Ирина, Кристалина, или от два стола на земята?

Има един брадат виц, че в ада около казана с катран за българи нямало дяволи с вили, които да ги натикват обратно във врящата течност. Защото българите сами си се топели.
Май дойде време да обръснем брадатия виц. Покрай перипетиите с евентуалната българска кандидатура за генерален секретар на ООН.

Бога ми, наистина ще спра с опитите си да разбирам какво се случва в Отечеството ни напоследък.
Имаме две нашенски дами на много високи постове в Европа и в света. И двете стават за ранга си, който заемат в момента. И двете заслужават да вървят напред и нагоре.
Но да погледнем и от по-различен ъгъл.

Г-жа Кристалина Георгиева има поне още някъде около 4 години мандат. Не знам досега с какво конкретно е допринесла за проблемите на България. Но самият факт, че във всеки момент нашият министър-председател (който и да е той) може да й звънне по телефона и на роден език да си поговорят, е само и единствено от полза за Отечеството.

Та от тази гледна точка за България е по-изгодно г-жа Георгиева да запази сегашния си статус. Пък при конституирането на следващата Еврокомисия – защо не? – да я лансираме и за неин председател.

На г-жа Ирина Бокова мандатът й като шеф на ЮНЕСКО изтича. В същото време стартира процедурата за избор на нов генерален секретар на ООН.

Вероятно мнозина от читателите на „Ретро” знаят, че в превод на български ЮНЕСКО означава „Организация на обединените нации за образование, наука и култура”. Сиреч това е ведомство под прякото подчинение на „майката” – в случая ООН.

Ако някой обаче си мисли, че да управляваш организация със 193 държави членки само от луксозния си офис и с лакираните си нокти, жестоко се лъже. Всяка от тези 193 страни има своите си желания, мераци, претенции, а понякога и откровени капризи.

Така например през 2011 г. САЩ прекрати финансовата си подкрепа за ЮНЕСКО в отговор на решението на организацията да приеме Палестинската автономия в състава си. Последваха ги Израел, Австралия, Полша и Канада. И се случиха проблеми, с които г-жа Бокова май се справи успешно.

Всъщност единственият й „неуспех” беше, когато ИДИЛ започна да руши в Сирия археологически паметници на световната цивилизация. Но срещу варварщината на вандалите май засега никой не е в състояние да се опълчи. Видяхме го и в Кьолн...

Да се върна обаче на нашенските си дела. Слушах тия дни служителят на Държавния департамент на САЩ, понастоящем и министър на външните работи на държавата ни, дълбокомислено да обяснява, че България трябвало да издигне като кандидатура за генерален секретар на ООН „разпознаваема фигура, която може да постигне консенсус в Съвета за сигурност“.

Абе, г-н министъре, ако един служител на ООН, каквато всъщност е г-жа Ирина Бокова, и ако един ръководител на хора от 193 държави, каквато пак се явява тя, е „неразпознаваема фигура”, кой друг българин би бил по-„разпознаваем”?

Втори въпрос: Съветът за сигурност на ООН зависи, ако случайно някой не го знае, от решенията на петимата му постоянни членове – Великобритания, САЩ, Русия, Китай и Франция. Кой от тях би се противопоставил на кандидатурата на г-жа Бокова?

Тя остави отлични впечатления като посланик на България във Франция. Тя остави отлични впечатления и след визитата си в Китай, на която мои близки приятели бяха очевидци. Президентът на Русия я прие и се изказа ласкаво за нея. Била е на дипломатическа работа и в Лондон и Вашингтон и при моите посещения там не съм чул от съответните чиновници и дума срещу нея. Какво повече?

Всъщност „повечето” пак е тук, у нас.
Българинът има една много мъдра приказка – че пиленцето рядко кацва на рамото, но тогава гледай да не го изпуснеш.

На нас сега са ни кацнали едновременно две пиленца.
Г-жа Кристалина Георгиева е еврокомисар, който се радва на завидно уважение сред колегите си. И едва ли някой в ЕК, в ЕС и дори и в ЕП би си позволил да се усъмни в качествата й.
Г-жа Ирина Бокова се ползва със същото уважение в ЮНЕСКО. Или поне аз не съм чул противоположно мнение.

Следователно, поне според мен, управниците имат два мъдри подхода към ситуацията.
Първият е да не „местят” г-жа Кристалина Георгиева от суперважния пост, който заема в момента в Европейската комисия. И по възможност да я бутат и още по-нагоре.

Вторият е незабавно и категорично да застанат зад кандидатурата на г-жа Ирина Бокова за поста генерален секретар на ООН. Без каквито и да е разсъждения за „разпознаваема фигура” и т.н. Дори и поради простата причина, че г-жа Бокова ми се струва доста по-„разпознаваема” в света и от самия наш сегашен външен министър...

В противен случай ще стане така, че от двете пиленца, кацнали в момента на раменете на българина, той може да се окаже в ситуацията „от два стола на земята”...
Ние в тази втора позиция сме се оказвали неведнъж. Ами хайде сега да изберем другата!!!