всички основания да се чувства застрашена от този процес. А ако държави като Украйна и Грузия бъдат приети в НАТО, вече ще става дума за директна заплаха срещу Руската федерация. Представете си съвсем реалната възможност в тези страни да бъдат разположени ракети, които буквално за минути ще могат да поразяват основните руски градове и командни центрове. Коя държава би позволила нещо подобно? Всяка държава би направила всичко възможно, за да избегне подобна заплаха. Защо се отказва подобно право на Русия?

През последните седмици наблюдаваме една все по-засилваща се медийна истерия, която се върти около възклицанието „Аууу, Русия всеки момент ще нападне Украйна!“ Всъщност Русия няма защо да върши подобно нещо. Тя отдавна си върна Крим и има контрол върху Източна Украйна. Русия иска нещо много по-съществено – да бъдат уважавани нейните интереси и да бъдат зачитани притесненията за националната ѝ сигурност. Ето за това е истинският разговор, а не за измислената държава Украйна. И основните участници в този разговор са Москва и Вашингтон. Русофобската риторика на Йенс Столтенберг, отиващия си шеф на НАТО, няма никакво значение.

Изглежда, само първосигналните български евроатлантици се впечатляват от подобни оперетни фигури. НАТО не е нищо друго освен един инструмент на американската политика. Така че членството в тази организация не е повод за някаква особена гордост. А и както вече стана ясно, България никога не е решавала дали да влиза или да не влиза в този съюз.