Елитът се крие зад борбата с тероризма

Славчо Кънчев*
 
"В нашето общество тези, които най-добре знаят какво става, са всъщност онези, които най-малко виждат света такъв, какъвто е", Джордж Оруел (1903–1950 г.), английски писател
  
Обществените дебати относно исляма и отразяват нарасналия интерес към тематиката в Европа, и сами по себе си го генерират. Постепенно публичното внимание беше фокусирано върху „проблематичността“ на отношенията между следващите повелите на своята религия мюсюлмани и светските западни общества, освободени от религиозния канон. Маргинални спрямо основната част на обществото, схващаните като многопосочно застрашаващи либералните общества ислямски религиозни практики попаднаха и в „секюритарната парадигма“. Тя директно препраща към идеята за „човешка сигурност“, която предполага отсъствието на заплахи за живота, както и възможност за развитие на индивидуалните способности.

Оттук автоматично следва задължението на правоохранителните органи (след като бъдат екипирани със съответната нормативна база), да реализират контрола за нейното опазване. Тези обстоятелства дадоха основания на някои чуждестранни анализатори да отбележат обезпокоителна – според тях – тенденция към „секюритизация“ като нова форма на управление на гражданите. Която би могла да бъде удобна фасада за други, скрити цели на елитите.

Особено напрежение създава въпросът със забулването на мюсюлманските жени. Първо е необходимо да бъде подчертано, че този акт не е просто част от културното поведение на мюсюлманската жена, а нормативно религиозно задължение, наложено от самия Коран. В сурата „Племената“, аят 59, е написано: „Хей, Пейгамбер, кажи ти на своите жени и дъщери, а така също и на жените на вярващите те да намятат на главите си свои покривала. Това е то най-доброто, за да не бъдат те разпознавани и подлагани на оскърбления“. И още – в сурата „Светлината“, аят 60: „Не пада грях върху онези възрастни жени, които вече не се надяват да се омъжат и които вече не могат да имат деца, ако свалят те горните си дрехи, но без да показват украсата си. И все пак много по-добре е за тях, ако скрият красотите си“.

Френският изследовател Жил Кепел откроява символичното значение на дебатите около булото, разгорели се в неговата страна още през 1989 г. Той изтъква, че поради своята значимост падането на Берлинската стена и скандалът във френския град Кейл, свързан с изгонването от училище на три забулени мюсюлмански девойки, имат сходно по последствия значение за бъдещето на Европа. И ако първото събитие постепенно преминава в категорията на историческите факти, то континюитетът на второто е актуален в мнозинството европейски държави.

Върху Стария континент най-изразителен пример за наличието на конфликтен потенциал дава Франция с установения си светски либерален модел на публичен живот. Несъмнено приетият в началото на 2004 г. от френското Национално събрание закон, забраняващ носенето на „показни“ религиозни символи, е насочен предимно срещу забулването на мюсюлманските жени. Православният християнски канон например дори може да осъди носенето на кръст като „религиозен символ“, освен ако той не е изработен от възможно най-прост материал.

В Германия въпросът със забулването на мюсюлманските жени беше разгледан от Конституционния съд, след като една учителка мюсюлманка упорито продължаваше да носи своето було по време на учебни занятия. Въпреки че към средата на 2003 г. съдът се произнесе, че работодателят няма право да й налага възбрана за това, случаят създаде предпоставка за широк обществен дебат в редица германски федерални провинции.

Бъде ли прехвърлен обаче проблемът върху територията на обществената сигурност, положението рязко се усложнява, когато обектът на дискусия е нормативно религиозно задължение, каквото е забулването на мюсюлманската жена. И след като става въпрос за сигурността на гражданите, за тяхното право на живот, което в Конституцията на Република България е гарантирано чрез нейния член 28, то нека приложим теоретичното знание и приложния инструментариум за постигане на обществена сигурност, като използваме чуждестранния опит.

В противодействие на терористичната дейност мнозинството държави поставят на първо място профилактиката, като акцентът е върху достъпа на правоосигурителните органи до предварителна информация за терористични актове. И тук не става въпрос само за електронно наблюдение, скрита проверка на пощенската кореспонденция (перлюстрация), физическо проследяване на лица, попаднали под подозрение за евентуално съучастие към извършена или предстояща терористична дейност, както и инсталирането на технически средства за контрол, но и за нелегално събиране на оперативно-следователска информация в тази сфера. Основният способ е използването на секретни информатори.

