Как Слави Трифонов „шъ подмокря“ нацията?  

Спасителят на нацията, носителят на новия морал, ред и законност, законодателят на различното, трубадурът на бъдещето, кастинг режисьорът на политиката, учиндолският комедиант Слави Трифонов тези дни пак прави заглавия в жълтите новини и светските хроники. Шоуменът вероятно реши да си даде почивка от мислите за отечеството и инженерните планове за правене на нова партия и записа песен с рапъра Криско.

Не можем да отречем - парчето се радва на интерес. За по-малко от месец в „Ютюб“ то вече гони близо 7,5 милиона гледания. В името на спасението на колективната душа на България и малкото ѝ останали мозъчни клетки можем да се надяваме, че една огромна част от кликовете са били просто воайорство, нездрав и палав интерес, опит за измерване на нивото на дебилизация на нацията, нещо като надникване в черната бездна на болезнената трансформация на чалга мисленето в политически процес.

В противен случай можем просто да отменим надеждите за светло бъдеще и да налапаме дулото на пистолета още сега, за да се измъкнем по-бързо от този тунел без никакъв изход. Но понеже новоизпеченият политик Трифонов никак не е щедър откъм конкретни идеи, отвъд баналните клишета, с които цяла сюрия от мошеници по време на прехода се опитваха да откраднат и присвоят електорален ресурс, ще си позволим да разглеждаме текста като реална политическа програма.

Песента се казва "Гледай как се прави" (всъщност реалното произнасяне е "Глей как се прай" и заради това оттук нататък ще се съобразяваме с начина, по който се пее реално, а не с литературните фрази) и ни потапя в едно дълбоко блато от емоционален мрак, морална безпътица и похотлив нарцисизъм. Ако преодолеем първоначалното отвращение и махнем за сбогом на здравия разум, ще открием в наратива твърде много конкретика, която, за съжаление, може да бъде пренесена едно към едно в обществените отношения.
Текстът започва с преамбюл, изпят директно от Трифонов, нещо като загряване на публиката за първите действия на новата власт, ако успее да издрапа през изборите и да подлъже електоралното тяло. Той гласи следното:

Както те обичам, ше те открадна,
ако ми попречат, шъ ги убия.

Всяка нова партия е задължена да постави въпроса за властта пред себе си, както и да изгради някаква алтернатива. Всякакви уверения за доброто бъдеще на народа са оставени на заден план. Тук целта е властта сама за себе си. Тя е възвеличена до ранг на любов и е обявено, че в случай на нужда ще бъда открадната. И най-важният образ - всеки, който пречи, ще бъде убит. Ако си мислите, че това е преувеличено, просто трябва да си пуснете произволно шоу на Слави. От години насам то се е превърнало не в развлекателна продукция, а в нещо като обществена прокуратура за лично ползване. Не дай си боже, да си сред хората, които са заявили дори и една запетайка несъгласие с Трифонов. Предаването му тогава се превръща в картечница, която стреля на месо и иска кръв. И авторите на програмата не знаят граници в громенето на политическия противник. Всеки ден можете да гледате организирането на медийни екзекуции. Водещият чете с гробовен глас мнението на избраната жертва, а след това сценаристите като наказателна рота зареждат автоматите и искат да леят кръв.

Подобно поведение се повтаря и не само в медийна среда. Всеки несъгласен е обявяван за слуга на статуквото и арсеналът срещу него не знае мярка - билбордове, гневни интервюта, градска ирония. С други думи - не можем да твърдим, че в политическата програма "Глей как се прай" нещо е преувеличено. Там са описани реални механизми, които отдавна са задействани.

В този момент трябва да обърнем внимание и на сценографията на видеото. Тя е от особена идеологическа важност. Там ни се представя Слави Трифонов на нещо като престол, а в краката му се тълпят полуголи мацки. Естетиката е болезнена като шило за лед, забито в окото. Картината не е еротична, а садомазохистична, защото навлизаме в реалните дебри на бъдещото политическо действие.

За тебе ставам звяр одма,
хапа като кобра
и на себе си не моа да помогна.
Само аз моа да те правя и доволна,
и бясна, и после да те кротна...

Политическите превъплъщения тук граничат с прозата на маркиз Дьо Сад. Имаме заиграване с първичните инстинкти на избирателите. Народът е оприличен на мацка, която единствено Трифонов и компания могат да ощастливят чрез животински практики. Това с хапането не е новост в политическия инструментариум. Шоуменът отдавна се опитва да изобрази поведението на садо-мазо господар, който единствен владее тайния език и желания на хората. Именно с такава презумпция законодателят на чалгата се появи в политическите процеси, надявайки се, че миналото му ще бъде заличено от безкрайната наглост. Тирадите в стил "няма такава държава" са именно хапането. Телевизионното ръмжене всяка вечер също трябва да бъде причислено в този арсенал. Всяко екстремно действие обаче трябва да води към радостен финал. И той се появява в лицето на Спасителя, който единствен може да кротне народа. Ще го прави доволен и така ще го потопи в светло бъдеще, че ще ги издави радостно в него. Това е някаква еротична утопия. Тя обаче издава и класическа идейна импотентност, защото, както ще видим, цялата политическа програма се свежда до физическата възбуда на електората, а знаем, че подобен процес е нетраен и силно ограничен във времето.

