Каква е цената на „прегръдката” ГЕРБ-БСП  

Традиция е по Коледа ние, българите, да си изпращаме подаръци. Даже децата, а при мен вече и внуците, редовно пишат писма на милия старец за това, което искат.

Впрочем, за да съм в крак с повелите на модерното нововремие и най-паче с Истанбулската конвенция, би следвало да попитам защо няма и „Баба Коледа“? Защото при нас поне, противно на световното поверие, армаганите обикновено ги носи не онзи симпатичен белобрад старец от Финландия, ами нашите си баба и дядо...

Ама ние май пак изпреварихме и модерното нововремие, и конвенцията. В смисъл че от миналата седмица, поне в парламента, си имаме и Дядо, и баба Коледа.

„Добрият дядо“, естествено, е премиерът Борисов. А ролята на „лошата баба“ пак беше поверена на финансовия министър Горанов.

Първият нарежда да се дадат малко повече субсидии за партиите, че нещо БСП го била закъсала финансово. Вторият реве, че трябва да изтръска проектобюджета си, за да ги намери.

Ама ги намери де, след някаква извънредна сбирка на ръководствата на парламентарните групи при г-жа председателката.

Какво са си говорили там, остана почти пълна държавна тайна. Е, от ДПС проплакаха, че май наистина двете „големи“ – ГЕРБ и БСП, са плеснали с ръце и са се прегърнали.

Мога само да предполагам и същността на тази прегръдка – ей ви пари, ама спрете да искате предсрочни избори. И като че ли напоследък такива стенания от левицата секнаха...

Да бъда обективен – при 3,5 милиона избиратели става дума за около 30 млн. лева на година. Въпросът обаче е принципен. Или по-скоро въпросите, защото са поне два.

По-паметливите читатели вероятно не са забравили, че субсидията от близо 12 лв. на глас беше наложена от СДС преди 20 години. Костов си беше внушил, че ще управлява вечно и че това е една законна форма за финансиране на партийния му апарат.

Е, не му се получи. Ама това със субсидиите явно се хареса и на всички след него, та някак си все пропускаха да го преразгледат. До миналата година, когато Бойко се ядоса на Корнелия и ги свали на лев за глас. А миналата седмица пък ги вдигна на осем...

Нека поясня, че в света субсидиите за политическа дейност са нормална практика. Но не еднаква навсякъде.

В най-любимата ни напоследък страна – САЩ, проблемът е решен чисто по американски. Парите идват само от спонсори, но срещу доказателство за произхода им. Нещо повече – колкото повече пари дадеш, толкова по-голям е шансът после да бъдеш назначен от победилата партия я за министър, я на някаква друга държавна длъжност.
В неособено любимата ни пък напоследък държава – Франция (след „бандитското“ изказване на Макрон по наш адрес) държавата отпуска пари (немалко), но на депутатска глава, а не като при нас – и на невлезли в парламента партии. И там разни витковци, дончевици и т.н. си остават капо.

В другата ни обаче любима държава – Германия, нещата са решени типично по немски: един глас – едно евро. И точка.

Давам тези три примера с единствената цел да покажа, че в уважаващите себе си държави правилата, веднъж установени, почти не се променят. Което, освен че е хубаво, и е много полезно за мераклиите за участие в политиката.

Защото едно е, когато другарката Нинова може да си позволи лукса да профука милиони за някаква партийна телевизия, разчитайки на субсидиите. И съвсем друго е, когато премиерът реши да ѝ ги спре и тя да се чуди откъде да ги извади. А трето е, когато Борисов ѝ върне част от парите и тя спре да се чуди.

Ама тогава започваме да се чудим ние, избирателите – а срещу какво ѝ ги върна? И дали пък от ДПС не са прави за някакви потайни договорки? И каква е евентуалната цена на „прегръдката“? Защото на тази с американската посланичка вече я видяхме...

На фона на тези бюджетни закачки и заигравки някак встрани остана вторият принципен въпрос – за поредния коледен подарък на „Добрия старец“ към част от пенсионерите. Представяте ли си – цели 40 лева на глава!

И пак ще се върна към традициите на нормалните демократични държави. Там обикновено за Коледа дават т.нар. 13-а пенсия. И не „на калпак“, ами на основата на това колко си работил и на колко си се осигурявал през трудовия си стаж.

Лично на мен ми се струва много по-справедливо. Пък и не изглежда като унизително подаяние от управниците, а като заслужено уважение към положен дългогодишен труд...