Бойко, който не изневери на себе си

От една страна, лидерството изглежда лесна и привлекателна работа – стоиш си там, на високо, командориш, къпеш се в обожание и слава, всички те ласкаят и ти се подмазват, а медиите са пълни с твоя образ, непрестанно подсилван от мъжкото уважение и женското обожание.

От друга – лидерството има своята тежка и непривлекателна страна. Трудните решения, разделите с близки хора, непопулярните мерки, непрестанните критики отвън и интриги отвътре, омразата и озлоблението от страна на абсолютно непознати хора, невъзможният личен живот и много други.

А трудните решения са тези, които взе и тепърва ще взима Бойко Борисов тези дни. Да се раздели с юрист и управленец с много опит като Цецка Цачева. Да поиска практически за нищо оставката на заместник-министъра на спорта Ваня Колева. И най-трудното – да намери такова решение на медийната драма около Цветан Цветанов, което хем да извади ГЕРБ от обяснителната отбранителна ситуация в навечерието на изборите, хем да не лиши партията от нейното сърце, нейния мотор, нейния технически създател и най-фин познавач.

Че Цветан Цветанов е жертва на фиксирана атака по метода на пощенската кутия за компромати, става все по-очевидно. Защото ако имаше истинско разследване, щяхме да знаем и кой е кумец на собствениците на „Артекс“, и на кого другиго са продавали и заменяли на данъчна оценка. А за да не научим още тогава името на Лозан Панов и за да го научим от „Правен свят“ вместо от „Свободна Европа“ – разследване просто не е имало.

Че хората просто спират да слушат фактите, когато в едно изречение им се опаковат думите „Цветанов, апартаменти, съмнения“, също е ясно. След предишната истерия по тази тема, предизвикана от Яне Янев, за да се извади Цветанов от президентската надпревара през 2011-а, връщане назад няма. Защото ако имаше истинска обективна журналистика, нямаше да четем от хора с претенции абсолютно невярното „Цветанов си купи апартамент на четворно по-ниска цена“.

Но в случая това не е достатъчно.

Оправданията, жертвената поза и дежурното „ама и другите правят така“ не само не помагат на ГЕРБ, Борисов и Цветанов, а допълнително наслагват обществено напрежение и отрицателни настроения. „Всички са маскари“ не е теза, която може да помогне на някого от маскарите. И Бойко Борисов прекрасно осъзнава това от момента, в който влезе в политиката и управлението.

Спомняте ли си първия състав на изпълнителната комисия на ГЕРБ, уважаеми читатели? Обзалагам се, че не. Отдавна сте забравили Душана Здравкова, Павел Димитров, Иван Петров, Костадин Хаджигаев, Искра Фидосова, Мирослав Найденов и много, много други. И то не защото те нямат качества, а просто защото вече не са част от ГЕРБ. Не са част от отбора на Борисов.

Спомняте ли си първите министри на ГЕРБ, уважаеми читатели? Обзалагам се, че не. Отдавна сте забравили Александър Цветков, Свилен Нейков, Божидар Нанев и много други. И не защото те нямат своите професионални качества и секторна експертиза, а просто защото вече не са част от ГЕРБ. Не са част от отбора на Борисов.
Скандалите, разкритията и съмненията взеха постовете на много добри професионалисти и експерти. Много хора се обидиха на Борисов, много хора се отдръпнаха от ГЕРБ, много хора се опитаха да създават нови партии и да воюват с тези, с които вчера са били рамо до рамо. Но никой от тях не успя. Едва ли си спомняте партията „Баста“. Едва ли си спомняте, че пловдивският областен управител от ГЕРБ се опита да е кандидат-кмет на Реформаторите. Просто защото тези истории нямат значение.
13 години след създаването си и 10 години след съставянето на първото си правителство ГЕРБ продължава да е първа политическа сила, а Бойко Борисов стана най-дълго управлявалият демократично избиран премиер в българската история.

Защо, ще си кажете, след всички проблеми и скандали?

Защото Борисов не изневери на себе си. Не изневери на идеята, с която беше създадена ГЕРБ. Не забравя обещанията си, не пренебрегва очакванията на избирателите си и не се страхува да взима трудни решения всеки път, когато образът на ГЕРБ бъде застрашен. На моменти лавиращ, на моменти отстъпчив, на моменти балансиращ между нетърпими врагове във вътрешната и външната политика, на моменти твърде мек според привържениците си, на моменти твърде авторитарен според враговете си – Борисов остана нетърпим към еснафщината, парвенющината, рушветчийството, схемаджийството и тарикатлъка.

А това са нещата в българските политици, които винаги най-много са дразнели избирателите.

И може би точно заради това те продължават да харесват Бойко Борисов. Въпреки искреното неразбиране от страна на традиционната десница. Въпреки тоновете лъжи от страна на българската левица. Въпреки непрестанните капани, залагани от ДПС, и въпреки разюзданата дружина на Патриотите, която в редките моменти, в които не предизвиква скандали, се опитва да свърши нещо полезно за управляващата коалиция.

И може би точно заради това ГЕРБ са в чудесна позиция в навечерието на поредната предизборна битка. Готови да се разделят с всеки министър и управленец заради етични казуси, когато човек с обвинения ще е водач на листата на БСП. Готови да подкрепят излизането от парламента на втория човек в партията отново заради етичен казус, докато обвиняеми за купуване на гласове продължават да са депутати от БСП. Готови да се покажат как се спазват правилата в политиката, докато мотото на БСП продължава да е Станишевото „няма да даваме хората си на вълците“.

Докато Борисов е такъв и докато ГЕРБ са такива, те ще печелят. И ще управляват.

Да, жълтопаветниците ще са все така неразбиращи, а социалистите – все така озлобени.

Но гражданите ще са все по-спокойни, че всеки изкушил се от властта ще излети от нея.

А вие, гражданите, сте най-важни.

Всички други са временни и заменими.