Интелигенцията е мъртва!

Интелигенцията е мъртва! Да, това е един доста видим белег на  българския преход! А може би и основен знак за това, че в България вече не съществува, не е активна именно тази прослойка от образовани и активни граждани, които са важни за обществото- с мненията си, с каузите си. Най-съкрушителното е, че именно големите цели на страната ни постепенно избледняха и се сведоха до оцеляването. Така в годините на прехода бе смазан духа на интелигенцията, а именно загърбено бе осъзнаването на стратегии за България- над оцеляването,  надмогващи кризите и разпада. Затова днес сме заорали именно в примитивизма на този пейзаж. Факт е, че оцеляването  ни доведе до безсмислието на прагматизма, който  превърна образованието и културата в стока, а не ги съхрани като ценност. Именно образованието и културата станаха зависими от бройките ученици в училищата, от бройките зрители в залите или от парите постъпили от продажби на книги  например. Не само зависими, а просто бяха унищожени институции, личности от този така наречения  принцип на пазара, вулгарно приложен още от времето на Иван Костов към интелигенцията. Тези, които оцеляха се  превърнаха в овълчени играчи на културния пазар- така известните мечки стръвници, главно актьори популярни от шоу програми и сериали по телевизията, които се опитаха да подменят смисъла на културата. В подобни комерсиални схеми бяха забъркани и други сфери- като киното, обществените медии, та дори  корупцията не подмина и научните среди.Наложи се моделът на културата, която да функционира като фирма, с основна дейност - развлечение и печалба. Стремежът на моето поколение след промените- за модерност, търсене, европейско ниво бързо се изпариха. Кой днес се интересува от творчество въобще? Мантрата за културата като най-конвертируем продукт се оказа, че важи единствено за фолклора и културното наследство.  Така днешните ни умове и таланти  се оказаха смелени от прехода. А какъв друг потенциал може да развие една страна , за да стане модерна? Затова  днес ние сме в плен на най-големия парадокс- бедна и изостанала България, но в Европейския съюз. Освен това няма дебат и по  въпроса за ценностите извън материалното, които правят една страна наистина цивилизована.

Днес, България е територия извън правилата на Европа- за свободно придвижване на хора, не може въобще да се говори, невиждано е някой да предпочете да работи и живее в България със сериозна професия. Големи групи български лекари с днешна дата напускат здравеопазването ни, учителите ни застаряват, а младите смятат професията за непрестижна. Явно именно способните ни лекари намират за безсмислено да се противопоставят на псевдо реформата на Москов, учителите- на неприкрито объркания министър на образованието.

Именно тези процеси на налагане на прагматизма над ценностите унищожи интелигенцията ни, творците ни. Затова  образованието ни днес  е бойно поле- вулкан от агресия и безнаказаност. Училището се оказа до голяма степен място, където децата нямат голям стимул да се образоват, където учителите не са авторитети, а просто прекарват времето си, едните- за да не са на улицата, а другите- за да запазят  заплатите си.  Изпразването от истинското съдържание и липса на хоризонт на образованието елиминира ролята на училището и учителите ни, появиха се „мъртвите души“ в училищата, платените дипломи, общата подмяна на знанието.

Мизерията на интелигенцията ни не е в това, че не е достатъчно финансирана и поставена като истински приоритет за напредъка на обществото ни, а преди всичко в това, че не реагира на различните опити на властимащите по време на прехода да омаловажат нейната роля, че не остана устойчива, с ценности и идентичност. Интелигенцията с днешна дата не съществува като играч в публичната дискусия, не осъзна, че ролята й е фокусирана не само образованието  и културата, но и в медиите. Защото в съвременния свят именно медиите фокусират проблемите, действащите лица в дебата. Самият факт, че главни герои на медиите, дори в Новогодишната нощ бяха само политиците, макар и с техните гафове, но те запълваха цялото пространство на празника. Нямаше запомнящи се актьори, музика, както е нормално. След ерата на фолка, сега всичко е иззето от  политическата класа. И това не е само в празничната нощ! Като че ли интелигенцията и творците нямат какво да кажат?! Ето това е новата форма за омаловажаване на интелигенцията, пълното й заместване от политическата класа. Този факт стана особено очебиен в режим на реформи в различни сфери. Защото не бива да се забравя, че реформите, промяната са дело именно на интелигенцията, която може да ги изпълни с идеи и смисъл, а не единствено с административните команди на властимащите, които да  налагат промените на обществото. Затова у нас реформите стоят далеч от истинския публичен дебат, а от горе на всичко различните мнения наказателно са подложени на цензура. Само за последния месец бяха спрени - разследването на Ахчиева по БНТ  за детските ваксините и предаването на Волгин по БНР. Казвам това, защото  многократно през годините бе повтаряно, че демокрацията  ни донесе  поне  свобода на словото. Оказа се обаче, че след мъчителния преход сега сме в изходна позиция на ожесточение, на нетърпимост към различни мнения, както в началото на прехода.

Дори в последните години се спекулира непрекъснато с манипулация на историята ни, българската публичност днес не само е запушила устата на интелигенцията, сериозно я цензурирана, но и подлага на чудовищни манипулации редица исторически истини и ценности. Твърде показателен пример, за който имах възможност да напиша е спектакълът на Народния театър  за Гео Милев. Поривът на режисьорът Иван Добчев да   кастрира Гео от неговите идеали, свързани с лявата идея, неподражаемо изразени в поемата му „Септември“, позорният спектакъл фиксира Гео като жертва, а не като интелектуалец с исторически важна позиция. И това го гледат младите, подрастващите на сцената на Народния театър. Представям си как в училище   преподават Смирненски или Вапцаров? Защото какво са тези големи поети без техните каузи, какво е историята, ако я представим инфантилно- леви срещу десни. Представяте ли си в Германия или Франция да се подправи самоличността на някой техен класик? Значи все пак не е много европейско случващото у нас?
Да не говорим за свободния свят на Америка! Днес криворазбраните либерали не приемат нищо, което е свързано със социална идея, лява идея. Значи не само манипулиране на историята, но и пропагандна агресия- в настоящето. Дали тези „будни“ граждани, творци и журналисти, при това добре заплатени- искащи да играят ролята на новата интелигенция са за публичността на 21 век? Едва ли!

Явно кръга около „Америка за България“, „Протестна мрежа“ са забравили, че именно в Америка основно публично правило е – да дадеш право дори на противника си да изкаже мнението си. Не е зле и самите финансиращи подобни варварства, „демократи“ да знаят, че действията им са недопустими в свободния свят. Не са ли чували за политическата коректност, та толерират обезобразяването на паметници? България  отдавна  не е в 90-те години на идеологическо противопоставяне, а в средата на 20-те години на 21 век. Затова варварските  изпълнения са демоде,  напънатите опити на политиците и „будните граждани“ тревожно издават кризата. Явно сме на прага на  нова промяна, на гласност и дебат, на творчество и духовност. Интелигенцията на прехода е мъртва, но засега! Времето ще поиска нови гласове, толерантност и цивилизованост.