Кирил ламти за премиер и няма да се спре пред нищо

Още преди да е станало известно официалното решение на Конституционния съд, е ясно, че Кирил Петков е бил министър в нарушение на закона. Там ясно пише, че не можеш да бъдеш български министър, ако имаш двойно гражданство. Петков престава да бъде канадски гражданин на 20 август 2021 г. А е назначен за министър на 10 май същата година. За всеки, който може да събере две и две и да получи четири, е видно, че на тази дата Кирил Петков е имал двойно гражданство. Така че този юридически казус няма какво да се обсъжда. Ясен е. Това, което можем и трябва да обсъдим, е поведението на човека, който вече не просто е партиен лидер. С цялото си поведение Кирил Петков показва, че се вижда като следващия премиер. И още нещо важно. Лидерът на „Продължаваме промяната“ претендира да знае кои хора са почтени и кои не. Вероятно вече си е съставил съответната табличка, запълнил я е със съответните имена и само чака да минат изборите, за да ни я покаже. Пропуснал е само един дребен детайл. Когато се заявяваш като стожер на почтеността, като физическо въплъщение на моралната чистота и на абсолютната безкористност, трябва действително да си перфектен във всяко отношение. Когато подписваш документ с невярно съдържание, както е направил Петков, преди да бъде назначен за министър, автоматично преставаш да отговаряш на моралните изисквания, които сам обявяваш за най-важни.

Разбира се, в поведението на Кирил Петков няма нищо изненадващо. Той е типичен представител на онова поколение, което се формира и просперира по времето на Прехода. Кои бяха най-важните качества, които трябваше да притежава човек, за да успее през последните десетилетия? Първо, абсолютна вяра в собственото величие и, второ, тотално пренебрегване на писаните и неписаните правила за достойно поведение. Именно хората, които се държаха по подобен начин, успяваха. И в политиката, и в бизнеса, и във всяка една друга сфера. Вярно, имаше и други, които сполучиха основно благодарение на таланта и труда си, но те са пренебрежимо малко и са изключение, което само потвърждава правилото.

Печелившите по времето на Прехода се отнасяха крайно снизходително към законите. Точно така се отнася Кирил Петков към сега действащата българска конституция. Според него нейните разпоредби са нещо „остаряло“, те са „пречка“ пред кариерното развитие на талантливите хора. Под „талантливи хора“ Петков има предвид най-вече себе си. В момента той изглежда истински потресен от факта, че някаква конституционна разпоредба разваля бляскавия му имидж. Един нормален човек, ако разбере, че е извършил нарушение, просто би се извинил. Петков няма никакво намерение да се извинява. Тъсмо обратното. Прави всичко възможно да докаже, че е прав. При положение, че цяла България вижда, че не е. И че към момента на назначаването си за министър е бил с двойно гражданство. В неистовото си нежелание да си признае грешката Петков взе да дава абсурдни примери в своя защита като онзи с предоставянето на руско гражданство на жители на Южна Осетия. Да сравниш България и Канада с Русия и Южна Осетия е белег или на тежка глупост, или на тотално непознаване на съвременната геополитика. А най-вероятно е комбинация от двете. Вероятно пиарите на Кирил Петков са му казали това, което казват всички адвокати на своите подзащитни, извършили престъпление – няма да признаваш нищо, ще отричаш, каквото и да ти говорят! Това може да е добра стратегия в съда, но в обществено-политическия живот със сигурност не е. Защото човек, който не само лъготи, но и продължава с лъготенето, след като са го разкрили, със сигурност не прави добро впечатление.

Вероятно самият Кирил Петков, както и хората около него разчитат, че харвардският блясък няма как да бъде накърнен от такава „дреболия“ като нарушаването на конституцията. Смятат, че е достатъчно да кажат: „Ами вие сега какво, Бойко и Пеевски ли искате да се върнат на власт?!“, за да млъкнат всички критици и Кирил отново да си върне иконичния образ. Нищо чудно тази стратегия да има успех. Сигурно немалко хора ще си кажат: абе, може би нещо там е нарушило момчето, ама я как хубаво се усмихва, я как пребори корупцията, какво толкова да му придиряме, пък и в Харвард е учил, как да не гласуваме за него! Подобен начин на разсъждение е лишен от всякаква логика. Той предпоставя, че има две категории хора. На едните, които са симпатични, не спират да се усмихват и имат таланта да омайват публиката, им е позволено всичко, включително да нарушават конституцията. А на другите, които не са толкова симпатични, по-рядко се усмихват и нямат способността масово да се харесват, биват приковавани за позорния стълб и за най-малкото прегрешение. Наистина е абсурдно да използваме подобни разделения, когато решаваме за кого да гласуваме, т. е. на кого да поверим бъдещето на страната си.

Мисля, че е доста недалновидно да овластяваме хора, които са доказали, че се интересуват единственото от личното си благополучие. Щом човек е готов заради един министерски пост, и то за два месеца, да излъже и да погази закона, представяте ли си какво ще направи, ако става въпрос за някаква по-важна позиция. За премиерски пост например. Представете си, че важните външни фактори, които, хайде да не се лъжем, до голяма степен определят кой да е българският министър-председател, кажат така: „Ти, Кириле, ще станеш премиер, при положение че България направи това и това!“ Мислите ли, че въпросният Кирил ще се поколебае и минута? Според мен ще каже „Съгласен!“, още преди да са му казали какво е енигматичното „това и това“, което ще му се наложи да свърши. Пък то съвсем не е толкова енигматично. Външните фактори със сигурност ще поискат правителството, оглавявано от Кирил, да се откаже от досегашната справедлива българска позиция в отношенията ни със Северна Македония. При това българският Джон Траволта няма да има никакви морални терзания. За такива като него, за успелите по време на Прехода понятия като историческа истина и национално достойнство нямат никаква стойност. Те са само пречка пред успеха в един глобализиран свят. И затова Кирчо и приятелите му с удоволствие ще ги премахнат.