Метла за оядените хрантутници в Брюксел

Ако у нас се проведе референдум дали да останем в ЕС, 61% от българите с право на глас биха гласували за оставането ни, 19% се колебаят и само 20% са на мнение, че трябва да напуснем ЕС. Това са данни от изследване на „Галъп“, проведено във времето на кампанията за Брекзит във Великобритания. Българите си остават в мнозинството си позитивно настроени към еврочленството на страната ни. Но! В края на 2007 г., първата ни европейска година, еврооптимисти са били 80% от българите. Което означава, че през всяка една от деветте години членство в ЕС 150-160 хил. българи са попълвали армията на евроскептиците. Резултатът можеше да е и много по-негативен, ако българите четяха и се интересуваха малко повече за действията и бездействията на евробюрократите. Песимист, казва Ж. Гарлон-Полар, е добре информиран оптимист.

А ние, българите, или поне нашето поколение, сме и онтологично заредени с песимизъм. От утопията на комунистите преминахме в дистопията на демокрацията, скалъпена от политически симуланти и реформистки алхимици. Дистопия, или антиутопия, е термин, въведен от английския философ Джон Стюарт Мил за обозначаване на тъжно, безрадостно, безнадеждно място. И мислехме с помощта на Европа да го направим малко по-приятно…

Достатъчно е само да се подредят един до друг фактите от последните месеци, за да стане безпощадно ясно, че ЕС се ръководи от егоистични кариеристи, готови на всичко, за да бранят заплатите и привилегиите си, да ползват позициите си в ЕК, за да си подготвят личното бъдеще. Европейската комисия е правителство без конкретен народ. На нея не й е необходимо да се съобразява с ничие обществено мнение и тя не го прави. Балансира между противоречията на европейските държави, посредничи в споровете, но като крайно винаги извлича своята бюрократична полза от тези противоречия. Винаги е така. Накрая побеждават бюрократите.

Тази безконтролна бюрокрация освен това непрекъснато се увеличава по силата на Закона на Паркинсон “независимо от обема на работата и даже при пълното й отсъствие”. Нарастването на чиновническия апарат неизбежно увеличава бумащината. Когато пет души вършат работата на един, те непрекъснато си пишат преписки един на друг, прехвърлят решения по компетентност и т.н. И ефектът, напук на математиката, е 5=1. При приемането ни в ЕС циркулираше един много правдив виц, който, за да не дразня пуританите, ще сложа под черта. Моля ги да не ходят там.*

Еврочленството не донесе нищо на обикновения българин, освен свободата да пътува и да гледа как живеят, наистина живеят, другите европейски народи. Но като гледам с какви темпове европейските държави вдигат дуварите по границите си, един Господ знае докога ще се радваме на тази придобивка. Европа налива милиарди в нашата икономика, но те стигат до редовия българин единствено през вторичното и третично преразпределение на доходите. Голямата част от тях се крадат, останалите се раздават на наши хора и фирми. Оня ден Георги Кадиев попита министър Танева вярно ли е, че в Разплащателната агенция към МЗ е подготвен списък с 40 животновъди и около 200 зърнопроизводители, на които да бъдат направени предварителни плащания по програми на Агенцията. И тя отговори, че ще провери и ще отговори. Вероятно някой друг път…

Пари при пари отиват.
В интервю за столичен ежедневник Илияна Цанова, зам. управляващ директор на Европейския фонд за стратегически инвестиции (ЕФСИ), по-известен като плана "Юнкер", беше попитана каква е вероятността бизнесмен с малка фирма да получи финансиране по плана "Юнкер". Отговорът й беше по еврократски ясен: „Ресурс за финансиране на по-малки проекти има. Важното е вашият проект да е смислен и добре подготвен, да има възвръщаемост, вие да вярвате в него и да сте готов да инвестирате и ваши средства заедно с нас”.

И когато сте готови с всичко това, сядате и чакате. Шансът да получите финансиране е около 1%. Ще ви кажа по какво съдя. Последният доклад за работата на ЕФСИ показва, че 92% от всичките 315 млрд. евро по плана "Юнкер" отиват в ЕС-15, богатите членки на ЕС. Останалите 13 държави от ЦИЕ, които имат най-голяма нужда от мащабни инвестиции за ускорено развитие, са успели да привлекат едва 8%. Най-много са намазали Италия и Испания. И Великобритания за довиждане.

Подведох ви, доста под 1%. Шансът е 0.62%, ако кинтите се делят поравно, ама те никога не се делят поравно… Та казвам да се навъртате в готовност около трапезата, белким падне некоя трохичка.
Забелязвам, че с времето влизам във все по-дълбоко противоречие с евробюракратите от Брюксел. Категорично съм за единна Европа, но в този си вид тя никак не ме кефи. В този си вид Европа служи главно на евробюрократите и все по-добре им служи. Да напомням ли какви скандали станаха само последните месеци с най-видните еврочиновници? С Барозу, с г-жа Нели Крус, с датската еврокомисарка, с българската еврокомисарка…

Очаквахме от Eвропа да бъде нещо като класна на българските управляващи, да ги дисциплинира, да ги вкара в правия път. Да престанат да крадат и рушветчийстват. Европа се оказа само консултант. Нещо повече. Скандал след скандал тресат ЕК, „правителството на Европа”, в които се оказват замесени бивши и настоящи еврокомисари.

