Държавният преврат на „злия прът” Слави се провали

"На зла круша - зъл прът". С това съскане тези дни шоуменът Слави Трифонов отново влезе в политическите новини след като слезе от тях преди двайсетина дни, когато би отбой от рехавите протестчета пред парламента с идеята да изчака и да види дали Народното събрание ще приеме мажоритарният избор в два тура. Със 121 гласа "против", 98 "за" и един "въздържал се" обаче депутатите отхвърлиха тази идея. И при това съвсем правилно, между впрочем. Защото, нека да оставим за малко Слави настрани, начинът по който този законопроект се появи в парламента, беше част от имиджова акция, а не от реално желание на ГЕРБ да променят избирателната система. Ако имаха наистина такава идея, тя щяха да подготвят почвата за нея, да проведат разговори с коалиционните си партньори, да ги натиснат по тази тема, особено, ако е важна за тях, а не да стрелят с халосни във въздуха, както всъщност направиха. Идеята беше елементарна и банална като талашитена табуретка - ГЕРБ да се овенчаят с лаврите на партията, която е чула гласа на хората, а опозицията, ах, тази коварна, зла, лицемерна, зловеща опозиция е стъпкала в прахта техните пориви. От подобна пошла пиеска можеше да излезе единствено нещо, което Иван Вазов в "Под игото" бе определил като "звук от нецензурния канал на Боримечката". И в този случай обаче ГЕРБ си намериха идеалният тактически съюзник - Слави Трифонов, защото знаеха, че могат да разчитат на него да вдига шумотевица, крясъци, мелодраматични вопли и заклинания, произнасяни с тъмно лице и леко ръмжене. Все пак пред нас е самоназначеният говорител на 2,5 милиона българи, а тази длъжност очевидно му хареса, допадна му се изживява като съвест на епохата, като говорител на потенциалната улична революция, която ще отнесе парламента и, знае ли човек, може да реши да короняса именно него за Лидер и Водач на нацията. Преувеличаваме малко, но пък, убеден съм, не сме твърде далеч от истината. Май има нещо в малкия екран, което подлудява мозъка и натоварва човек с комплекс за божественост. Достатъчно е да видим произволна проява на Слави Трифонов. Той премина през всички стадии на това - от водачът на тълпата през разпънатия на кръст и поставен на инвалиден стол, до водачът на гневните отново. Повтарящ се цикъл, самозатворен и нарцистичен като черен виц.

Понеже много се спекулира с тези 2,5 милиона гласоподаватели нека да кажем няколко думи и по тази тема. Да, гласът на тези хора трябва да бъде чут, разбран и осмислен. Всеки, който смята противното е камикадзе. Но нека все пак да припомним, че 2,5 милиона са внушителна цифра, но тя не достига, за да бъдат резултатите от допитването моментално валидни. Резултатите влязоха в пленарна зала и депутатите решиха да отхвърлят предложението. Тоест налице е една съвсем нормална парламентарна процедура, а не "държавен преврат", както твърди Слави. Виж - съскането по отношение на едно нормално парламентарно решение, заканите с метален глас, екстазът на реплики от типа "каквото повикало, такова се обадило", опасно много приличат на закана за нещо подобно. Да използваш тези 2,5 милиона души, за да извиваш ръце е форма на огромен рекет. Защото една част от партиите, които отхвърлиха мажоритарното гласуване в 2 тура съвсем не се правят на глухи за желанията на хората и заради това предлагат смесена система по германски модел. В нея половината депутати се избират мажоритарно и ми е интересно, когато Слави Трифонов отхвърля това, той дали е сигурен, че всичките 2,5 милиона не е я приемат. Изобщо влизането в такъв политически хазарт е много опасно, особено, когато вече си въобразяваш, че си някакъв телевизионен Исус, който не стъпва по жълтите павета, а по перестите облаци. Изобщо, когато човек се заиграе с тази роля и влезе в драматургичната поза "ще има възмездие - по един или друг начин. Това ще реши българският народ. Аз също съм част от българския народ и ще бъда част от това решение", не му остава друг избор освен да захвърли всички пози и лъжи на миналото и да влиза директно в политиката. Всъщност новата телевизионна оперета поне свали тази маска - ясно е, че Слави Трифонов има политически амбиции, а на хоризонта вече се мержелее негова партия. Да, това ще ни бъде обяснявано хиляди пъти като продукт на обстоятелствата, като бунт срещу "партийната аристокрация", но за много хора от ден номер едно е ясно, че влизането в политиката беше тайната цел на всички телевизионни експлозии, нощни проповеди, стари вицове и организация на референдуми. Проблемът е, че тук има малък капан - когато решиш да се партизираш, а тази роля е неизбежна, тогава наново трябва да се обърнеш към тези 2,5 милиона души, които мислиш, че представляваш дали одобряват тази стъпка, дали са в състояние да я приемат. Тогава ще си говорим отново. И когато си се обявил за противник на "злата круша" и се изживяваш като злия прът, е добра да кажеш - коя е тази зла круша? ГЕРБ влизат ли в нея или те са поставени пред скоби като бъдещ партньор в уличната революция? Тоест винаги съм се чудил защо Слави Трифонов и компания считат, че не трябва да отговарят на въпроси. Напротив тепърва ще трябва да дават истински отговори, а не рекламни послания, съчинени някъде другаде.