„Използването на секретни осведомители или тайни агенти – е казано в едно от решенията на Върховния съд на Съединените щати – е законна и правилна практика на правоприлагащите органи и е оправдана от интересите на гражданите. Фактически без използването на осведомители много престъпления биха останали без възмездие и закононарушителите биха избегнали привличането към отговорност“. Широкото използване на специални агенти в Съединените щати, а оттук – и натрупаният опит, е довел до тяхното строго разграничаване на случайни и завербувани сътрудници. Важен нелегален източник за разузнавателна информация в американските служби за сигурност са считани и „доверените лица“. Съгласно официалната американска дефиниция довереното лице е човек, който се явява щатен сътрудник на полицията, но притежава връзки с престъпни организации и лица и е изразил желание по едни или други причини да събира и съобщава на сътрудниците на правоохранителните органи сведения за техните намерения и действия.

Във Федерална република Германия към това определение е добавено още: „при условие на гарантирана секретност“. В САЩ, Англия, Канада и други държави за информатори могат да бъдат използвани и чужденци.

Напълно очевидна е мотивацията на американските законодатели да включват в инструментариума за профилактика на терористична дейност тайните информатори. Дълъг е списъкът на действащите върху територията на САЩ организации, които са класифицирани от официалните власти като „терористични“. В този списък са попадали и „Черните пантери“, изложили в своята програма намерението си за отделяне от федералната държава на четири щата: Алабама, Луизиана, Мисисипи и Джорджия. Ку-клукс-клан със закачулените белокожи терористи, проповедници на идеята за превъзходство на бялата раса, и той е там. На 24 декември миналата година се навършиха 150 години от създаването на Ку-клукс-клан (ККК).

Немалко са проблемите на ФБР и с Движението за насилие против абортите (ДНПА), или на английски - Anti Abortion Violence Movement. ДНПА се появява през 70-те години на миналия век и е дислоцирано в САЩ и Канада. Обединява многочислени терористични групировки, добре мобилизирани, които използват огнестрелно оръжие и отровни газове („Отряд Комитатус“, с който ДНПА поддържа тесни контакти).

В тази наситена с терористичен потенциал обстановка практиката за използване на негласни сътрудници от правоохранителните органи в Съединените щати е трудна и адекватна реакция на противодействие. Още повече че списъкът с терористични организации не е изчерпан. През 2001 г. ФБР включи в него и „Лигата за защита на евреите“, основана през 1968 г. в Ню Йорк от американския равин Меир Кахане.

Своите проблеми с тероризма имат и много други държави. През 90-те години например във Великобритания се появи движение на терористи, които извършвали терористични акции против изследователски фирми и лаборатории, извършващи опити над животни, главно в биомедицински, граждански или военно-приложни направления. Тази дейност е била „допълнение“ към проблемите на Скотланд ярд с национално-сепаратистката организация ИРА (Ирландска републиканска армия), чиято провъзгласена цел е „оказване на съпротива на британското господство в окупирана Ирландия“.

В Португалия над 560 терористични акта са били извършени от Армията за португалско освобождение, провъзгласила за своя цел „освобождаването на страната от марксизма“ на основата на дясно радикална идеология.

Носител на противоположна – лява социална идеология, чието средство за налагане е терорът, е Червената армия на Япония (Антиимпериалистически интернационални бригади, Антивоенен демократически фронт) – КАЯ – японска терористична организация, създадена на базата на студентската организация „Зегна“ през 1970 г. КАЯ действала практически в целия свят: в Близкия Изток, в Азия, Европа, САЩ, Испания, Италия, Ливан, Сирия, Индия, Израел, Северна Корея.
Много са географските точки върху планетата, обагрени с кръвта от терористични актове.
 
*Авторът е председател на УС на Асоциацията за борба против корупцията в България.
 
Следва продължение: Идната седмица четете кои са най-кървавите терористични организации и от какво е заплашена България!