Кен Киси, „Полет над кукувиче гнездо”
Новоназначеният посланик на България в Белгия и Люксембург Мая Добрева отишла да връчи акредитивните си писма на Великия херцог Анри с много интересен тоалет. Цялата в бебешко синьо в два нюанса. Този цвят, за който не знае, е единият от двата официални цвята на 2016 г., обявени от института „Пантон”: розов кварц (нежно розово) и серенити (бледосиньо). Казвам „интересен”, защото, както знаете, ние сме известен пенкилер, но не чак дотам, че и за мода да се изказваме. Затова ще оставим ценностните съждения на специалисти като проф. Любомир Стойков. Според него каяфетът на Мая Добрева е „недоразумение”, „маниерничене и елементарна имитация на монархическия стил”. „Подобно облекло влиза в силен конфликт с българските дипломатически традиции, въобще с критериите за сдържаност и изисканост в тази сфера... Много се забавлявах с коментарите. Вече не се говори за „Мисия Лондон”, а за „Мисия Люксембург”.
А Леа Коен, бивш посланик в Белгия, каза: “Българският посланик идва от скромна, бедна държава, това го задължава да не “блести” с простащина като Добрева”.
Първото ми впечатление от снимката „Мая и херцог” беше за нещо вече виждано - Мая Новоселска в „Улицата” на Теди Москов. Мая Добрева несъзнателно е постигнала същото идиотско внушение, което Новоселска търси съзнателно.
В социалните мрежи прочетох, че в началото на 90-те години на миналия век Стоян Ганев намерил тази госпожа в ДАП Пазарджик. И я докарал в МВнР, където тя се издигнала за кратко до главен кадровик. От нейно интервю в „24 часа” обаче разбрах, че всъщност тя не е от Пазарджик (слава Богу!), а от Кърджали, откъдето е и г-жа Цвета Караянчева, ако това ви говори нещо. А трябва… И не била фактуристка в ДАП, а ръководител на транзита в СО МАТ.
На сайта на Външно пише, че г-жа Добрева и Великият херцог на Люксембург Анри обсъдили засилването на икономическите контакти и културния обмен между двете страни, проблемите на миграцията и предизвикателствата, пред които е изправен ЕС. Не знам, вероятно щото нищо не разбирам от дипломация, но си мисля, че никога не бих обсъждал такива сериозни теми с жена, облечена по този начин. Даже съм решил да пиша на министър Митов и да го питам дали той би се снимал с госпожата в тоя каяфет. Само да се снима, нищо повече.
Пред „24 часа” Добрева обяснява: „Имам си годините и стажа за това, което съм в момента. И астрономическите години като възраст имам. В случая просто имаше протокол, който изпълних. Това, че тези дрехи не ми стоят добре, какво мога да направя? Косата ми е черна, не съм я боядисала специално като Черната Златка… Не е важно дали си с шапка и каква. Важното е какво има под шапката…”.
Именно. За подшапочното съдържание става дума. Протоколът е изисквал от нея да се яви в „рокля за чай”, шапка и ръкавици. Но каква да е шапката, решава това под шапката. Така де, не е ли така?
Забелязал съм и, ако имате търпение, ще го докажа, че българската дипломация има тая особеност, че с едно назначение се награждава наш човек и същевременно се наказва чужда държава. През годините доста държави наказахме. Някъде пратим монолингвист, другаде - пияница, на трето място - далавераджия… Всякакви случаи имаше. Понеже си водя дневник, та съм записал доста случаи.
Най-видимо се откроява групата на дипломатите монолингвисти. Крак повлякоха Стоян Ганев и Тодор Колев, да прости Бог, че ги споменаваме. За Ганев, като шеф на ОС на ООН, се разказваха вицове. Как камериерките в хотела си предавали една на друга превода на иначе късото му съобщение за room service: „Когато се обади оня българин и каже „Ту-ти-ту-ту-ту”, да занесете два чая в 222 стая”. Но понеже беше от Пазарджик, а ние там сме тарикати, та Ганев му беше хванал цаката. Доближи го например чужд дипломат в кулоарите и почне да го запознава с някой проблем. Той го изслуша и накрая философски обобщи с единствената фраза, която е запомнил на английски: „That is the reality”.
Подобен беше подходът и на Тодор Колев, когато се оказа културно аташе в Канада. Неговата магическа фраза пък била: „Send me a fax!”. Веднъж, още в началото, един дипломат му рекъл “Good morning”, а Тодор Колев му се усмихнал широко и казал: “Send me a fax”.
Едвин Сугарев също влезе в дипломацията с един кратък курс по английски в ИЧС. Докато ни представляваше сред аратите в Монголия, нямаше проблем. Но в Индия, където английският е официален, работата се обърка. Разказваше ми един как на прием Едвин рекъл на индийски аристократ: „When I was durty and my whife was durty too...”. Искал да каже: „Когато аз бях на трийсе и жена ми беше на трийсе...”. Но то излязло „Когато аз бях мръсен... и т.н.”. Индиецът помислил, че нашият се възмущава от ниската хигиена в индийското общество, фръцнал се обиден и зарязал Едито с отворена уста да се чуди каква я е мислил, каква е станала...
