ГЕРБ: Кампания без сексапил

Да, ние вече живеем в дигиталната епоха. Всички са в социалните мрежи, почти всички вече пазаруват онлайн, баби говорят с внуците си по скайп, тригодишни деца играят игри на таблети. 5G мрежата ще направи мобилния интернет инстантен, чрез „интернет на нещата“ ще можем да управляваме всички системи и уреди у нас през менюто на телефона си, автономните коли ще станат масови.

Цифровизацията и дигитализацията ще видоизменят живота ни с темпове и мащаби, които все още не могат да бъдат осъзнати. И това вече се случва. Общините изграждат Wi-Fi мрежи с европейски пари, трасета за оптични кабели се изграждат под път и над път, страната ни е покрита с цифрова мрежа за разпространение на телевизия и радио и България е световен лидер във всички класации за най-бърз и качествен интернет. Секторът на доставката на интернет у нас е максимално дерегулиран и свободен да се развива в условията на тежка конкуренция между доставчиците, от което печелят и потребителите, и бизнесът.

В същото време обаче има един огромен проблем: Това НЕ може да е тема на предизборна кампания. Особено в този момент. Особено в окото на бурята с апартаментите. Особено при този градус на политическите страсти и при тази безгранична склонност на партии и политици смело да се хвърлят в замерянето с кал.

Говорите за цифрофизация? Ааа, значи не казвате за имотите и парите?

Говорите за цифровизация? Че мен какво ме касае, като пред нас е разкопано?

Говорите за цифровизация? Пенсията ми е триста лева, какво дигитално общество?

Забиването в стерилните европейски и дигитални теми изглежда като бягство. Пасивно бягство от дебат, от сблъсък, от обяснения, от честен разговор с гражданите. Бягство от реалните проблеми, от слабостите, от темите, по които е нужна най-много работа в европарламента. И то не защото тези теми не са важни, а защото просто не са припознати за такива от избирателите.

В такива ситуации пътищата са два: Да се обидите на хората или да говорите с тях.

И тай като да се обидите на хората, защото някак си не прегарят от ентусиазъм да си говорят за цифрово общество, блокчейн, европейски суперкомпютър или изкуствен интелект, остава вторият вариант. Аналоговият. Да си говорите с гражданите лице в лице.

ГЕРБ трябва аналогово, просто и разбираемо да обясни на хората основните си задачи и мисии в европарламента. Да разкаже с какво европейските политики ще помогнат за подобряването на живота на гражданите. Да покаже какво е свършено, но и да признае какво още има да се върши. Да удари корупцията челно, а не да се оправдава заради полакомили се единици. Да вкара темата с правосъдието на челно място в програмата си, ако иска да привлича инвестиции и да гарантира устойчива бизнес среда.

Да пречупва всяка отделна политика през призмата на доходите и да разкаже на прост език на българите с какво всяко отделно действие ще допринесе за подобряването на стандарта им на живот.

И доколкото, по примера на кънките на лед, това е задължителната програма, много по-важна става волната. Тази на емоциите. На политическите послания, на емоционалния заряд, на енергията и на силните идеи.

След понесения тежък удар от „Апартаментгейт“, отчетен коректно от социолозите, ГЕРБ трябва спешно да се политизира. Защото ударът ще е насочен основно в паралела ГЕРБ-БСП, че всички са маскари и че между големите партии у нас практически няма разлика. Което още повече се допълва от национализма на бившата седесарка Корнелия Нинова и битката ѝ с европейското политическо семейство на левицата – ПЕС.

Струпването на десни и леви в центристкия популизъм на ЕП и ЕК от последните години доведе именно до това – размиване на разликите ляво-дясно, сливането на партиите в една обща безлична каша на естаблишмънта и статуквото и загърбването на идеологиите в преследване на някакви конкретни икономически или чиновнически интереси.

Поради което манифестът на ЕНП отпреди няколко дни, чийто официален превод на български чакаме всеки момент, е светъл лъч и изключително добра опора за развиване на политическата кампания на ГЕРБ, след като експертната такава вече беше представена.

ЕНП се завръща към десните си корени, време е и ГЕРБ да направи същото.

При християнските ценности и съхраняването на културния облик на Европа. При индивида като антипод на левичарския и мултикултурен колективизъм. При семейството като основна градивна единица на обществото, където в здрава семейна среда да се възпитават образовани и свободни граждани на Европа. При дерегулациите и възстановяването на максимално свободен пазар и максимално свободно движение на хора, стоки и капитали – базов фундамент, върху който е изграден днешният ЕС. При политиките за намаляване на публичните разходи и ниски данъци, които да оставят максимума от изработеното от хората в собствените им джобове, а не в бездънните ями на чиновническата некадърност.

Политизирай се или умри.

Това е положението.

Експертните теми са сиви, досадни и с нулев политически сексапил. Ефектът от постоянното им повтаряне е обратен – хората остават с усещането, че нищо истински важно не им е казано. Те имат своето важно място в работата на евродепутатите впоследствие и е много важно хората, които изпращаме в европарламента, да има своите знания и експертиза. Във всяка една сфера, колкото и да ни е чужда и скучна.

Само че за да работят по тези теми, депутатите първо трябва да бъдат избрани.

А с експертни послания това просто няма да се случи.

Защото говорим за политика, а не за олимпиада по математика.