Милиарди за самолети, нищо за хората  

Управляващите  обичат  тънката  прослойка богати хора и никак не се интересуват  как живеят останалите, т.е. онези, които не се числят към привилегирования политико-финансов елит. Миналата седмица даде достатъчно доказателство за тази неприкрита антисоциална политика. Депутати от мнозинството отхвърлиха предложението на БСП за намаляването на ДДС върху лекарствата от 20 на 9%. "Железният" аргумент за отхвърлянето беше, че не можело да се изчисли ефектът от намаления данък върху крайната  цена. Странно как в много други държави от ЕС са изчислили този ефект, намалили са ДДС върху лекарствата, а и върху редица други продукти, само у нас нямало как да се направи? Тези дни в парламента беше отхвърлено и още една социално предложение  на опозицията. Става дума за предоставянето на еднократна помощ в размер на десет минимални работни заплати за раждането на всяко второ и трето дете, при положение че родителите са се осигурявали в предходните две години. Не се прие тази мярка. Явно управляващите стриктно бдят за спазването на бюджетната дисциплина и внимават да не бъде похарчен и лев от предварително договореното.

По принцип това внимание е похвално. Стига само да се отнасяше до харченията във всички сфери. Защото през последните дни се оказа, че е невъзможно да се даде  и една стотинка повече в социалната сфера, но могат да бъдат дадени милиарди за непроизведените самолети Ф-16. С удивителна бързина депутати от мнозинството най-напред ратифицираха сделката за купуването на самолетите, след което приеха актуализацията на държавния бюджет, която предвижда увеличаването на дефицита до 2,228 милиарда лева. Откакто ГЕРБ е на власт, неговите основни говорители не спират да повтарят, че за тях най-важното нещо е бюджетната дисциплина и че правителството прави всичко възможно да намалява дефицита. Тези приказки  зачестиха, след като стана ясно, че неистово напираме да бъдем приети в чакалнята на еврозоната като първа стъпка към въвеждането на еврото.  В никакъв случай не бива да се увеличава бюджетният дефицит, сутрин, обед и вечер повтарят управляващите, защото вече сме били под още по-стриктния мониторинг на финансовите евроинституции. Само с малко да  забравим за дисциплината в харченето, моментално ще трябва да забравим за еврозоната. В името на тази "свята" цел, приемането на еврото, обикновено се оправдава всеки отказ за увеличение на парите в здравеопазването, образованието, нормалното, а не символично вдигане на пенсиите и заплатите. А какво се оказа в един момент? Оказа се, че няма никакъв проблем при увеличаването на дефицита, когато стане дума да платим една огромна сума на американска компания.  Става дума за допълнително плащане от бюджета в размер на 2,3 милиарда лева. А ако вземем предвид предупрежденията на хора, които наистина разбират от самолети, а не са просто американски лобисти, може да се окаже, че тази сума ще стигне и 3 милиарда лева заради допълнителните разходи по оръжейното окомплектоване на машините. Но това, изглежда, никак не смущава управляващите. Те не само са готови да дадат тези пари, ами с радост ще ги дадат накуп, без да направят и опит да се договорят за разсрочено плащане.

Между другото, по този въпрос се появи едно интересно разноговорене в лагера на управляващите. Интересно е, защото по принцип в ГЕРБ такива неща не се случват. Там свещеният принцип е, че лидерът казва нещо, след което партийците надолу по веригата го повтарят, повече или по-малко талантливо. По въпроса за самолетите Бойко Борисов заяви, че той лично е настоявал да платим всичко накуп. И оправда това свое решение с грижата за едно евентуално, различно от неговото, бъдещо правителство. За да не товари бъдещите управляващи с огромни разходи, Борисов ще плати всичко сега. Колко благородно наистина! Какво мъдро държавническо решение! И тъкмо бяхме започнали да изпадаме в умопомрачителна радост от тази премиерска грижовност, собствените му хора  го опровергаха. Дали без да иска, дали нарочно, един от тях призна, че плащането накуп било изрично американско условие. Съответно за никаква премиерска загриженост не може да става дума. Просто наблюдаваме поредното безмозъчно съгласие на българските управляващи с изискванията на американския Голям брат. Оказва се, че няма значение колко пари ще платим и как ще ги платим. Важното е "началниците" отвъд Океана да са доволни. А е важно да са доволни, за да не правят проблеми. Когато местната власт изпълнява всичките им желания, дори и още неизречените, "началниците" не се вторачват особено в неправомерните ѝ действия и, общо взето, я оставят да прави каквото си иска. Ето това е истинската същност на евроатлантическото партньорство.  Шефовете в Брюксел и Вашингтон позволяват на местните власти да деребействат на воля при едно-единствено условие - да изпълняват всичките им нареждания, били те политически или финансови. Ето защо няма как да очакваме настоящата власт да се грижи за интересите на българските граждани. Единственият интерес, който обслужват, е този на мултинационалните компании и техните политически покровители.

В цялата дискусия около сделката за купуването на самолетите и увеличаването на бюджетния дефицит направи впечатление едно оглушително мълчание. Това на либералните икономисти. Обикновено те не спират да говорят. Имат мнение за всичко. И с радост го изразяват. С особена страст защитават бюджетната дисциплина. Достатъчно е някой политик или колега икономист с различни от техните възгледи да предложи увеличаване на социалните разходи например, либералните икономисти скачат като един срещу това. Моментално почват да рисуват апокалиптични картини, в случай че бъде направено дори и минимално повишаване на разходите за образование и здравеопазване.  Според тях заплатите и пенсиите трябва да бъдат замразени за неопределено време. Както и всички социални разходи, естествено. В противен случай щял да бъде увеличен бюджетният дефицит и държавата щяла да фалира. Това, разбира се, не е уникална българска концепция. В западния свят тя бива налагана още от края на 70-те години на миналия век. Този либерален катехизис предвижда орязването на всички плащания, които биха подобрили, дори и с малко, живота на обикновените хора. В името на бюджетната дисциплина. След падането на Желязната завеса тази концепция беше пренесена и у нас по безмозъчния метод "копи-пейст". И либералните български икономисти от различни поколения стриктно бдят за нейното изпълнение.  Днес обаче увеличението на дефицита по държавния бюджет от 1,829 милиарда лева до 2,228 милиарда лева не им прави никакво впечатление. Спомням си, че когато беше модерно да се протестира срещу правителството на Орешарски, същите тези хора не млъкваха. Даже даваха пресконференции по градинките за опасностите, пред които изправяла страната  "безотговорната финансова политика" на тогавашното правителство. А пък за финансовата политика на днешното правителство дума не продумват. Вероятно защото и те действат като управляващите.  Когато трябва да бъдат обслужени американските интереси, никакви принципи нямат значение.