Кога Мая ще скочи срещу Корнелия  

Спор няма – кадърна мома е другарката Нинова. До каквото се допре, след нея остава само пепел и пушек.

Демек сменя си агрегатното състояние. Или иначе казано, направо се изпарява.

Така от активите на държавната собственост се изпари например „Техноекспорт“. Последва го „Булгартабак“. И логично дойде редът и на самата БСП.

Тя, видите ли, щяла да се трансформира от масова в електорална партия. Сиреч да се появява (и проявява) само в моментите на избори. Защото лошият Борисов ѝ орязал държавната субсидия и тя не можела да се издържа и в останалото време.

Да бе, да. Ама субсидията беше въведена през 1999 г. Е, как е оцелявала дотогава партията, а и всичките други участници в бурния ни политически живот?

Освен това няма такова животно като „лява електорална партия“, поне в добрата стара Европа. Обратно, навсякъде те са не само масови, но и постоянно действащи.

Значи зад измишльотината за „електоралната партия“ ще да се крие нещо друго. И поне според мен то е просто – въпреки частичните успехи тук и там, на местните избори БСП показа, че вече отсъства от половин България. При това отсъства не само „електорално“, но и „масово“.

Причините? Ами на първо място, грешната предизборна стратегия. Да водиш кампанията под лозунга „всички срещу ГЕРБ“, означава да не правиш никаква разлика между национални и регионални избори. И съответно да си платиш за това, колкото и да не ти харесва.

На второ място, да съчетаеш кампанията с остра саморазправа с „врага с партиен билет“ и с налагането на листи от „центъра“, грубо нарушавайки партийния устав. Демек местните са някакви „провинциални цървули“, само „ние горе“ ги разбираме работите. Е, видя се колко ги разбират. И че „цървулите“ май също имат право на собствено мнение.

На трето място, да не признаеш, че за пореден път си загубил една изборна битка, каквато и да била тя. И да почнеш да плачеш за касиране на резултатите от нея само защото не си я спечелил.

И какво, ще се върнем към началните години на демокрацията, когато СДС също ревеше за „избори до дупка“? Ами струва ми се доста нелепо на тридесетата година от началото на прехода...

Ами не се прави така. Или ако се прави, така обикновено избори не се печелят.

Ако се върна пак към практиките на съвременната демократична Европа, там виждаме три основни варианта на управление – на голямо ляво обединение, на голямо дясно такова или пък, както е в Германия (и най-вероятно предстои и в Испания) – на „голяма коалиция“ между леви и десни. Май само Унгария на Орбан е изключение, но той съумя ловко да съчетае антимигрантския национализъм със силна социална държава.

Аз поне засега не виждам подобни намерения в политиката на ръководството на БСП. Напротив, то не се отказва от свръхлибералната си линия, наложена от Станишев още през 2006-2007 г. И не спира да се отдалечава от социалните идеи, които уж трябва да защитава.

Защото, ако те, воглаве с другарката Нинова и другаря Добрев, бяха наистина застъпници на лявата идеология, вместо да крещят „Долу ГЕРБ“, щяха да излязат с една простичка социална платформа – диференциран ДДС за храни, лекарства и луксозни стоки; намаляване бройката на държавните чиновници; въвеждане на солидарно осигуряване в здравеопазването и т.н.

Но те си знаят своето – „Искаме властта, и то само и единствено за нас!“. Ами няма да им се получи. Обратно – уж борци „против статуквото“, те фактически го стабилизират.

А може би и защото вече са неразделна част от него?

Питам се обаче и още нещо – докога ще трае престорената любов между Нинова и Манолова? Или по-точно кога Мая ще се реши да скочи открито срещу Корнелия?

Е, тогава БСП наистина ще се превърне в „електорална партия“. Сиреч ще се появява само от избори на избори...