Така стигаме до една от миникулминациите на текста, ключова за бъдещото разбиране на чалга управлението. В нея имаме и самопризнание за подмяна, макар и изразено в самохвалствен дискурс:

Мойта роля беше да тъ направя мокра,
да не си отровна,
не моа да ти смогна,
вкусотия, дето искам да я бодна...

Преди да бъде реализиран пътят към властта, народът трябва да бъде подмокрен. Тоест необходимо е на хората да бъде подхвърлена играчка, някакво забранено удоволствие, което да може да ги подготви за процеса на трансформация. И всъщност какво, ако не опит за колективно подмокряне, беше двугодишната сага с прословутия референдум на Слави за идеи, които звучат красиво, но не биха променили абсолютно нищо в безвремието на безкрайния преход. Но автоеротичното удоволствие на инженера на това подмокряне е толкова очевидно, че е брутално неанализируемо. Пред нас имаме лирически герой, който се представя за бог на еротиката, някакъв политически епикуреец, който смята, че цялото битие се свежда до еротичните му фантазии за властта. И това не е поетично преувеличение. На него му е дадена роля и той се вживява като пациент на психиатрия в нея. Оставяме настрани класическите чалга мотиви, поднесени в модерна опаковка - тук ни се разкрива цяла житейска философия. Дай да боднем моментално, пък после ще му мислим какво правим. Жалко за боднатите, разбира се, защото накрая те ще платят сметката. А и срама.

На ниво визия няма как да не ни направи и впечатление, че целият клип е изпълнен с продуктово позициониране. Скритата реклама дразни повече от пряката, защото за пореден път създава усещането за някаква гигантска манипулация, заиграване със съзнанието по най-отвратителния начин.

Това ни пренася буквално насред самата власт. Тя е описана банално просто:

Недей пипа звяра, че превърта -
само да те видя, шта изкърта.

Представете си тази практика, реализирана в управление и в състав на Министерския съвет. На човек неволно му се приисква да емигрира на Марс. Но поднесена ни веднъж, тази програма се нуждае и от хора, които да я реализират. А след като политически законодател ни е бащата на чалгата, то очевидно за министри трябва да търсим плеймейтки, защото в противен случай формулата ще се разпадне и магията ще се изпари. И понеже напоследък е мода са се правят кабинети в сянка, можем да се опитаме набързо да спретнем едно предположение за управленския състав на Слави. Основният изкъртвач, разбира се, вероятно ще вземе министърпредседателското място, защото всичко останало ще му изглежда като конспирация на статуквото. Нека да не забравяме, че Слави Трифонов изпя "тука със комбайна, на-на-най-на", значи може да бъде и министър на земеделието, и основен разпределител на еврофондове в сферата. Вицепремиер и министър на финансите задължително трябва да бъда плеймейтката Нора Недкова, която в студиото на Трифонов обяви, че е раздвоена между своите две "аз" - сериозната жена и сексуалната такава. Всички бяхме свидетели как Недкова обяви, че макароните са храна за простолюдието, значи е идеална за министър на финансите, които задължително напоследък трябва да носят в себе си презрение към бедните. Иво Сиромахов - министър на отбраната. Все пак всеки, който прочете негова статия, веднага ще си плюе на петите, така че има ли по-голяма гаранция за националната сигурност от такъв човек? Даже НАТО не ни трябва, а може Ердоган да ни поднесе като дар Истанбул и да затвори Турция изцяло в Азия, за да е сигурен, че няма да му се наложи да си общува отблизо с неговата проза. Всеки от сценаристите може да вземе произволен министерски пост. Хората говорят така мъдро и експертно по всеки въпрос, че са направо като дялани камъни. И са пълни с рецепти за оправяне на държавата повече и от произволен шофьор на такси. Родени управленци.

И целият този екип си е начертал шокова програма за действие, която дори не е скрита, а ни е описана патетично в целия си блясък:

Ше ги бомбя, тука над закона
искам да източа всички банкови клона,
да се молят кат свещеник пред икона,
искам да избягаме със няколко милиона.

Тъжно и мрачно, дами и господа. Утопията пак се свежда до източване на банките и бягство с няколко милиона. Стремежът на лирическия герой на политическата програма е издигането над закона, защото само то би позволило реализацията на схемите, аферите и фъсването с парите, далече от "оправеното", "изкъртено" и "подмокрено" отечество. Всъщност добре че Трифонов се появи в тази песен. Така поне никой няма да има оправдание, че не е знаел. И че не е разбирал, че алтернативата, която ни се рекламира като нещо суперново, всъщност е пошлата чалга естетика, получила плът и напълнена с инженерен блясък.
Ако това е различното, опасявам се, че през цялото време не сме описвали утопия, а мазохистичен кошмар. България обича тази подмяна, а и човекът си го признава в прав текст:
Аз съм звяр, ягуар,
сладкия ти сън и големия кошмар.
Ако това бяха избори за шеф на зоологическа градина или за директор на фолкдискотека, пред нас се намира идеалната кандидатура. Но все ми се струва, че нашите планове за България трябва да са различни, нали?