В Германия имахме един посланик, Николай Апостолов, който после стана известен като Йошката. Немските полицаи го засекли да кара на зигзаг и се опитали да го спрат. Той обаче не спрял, прегазил крака на един от полицаите. И като крайно се озовал в полицията с белезници на ръцете. Което беше изключителен прецедент. Не всеки ден арестуват посланик. Да не кажа, че никога… Апостолов влезе в дипломацията като депутат от СДС, а преди това е бил търговец на коли втора ръка.
Всъщност ние в Германия с алкохола станахме известни. Когато нашият голям писател Виктор Пасков беше шеф на Българския културен дом в Берлин, германската полиция забраняваше да се пали огън на 500 метра околовръст, за да не пламнат алкохолните изпарения в сградата.
Финландците пък ги наказахме с алкохолния търговец проф. Цачевски. Навремето се говореше, че си продал апартамента в София, за да си купи поста. Дал $36 хил. на някой си Петър да ги даде на Доган. И с търговийката трябвало да си избие парите и да направи някой лев отгоре, щото кой работи без печалба...
Пак в Хелзинки като консул там се подвизаваше и Анна Сапунджиева, дъщеря на зам.-мин. Сапунджиева. Тя, освен че не знаела бъкел западен език, ортографията й на български била първокласна (най-много втори клас), с 15-20 грешки на страница.
Най-лошо наказахме Казахстан. Първо им пратихме жената на Гошо Тъпото - Христинка. И веднага след нея им забихме Н. Пр. Никола Филчев. По него време Филчев вече даваше доказателства за психична ентропия в реално време и в някои среди го кръстиха Кукуридзе. С други думи, беше дал фира. Съдя по това, че един репортер на БТА се опита да вземе интервю от него по повод възможна проверка на дейността му като главен прокурор. И Филчев се разкри: „Какво ще проверяват – к*ра ми Янко ще проверяват. И повече, лайно мръсно, не ми звъни, щото ще ти е*а п****та майчина”.
Как се развива дипломатическият език, като влязат нови и необременени хора…
Шведите ги наказвахме с ченгета. Те поначало половината ни посланици бяха ченгета. И си останаха, ако че Борисов се кълнеше, че като вземе властта, първо ще освети агентите: „Ще отворя досиетата. Там е скрито всичко, което касае не само миналото, но и бъдещото развитие на България”. („Стандарт", 22.05.2007)
Но вероятно забрави. Щото по времето на първия му мандат шведите поискаха да си приберем посланик Иван Цветков, разузнавач V степен от РУ-ГЩ. Вече им беше писнало, ченге след ченге сме им пращали. От 1998 до 2003 г. е била Жасмин Генова (агент Жужа, Чолаков) от 2003-та застъпва Горан Йонов (щатен - ДС, ПГУ) и от 2007-а - Цветков.
По лани се заговори, че ще наказваме швейцарците с Тетка Цачева. Тетка в Швейцария! Тетка Милка… Тогава външният министър Николай Младенов, вероятно по внушение на премиера, се беше заел да подсили рустикалната квота в дипломатическия корпус. В Швейцария Тетка със сигурност щеше да даде своя принос в дипломатическия фолклор. Като я питаха верно ли е, тя отрече с думите: «Това звучи несериозно». И верно звучеше несериозно. Но зер Тетка президент звучи сериозно?
В Лондон седем години посланик беше Валентин Добрев, който, доколкото знам, е прототипът на посланика във филма “Мисия Лондон”. Тоя пич стана известен с това, че въведе импулсен телефон в посолството. Което беше много прогресивно, защото като се има предвид експедитивността на българския чиновник, на клиентите им излизаше много евтино... През 2005 г. го смени заместникът му Лъчезар Матев. И той остави следа в дипломацията. Направи ремонт на резиденцията и апартамента си за 200 хил. лири. 5000 лири му струваше само леглото с масажор... През 2006 г. във връзка с предстоящите тържества за приемането ни в ЕС освобождава от акциз 4 т вино (5333 бутилки), което в мирно време би стигнало на амбасадата за половин век. Обаче виното мистериозно изчезва... в търговската мрежа на Острова.
Изобщо темата за българските посраници, пардон, посланици, по света е неизчерпаема, Плевнелиев разпрати почти целия си екип от съветници на дипломатически постове. Част от тях изначално са орисани за роли в дипломатическия фолклор. Исках да спомена и сегашния ни посланик в Анкара Надежда Михайлова, която направи фасон, че не й давали да си каже мнението по преврата и контрпреврата в Турция. Но няма място. Надка е епоха в дипломацията и не мога да си позволя да я претупам набързо. Някой друг път.
Посланик Добрева умее хубаво да се облича, на пасквил, подвързан елегнтно, тя прилича... (по Ст. Михайловски)