Но стига толкова сме говорили за Слави. Това не е текст в който ще дискутираме ползите и вредите от мажоритарното гласуване. Но понеже имаме пресен пример пред нас нека все пак да го сложим на масата. Ето какво се случи във Франция - партията на пластмасовата звезда Еманюел Макрон спечели на изборите там 32 процента. Но понеже вотът е мажоритарен, това му даде 80 на сто от местата в парламента. 80 на сто. Неравновесието е очевидно. Приложена в България същата схема ще бетонира властта на една партия по толкова категоричен начин, че тази власт може да почне да забранява телевизионни шоута както си иска, без да има кой да й скочи например. Особено пък някой от Шоуто на Слави, хората, които уж искат нещо точно обратното, но са на път да натресат подобна политическа демонология.

В дебатите по мажоритарния вот блесна и звездата на аптекарския бос, лидерът на "Воля" Веселин Марешки, който в нещо средно между проповед и лирична беседа от трибуната на парламента обяви, че му чувал страх и му миришело на страх. Вероятно това слово можеше да остане в историята, ако Марешки не се оплете в своите сюрреалистични видения. И така - видяхме как се превръща в политик, който също се натоварва с ролята да бъде реформатор на избирателната система и говорител на митичните 2,5 милиона, поискали мажоритарни изобри. Само че, когато го попитаха как така в Хасково не е издигнал местен, а пратил парашутист, напълно непознат в областта, той отговори, че се бил съобразявал със сегашните правила. Ако било въведено мажоритарното гласуване обаче щял да предложи такива личности, че България да си загуби ума по тях. Аз разчитам в тези думи обида към настоящите му депутати, но неведоми са пътищата аптекарски. Всъщност привеждаме тези думи единствено, за да обясним какво беше нивото на аргументацията. И да стане ясно, че театърът с мажоритарния вот отдавна е напуснал полето на разума и днес се използва единствено като бомба, която се мята от едни ръце в други, за да се извличат конкретни ползи, но чисто партийни, а не обществени.
Точно това прави описваната политическа картина толкова подтискаща. Българи отдавна тъне в безвремие, бедност и неравенство, но винаги се намира някой, който да предложи странични и глупави теми и да си опита да ги превърне в център на дебат. Проблемът на страната никога не е бил как избира, а какво точно да избере. Има ли автентична алтернатива на идеи? Има ли алтернативни визии за развитие? Обожествяването на мажоритарния вот всъщност е начин да се избяга от голямата тема, че няма много идеи за бъдещето, че България се е самозатворила в някаква усмирителна риза, а най-радикалната идея е какъв да бъде цвета на връзките, които не позволяват на ръцете да се движат. Точно заради това парламентарното фиаско на идеята не е лоша, а добра новина, независимо от заканите и тежките думи. Да се надяваме, че това е начина България да се освободи от телевизионните илюзии и най-накрая да потърси някакъв различен изход за себе си, а той не се крие в мажоритарната диктатура, а в изчистването на зловредните илюзии с които фокусниците на прехода искат алчно да си извоюват още време на политическата сцена и да я напълнят със свои марионетки.