ГЕРБ ще излязат по-силни от кризата  

Доц. Антоний Гълъбов
 
Петият пореден вот на недоверие срещу правителството в 44-тото Народно събрание, внесен от 77 народни представители от „БСП за България“, не постигна целта си. Преди всичко, защото беше подготвен и представен зле, но освен това – защото надцени протестния потенциал, мобилизиран от противопоставянето между президента Радев и законодателната, изпълнителната и съдебната власт. Очакването за бърза развръзка, за подаване на оставка под натиска на протестите, както това вече се случи два пъти с предишните управления на ГЕРБ, не се оправдаха. Мнозинството изглежда по-устойчиво отпреди, а новият дневен ред, който е готово да лансира, може да му осигури безпроблемно завършване на мандата и дори добри резултати на следващите, редовни, парламентарни избори.

Навлизаме в нов период от развитието на политическата ситуация. След две седмици на разрастващ се протест днес хората на улицата изглеждат разколебани, и то не само заради резултата от поискания вот на недоверие за провал в политиката за противодействие на корупцията. Причините са по-съществени от предполагаемия обхват на техните последствия. Преди всичко става въпрос за ролята на президента Радев в развитието на ситуацията. Той тласна очакванията на протестиращите в погрешна и безперспективна посока. Разказът, на който разчитаха политтехнолозите, които се самообявиха за неформални организатори на протеста, включваше дълго отстояваната теза, че президентът е единствената власт в страната, която се противопоставя на „монопола на Борисов“, а статуквото се опитва да му затвори устата“.

Тази старателно разработвана картина достигна до своето естествено развитие, когато главният прокурор Гешев формулира своите въпроси към Конституционния съд на базата на въпрос от наблюдаващи прокурори по досъдебно производство, в чиито материали се появи запис от разговори на президента. На 30 юли предстои Конституционният съд да се произнесе по въпросите на главния прокурор, а междувременно по друго досъдебно разследване след решение на два различни съда в администрацията на президента влязоха следователи и прокурори, които трябваше да направят претърсване и евентуално да изземат материали по разследване срещу секретар и съветник на президента Радев. Часове след тази акция на прокуратурата Радев предизвика и насочи граждански протест срещу управляващото мнозинство и главния прокурор.

Сценарият предполагаше, че гражданската енергия, генерирана не само от политическата ситуация, но много повече от несигурността и опасенията за бъдещето, предизвикани от развитието на пандемията, ще бъде достатъчна за предизвикването на политическа криза, която да доведе до бърза оставка на правителството и тотална конфронтация срещу главния прокурор. Представен като генерационен избор, като ново качество на противопоставяне срещу политическото статукво, протестът трябваше всъщност да блокира управлението, извеждайки на преден план тезата на президента, че „народът е въстанал“ и „съдбата на България се решава на площада“. Ключово значение за този сценарий имаше времето. Всичко трябваше да се случи бързо, за да постигне планираните цели. Както президентът, така и политтехнолозите, които се поставиха в негова услуга, разчитаха на това, че пред „народното недоволство“, както и преди, Борисов и ГЕРБ ще предпочетат да се оттеглят и да отидат на поредните предсрочни избори. Новата ситуация се определя от това, че този път това няма да се случи.

Политическото бъдеще на основните фигури и проекти зависи от следващите фази в развитието на този процес. През следващите месеци, изглежда, че дълбокият процес на политическа промяна, който е в ход през последните години, ще започне да дава своите първи резултати. Става дума за промяна, която вече няма да се олицетворява от нова политическа партия, а от нов модел на взаимодействие между политическите субекти, демократичните държавни институции и българските граждани.

Управляващото мнозинство ще излезе по-силно от тази криза. От една страна, след приемането на България в Европейския механизъм за присъединяване към еврозоната и преди всичко след приемането на страната ни в Банковия механизъм на Европейския съюз и практическото отпадане на мониторинговия механизъм по Глава „Правосъдие и вътрешни работи“, мнозинството има всички основания да твърди, че е постигнало реален успех и е довело да задълбочаване на европейската интеграция.
От друга страна, както ГЕРБ, така и ВМРО и НФСБ разбират много добре, че от завършването на този мандат зависи твърде много по отношение на шансовете им да продължат, може би в по-сложна коалиционна формула, но да присъстват в управлението на страната. Независимо от различията помежду им коалиционните партньори са готови, повече отпреди началото на протестите, да завършат мандата си.

Опозицията в лицето на „БСП за България“ заяви, че ще напусне парламента, за пореден път, и ще се присъедини към протестиращите на „площада“. Това решение не може да доведе до конкретен резултат, от една страна, защото протестиращите няма да приемат подобно присъствие еднозначно, и второ – защото това допълнително ще ограничи възможностите на социалистите да реализират поне отчасти своите политически планове. В условията на тежко вътрешно разделение и предизборна кампания за председател на партията БСП не може нито да постигне вътрешна консолидация с подобен „партизански поход“, нито да разшири обществената подкрепа за своята политическа теза.

Президентът Радев ще се изправи пред един от най-трудните избори в политиката. Ако иска да остане в рамките на Конституцията и законите, да продължи своята досегашна линия на поведение и да заеме лидерска роля по отношение на съществуващия протестен потенциал, единствената демократична възможност е да предизвика предсрочни президентски избори. Другата възможност е да се опита да се изолира и да блокира администрацията си в очакване на следващия подходящ момент, в който да се опита отново да атакува управляващото мнозинство и главния прокурор. Този избор е много труден, защото до края на мандата му остава почти година и половина, а освен оставка или предизвикване на още по-яростно противопоставяне, което вече ще бъде извън закона, той всъщност няма полезен ход.

Политическото бъдеще на променящото се настояще все още няма своите ясни очертания. Сигурно е само това, че повече не може да се продължи в досегашната посока. Степента, в която всеки от участващите в този процес политически субекти осмисли и реализира това разбиране, ще определи доколко бъдещето ще се различава от настоящето по своето демократично качество.