Корнелия Нинова – лицето на безсилната злоба

Писахме и още много ще пишем, уважаеми читатели, за пределно нелепата ситуация, в която попадна напоследък нашата, българска, опозиционна левица. За странната ситуация, при която дясното ни правителство е принудено от обстоятелствата да провежда граничещи с тоталитаризма леви политики, а левицата, вместо да е на гребена на вълната, е потънала на дъното.

Факт, подробно анализиран тук в предишни текстове, който беше надлежно потвърден и от любимите на Нинова и Радев социолози от „Галъп“ в лицето на техния шеф Андрей Райчев – подкрепата за БСП се е свила повече от наполовина, правейки управляващите от ГЕРБ партията с най-голяма подкрепа в България, чиято преднина пред втория е над три пъти.

Ефектът „Корнелия“, ще каже някой. И ще е много прав.

Вместо да яхне вълната от провеждани леви политики и покачващо се доверие в политиците, другарката Нинова отново си счупи главата челно в нея. Във вълната от 75% одобрение към Борисов и правителството и 89% одобрение към Мутафчийски и щаба. Във вълната от всеобща солидарност и съобразяване с предписанията и мерките, във вълната от осъзнаването на заплахата и на това, че само дисциплината и самосъзнанието ще ни помогнат да избегнем италианската, белгийската и испанската катастрофа.
Но не, изпъчи се другарката Корнелия! Щабът беше употребен! Борисов използва Мутафчийски и после го скри, а правителството завидя на щаба за рейтинга и затова прекъснаха брифингите. Брях. Ще каже някой, че само Корнелия Нинова и Илияна Йотова не са разбрали, че ген. Мутафчийски си остава и шеф на щаба, и шеф на ВМА. Че брифинги ще има и те пак ще са в Гранитната зала на Министерския съвет, но просто няма да са всеки ден. Така както от известно време престнаха да са два пъти дневно например.

Как да хване дикиш тази щуротия, от такива вряскания ли ще се върне подкрепата за БСП?

Вместо да яхне вълната от провеждани леви политики и покачващо се доверие в политиците, другарката Нинова отново си счупи главата челно в нея. Правителството, казва тя, няма план за излизане от кризата. Което само по себе си е едно от най-тъпите клишета, които тази криза успя да роди. И то не само у нас. Кой има план? Някой знае ли на коя дата ще изчезне заразата и кога ще има лекарство, за да можем спокойно да направим план за отваряне на хотели, заведения, молове, кина, театри и училища?

Не, вика другарката Нинова! План искаме, план! А как се планира в тотална неизвестност и какво от икономическите мерки, предприети до момента, госпожа Нинова не одобрява и би направила по-добре?

Какво пак не успя да разбере другарката Нинова от продължаването на мярката 60/40, отлагането на пакет от данъците, опростяването на общинските наеми, помощите за хората с най-ниски или никакви доходи и програмата за разсрочване на фирмени кредити, предприета от БНБ и търговските банки, допълнена от безлихвените кредити за малкия бизнес и хората от т. нар. средна класа? Нека ви подсетя, уважаеми читатели: Нищо. Както обикновено.

Но де да беше само това.

Правителството, вика другарката Нинова, е вредно за България и трябва да бъде сменено. Правителство със 75% подкрепа в последната година на мандата си, което до момента постига най-малко жертви от Ковид-19 в ЕС на глава от населението , втори най-нисък външен дълг в ЕС, трети най-голям бюджетен излишък в ЕС, сред водещите страни е в Европа по икономически растеж и още, и още. Вредно, вредно, колко па да е вредно?

Не, вика другарката Нинова! Да си ходят! Те са правителство на задкулисие, паралелна държава, корупция и липса на справедливост. Забележете – става дума за правителството, от което маса хора започнаха да роптаят, че чрез телевизорите се е вселило в домовете им и е станало част от денощното присъствие в домовете им. Задкулисие, вика другарката Нинова. С което постигна две неща – първо, силно ни разсмя и второ, отново ни подсети за собствената си политическа кариера, изтъкана от аферите „Техноимпекс“, „Плавдивски панаир“, „Хохегер“, „Фронтиер“, „Шарланджиева“, „Булгартабак“ и още, и още. Задкулисие, паралелна държава и корупция? Че Вие сте най-точното олицетворение на всичките тези неща накуп бе, другарко Нинова. Да, да, точно Вие! Вие! Лично!

Алтернативата сме ние, казва Нинова. Бре! За същото БСП ли говори!

Алтернативата БСП с лидер и национално ръководство с изтекъл мандат, всички водещи политици в която по цял ден се карат и обиждат на принципа „всеки срещу всеки“ кой през която медия свари? Алтернативата БСП с няколкото областни структури, които са в открита война с лидерката си и редовно ѝ искат оставката с общи декларации? Или алтернативата БСП, която е в продължаваща война с европейското си политическо семейство ПЕС и неговия лидер Сергей Станишев, заради която война Корнелия Нинова е отдавна отритната и забравена от всички влиятелни леви политици извън България?

И каква точно алтернатива на дясното управление може да е самата Корнелия Нинова, младата амбициозна седесарска галеница, чиито политически идоли са Тачър и Орбан – хора, които мразят соицалистите до дъното на душата си? Каква политическа алтернатива на това управление може да е квазисоциалистка, чийто пример за справяне с кризата са най-свободните и десни икономики в света като Сингапур, Тайван, Южна Корея и Япония? Ако искаме да ни управляват десни политици, а ние точно това искаме, ще си изберем истински такива. А не неколкократно пребоядисали се прелетни птички като Корнелия. Всъщност няма и нужда – вече си ги избрахме и те си управляват. Ще си ги изберем и догодина. Мерси.

Вижте, не казвам, че е лесно. И преди бях писал – да не дава Господ да сте на мястото на Корнелия Нинова в момента. На дъното, без идеи, без съюзници, без екип, без съмишленици, без ярки личности около себе си, които да наливат доверие.

Само че нито вие, уважаеми читатели, нито аз, сме поставили другарката Нинова в тази ситуация. Не аз и вие изхарчихме парите на партията ѝ, не аз и вие изгонихме всички водещи политици от БСП, не аз и вие сътворихме всички скандали в кариерата ѝ. И нищо не можем да направим по тези въпроси. Всъщност можем. Едно-единствено нещо. Да я потърпим още малко.