ГЕРБ, евроизборите и перфектният кандидат

В печеливш отбор не се правят промени. Старо правило от спорта, което в огромна степен важи и в политиката. Но не напълно. Защото умората, досадата, изхабяването, неминуемо натрупващите се грешки и скандали, както и на моменти ирационалното желание на избирателите „да опитат нещо ново и различно“, дебнат за грешки и могат да доведат до изненади и разочарования.

С оглед на обществените нагласи два месеца преди изборите за европейски парламент едно от нещата, които със сигурност биха имали значение за имената и профила на бъдещите български евродепутати, безспорно е листата на управляващата партия ГЕРБ. С оглед на очертаващата се поредна победа е ясно, че попадането сред първите 7 в тази листа гарантира и мандат в европарламента. Аз бих добавил „и в първите 9“ поради два факта: следващият еврокомисар ще е от ГЕРБ и ще освободи място в европарламента, а големият остатък от невлезли партии, който се очертава и който ще бъде поделен между влезлите, е силно вероятно да доведе до 8-и мандат за ГЕРБ. С което въпросът за състава на листата на ГЕРБ става все по-важен, а интригите около това – все по-силни.

Какъв би бил идеалният десен кандидат с оглед на настоящите настроения и политически тенденции в България и в ЕС?

По-малко чиновник и повече обърнат към бизнеса и реалния сектор. По-малко бюрократ и повече политически хищник, който не се свени да говори истини и да критикува коридорния естаблишмънт в Брюксел, когато има основателни причини. По-малко федералист по отношение на безумни икономически предложения „ала Макрон“ и повече националист, когато националните интереси противоречат или са застрашени от „правата линия“, задавана от Страсбург. По-малко глобалист и повече патриот и традиционалист, който уважава, цени и разказва миналото си, корена си, културата си, религията и традициите си. По-малко либерал и повече консервативен - и в политически, и в икономически смисъл, с критичен поглед към либералната адженда за диктатура на малцинствата и към центристките и леви политики на повече държавни разходи и свързаните с тях нови и нови данъци. По-малко центрист и повече десен, тъй като центърът е политическото нищо, а забравянето на дясната същност води до отваряне на пространства вдясно и заемането им от по-крайни политически субекти. Които по-крайни политически субекти и фигури към момента имат по-верни и ярки послания към хората, обединени от мощната дясна реакция срещу проваления либерален ред на сегашния брюкселски елит.

Това, разбира се, е образът на идеалния десен кандидат. А идеални хора, както знаем, няма.

Има обаче български евродепутати, изградили име и авторитет и утвърдили се като работещи и можещи представители на България в европарламента. И да, много от тях са от ГЕРБ и с основание ще претендират за нов мандат.

В този смисъл не само няма да се изненадам, ако Андрей Ковачев, Ева Майдел и Андрей Новаков поискат и получат доверие и от лидера на ГЕРБ, и впоследствие – от избирателите, а и с удоволствие бих гласувал за тях. И доколкото списъкът спокойно може да бъде продължен с Емил Радев, Асим Адемов и (ако се кандидатира отново) Владимир Уручев, то водещите кандидати на ГЕРБ като че ли са ясни.

Остава въпросът с водачеството.

Защото всъщност то е това, което може да направи разликата. Особено на фона на интригите и вътрешната война в БСП, които са напът тежко да дискредитират и взривят столетницата в навечерието на старта на официалната кампания.

От една страна, и с този въпрос като че ли няма особена интрига – Мария Габриел е естественият кандидат за водач на евролистата на ГЕРБ. Дългогодишен евродепутат с много постигнати за икономиката и земеделието ни конкретни решения, настоящ еврокомисар с ресор цифрова икономика и цифрово общество. Човек с огромен опит и изключително сериозни политически контакти и „гръб“ в Брюксел, които несъмнено ще са от полза на страната ни. Много активна на родна почва – с непрестанни срещи, семинари и конференции по ресорните си политики, в интензивен контакт с бизнеса и предприемачите от IT сектора, широко отразявана от медиите, без до момента да е ставала обект на атаки и критики.

От друга – и тази кандидатура за водач има своите рискове и недостатъци. В българската реалност това са чуждата фамилия, стерилният език на брюкселското говорене, липсата на ярки и запомнящи се политически послания, известните обраност и предпазливост, граничещи на моменти със скуката, както и избягването на интензивен пряк сблъсък с политическите противници, които в кампания не се свенят да неглижират истината и да са безмилостно остри, особено към фаворитите.

Напомнят ли ви за някого така изброените проблеми? Да, и аз така си мислех. Лиляна Павлова. От позицията на министър на безспорно успешното европредседателство, протекло без практически никакви слабости и гафове, Лиляна Павлова е естествен фаворит за водещо, ако не и за водещото място в листата на ГЕРБ. Стига тя да го иска, разбира се, и в случай че лидерът на ГЕРБ избере яркия политически боец пред утвърдения брюкселки играч.

Дали всичко това ще е достатъчно за успех на ГЕРБ на евроизборите? Най-вероятно да. Дали обаче този успех може да бъде по-голям? Определено да. И то именно чрез фигурата на водача.

В този смисъл евентуална „изненада“ и провокация към избирателите с водач – силна политическа фигура от ранга на Томислав Дончев например, има огромни шансове да е по-успешна от някак предизвестеното и рутинирано редене на листа.

12 години след влизането си в европарламента и 10 години след влизането си в управлението на държавата рутината, предизвестеността и изхабяването са най-големите демотиватори за избирателите на ГЕРБ. В този смисъл ако пред сегашните фаворити и пред лидера на ГЕРБ стои някакво предизвикателство, то е точно това: как, без да се пренебрегват успехите и авторитетът на фаворитите за водещи места в листата, да се поднесе нещо ново, нещо свежо и нещо изненадващо, което да донесе ентусиазъм и настроение.

Защото личностите имат значение.