Датското издание "Политикиен" писа, че бившият шеф на ЕК Барозу се възползвал от възможността за ранно пенсиониране и гуши по 7000 евро пенсийка от Комисията. Освен това наскоро стана шеф в американската банка "Голдман Сакс", която щял да съветва по въпросите на Брекзита. Което предизвика подозрения за сериозен конфликт на интереси. Щото, нали, Барозу си върви с цялата информация, която е натрупал като шеф на ЕК.

"ИЮ Обзървър" съобщи, че екскомисарката по климата Кони Хедегаард, в чиито задължения влизаше контролът върху отделяните от автомобилите вредни емисии, започнала работа във "Фолксваген", уличена миналата година, че е фалшифицирала тестовете за вредните газове на дизеловите си автомобили.

Бившата зам.-шефка на ЕК и еврокомисар (2004 и 2014 г.) Нели Крус пък 7-8 години съвместявала длъжността в ЕК с ръководен пост в офшорна компания на арабски инвеститори.
И от тези хора очакваме да кажат на управляващите ни да не бъркат в кацата с меда?! Ама те са същите като тукашните.

В позорния списък май успя да се нареди и българският доскоро комисар Кристалина Георгиева. Базираният в Брюксел електронен вестник "Политико" написа, че Кристалина "купила" новия си пост в Световната банка с пари на ЕС.

Според разследване на медията в качеството си на комисар с ресор бюджет и финанси тя е одобрила нова формула за финансиране на администрацията на СБ. Европейският съюз е един от основните донори на банката и ежегодно внася 400 млн. евро в нея, част от които отиват за разходи за мениджмънта на банката. Увеличавайки бюджета за персонал със средствата на европейските данъкоплатци, Георгиева на практика е осигурила и пари за своя бъдещ пост на изпълнителен директор на СБ. От офиса на Георгиева, естествено, отричат. Но то кой ли не отрече…

Не е българоугодно, но не мога да не спомена и още нещо, свързано с Кристалина. Със свойствената си непосредственост Борисов каза: „Знаете, от 12 млрд. евро бюджетът на България стана 15 млрд. следващите години, така че тя изпълни ролята си по бюджетирането”. Дано не е стигнало до другите европейски ръководители това… глупаво откровение.

На фона на рестриктивните мерки, предприемани от правителствата в ЕС, писа британският в. "Дейли Мейл", 55 000 еврократи ще получат увеличение с 3.3% на и без това тлъстите си заплати. Възнагражденията им ще бъдат преизчислени със задна дата от юли т.г. и през декември те ще получат накуп парите като коледен бонус. Годишната заплатата на шефа на ЕК Жан-Клод Юнкер ще скочи с 10 362 евро и ще стане 324 377 евро. Освен това той има право на 48 657 евро за жилище и 17 017 евро за други разходи. Та само той излиза на европейския данъкоплатец към 400 хил. евро.

Германският "Ди Цайт" пише, че ЕС плаща с години на бивши еврокомисари сериозни суми за адаптация, въпреки че те отдавна са на добре платени позиции в икономиката. В момента 16 екскомисари получават между 40 и 65% от последната си заплата от около 20 000 евро. Фердинандо Нели Фероси от Италия и Яцек Доминик от Полша получават по 8300 евро на месец, макар че са били еврокомисари само по три месеца. Повечето комисари вече са се устроили на добре платена работа. Например белгиецът Карел де Гухт взема месечно по 10 500 евро обезщетение, въпреки че вече работи на три места, включително в борда на компанията за стомана Arcelor Mittal срещу възнаграждение от 140 000 евро на година.

Като гледам, вече метла няма да е достатъчна. Ще трябва направо драга, която да изчегърта всичките охлюви, полазили добрата идея за обща Европа.
Пък „Индипендънт", позовавайки се на изтекъл от Брюксел документ, съобщи куриозната новина, че Найджъл Фараж и неговата Партия на независимостта (Ukip) са използвали в кампанията за излизането на Великобритания от ЕС 500 000 британски лири, получени от ЕС.

Знаете ли в светлината на всичко това как изглежда оптимистът? Като добре почерпен песимист. Трезвен трудно ще се върже.
....
*Вълкът всеки ден ашладисвал заека. На Зайо му писнало и се оплакал на лъва. Лъвът постановил: „Вълчо, разрешавам най-много по веднъж седмично да таковаш заека”.
На следваща сутрин обаче вълкът срещнал заека и пак го опраскал. „Абе, Вълчо, лъвът каза…” „Да, каза, ама това ти е за следваща седмица. На следващия ден пак - за по-следващата седмица, и така всеки ден…” Зайо се принудил да купи тефтер да си води бележки. Среща го лъвът след време и го пита: „Как е, Зайо, оправи ли се работата с вълка?”.

„Не, пак си ме такова всеки ден, само писмената работа много нарасна.”