Вежди Рашидов: Просълзих Ердоган с любовната история между Ататюрк и българката Димитрина

За любовта, онази истинската, единствената, вечната, но и невъзможната, понякога не достигат думи, за да бъде описана. Точно такава е тя – любовта на основателя на турската република Мустафа Кемал Ататюрк и българката Димитрина Ковачева.

Между бащата на модерната турска държава и дъщерята на военния министър в правителството на Стоян Данев – ген. Стилиян Ковачев, не просто пламва огнена любов, тя изригва с неподозирана сила и страст, която и за двамата угасва чак с последния им дъх.

Историята на тази любов трогва всеки, който се докосне до нея, а дълбоко впечатлен остава и Вежди Рашидов, председател на парламентарната Комисия по културата и медиите. Негова е и идеята романсът между Кемал Ататюрк и красивата генералска дъщеря да оживее в българо-турска филмова продукция.

Това ще стане възможно благодарение на серията от споразумения, които по време на двата си мандата като министър на културата Вежди Рашидов подписа с южната ни съседка за филмови копродукции.
 
 
ИНТЕРВЮ НА ЕЛИАНА ВАСИЛЕВА 
 
- Г-н Рашидов, къде и кога ви споходи идеята красивата любовна история на Димитрина Ковачева и Ататюрк да оживее във филм?

- Няколко компонента участват в идеята ми. Мустафа Кемал е много интересен персонаж като човек. Изумлението ми дойде, когато от турските книги разбрах неговото отношение към България. България оставя у него много сериозен душевен отпечатък, с който той напуска този свят. Последният му миг е свързан с България. Осъзнах, че държим в ръцете си изключително добра тема. Така в един разговор ми дойде идея да се направи филм за една прекрасна, човешка и невъзможна любов. Тук не става въпрос за политика, политиката е в периферията на тази любов. Ако любовта на Ромео и Жулиета е драматична, изповядваща една вяра, а близки фамилии са станали вражески във времето, то при Ататюрк и Димитрина е любов, която я намирам за невъзможна – тя е между две религии, два етноса, а религията е била основен компонент във всичко това.

- С идеята за този филм сте запознали премиера Бойко Борисов, но и турския президент Реджеп Тайип Ердоган. Предполагам това се е случило по време на срещата през март в Анкара. Каква беше тяхната реакция?

- Да, имах тази възможност. Реакцията им беше изключителна, защото аз им го разказах по един човешки начин. Ердоган тогава ми каза: „Знаеш ли, ще ти призная нещо... Плаках един път, и то скоро“. Разказа, че е гледал документалния филм за Наим Сюлейманоглу. В него има един пасаж, в който говори за майка си. „На него се разплаках, а от години не бях плакал. Изключително трогателно. Това, което ти ми разказваш, отново ме просълзи“. Целта ми беше да ме подкрепят, за да може да имаме финансиране. И премиерът Борисов, и Ердоган застанаха зад идеята, много радушно се прие. Ако този филм се пипне, можем да извадим „Оскар“.
 
- Вече не е тайна, че сценаристите, операторите и въобще целият екип на Евтим Милошев ще застане зад филма от българска страна. Защо се спряхте именно на тях?

- Споделих идеята си за филм с Евтим Милошев и Любо Нейков, защото както аз, така и обществото безкрайно харесва това, което те правят. Много са будни, в час са и много съвременно, много добре хващат времето в киното. Това са момчета, които дадоха подем на българското кино. Идеята се прие. Момчетата се запалиха, коронавирусът ни забави. Документът, който подписах като министър на културата, ще осигури двойно финансиране – както от България, така и от Турция. Няма как да стане без пари. Много хора мечтаят гениално, малко хора могат да реализират мечтите си. В момента имаме отворена врата за реализация.

- А от турска страна знае ли се вече кой ще застане зад продукцията?

- Надявам се да имам възможността скоро да срещна моите приятели от „Дрийм Тийм“ с продуцентите на „Великолепния век“. Имаме и още филмови къщи, с които ще обсъдим идеята – едната е от Бурса, тя също прави много добри филми, има и уникални студиа. Ще видим... Ще седнем на една маса и тогава ще започне работният етап – след като се разберат продуцентите, сценаристите, ще се прегледа животът както на Ататюрк, така и на Димитрина. Турците имат традиция във филмопроизводството, имат изключителни драматични филми. Затова вярвам, че българо-турският екип ще направи един великолепен филм. И мечтая да вземем с този филм една голяма награда, която да даде подем на България в киноиндустрията.
 
- Изборът на актрисата, която ще изиграе ролята на Димитрина, е задача на кинотворците, но вие мислили ли сте коя наша актриса би се вписала най-добре в образа ѝ?

- Да, ако мъничко я изрусим, ще си пасне много добре. Актрисата е Елена Петрова. Тя е хубавица и с тези чупливи коси, като ги събере, много ще прилича на Димитрина. Харесвам я като актриса, много е талантлива, много кадърна. Но не бих искал моето мнение да повлияе на творческия колектив.

- Разказват се много истории за любовта на Димитрина и Ататюрк – може би някои са истина, може би някои – легенда. Бихте ли разказали някои от тях, които най-силно са ви впечатлили?

- Мустафа Кемал управлява една велика империя, прави културна революция, взема властта от религията и ходжите, вкарва Турция в светския свят, изгонва султанатството, прави република – един човек, който в историята има огромно място. Но онова, което е най-трогателно – колкото да е велик в своя политически път, когато умира, в джоба му намират снимката на Димитрина. Смъртта и любовта вървят ръка за ръка – няма такова чудо!
Когато вече се установява като президент на републиката, тръгва към Франция с влака „Ориент експрес“. Минавайки през България, спират на софийската гара, за да останат един ден – това е истина! Той няма официални срещи и неговите адютанти питат иска ли среща с Димитрина. Той казва: „Не, само искам да ми кажете какво прави тя“. Съобщават му, че се е омъжила, домакиня е и майка на 3 деца. Ататюрк казва да не я безпокоят. Но какво прави той – дегизира се като обикновен човек, охраната му ходи далеч от него, отива до къщата на Димитрина, сяда в градинката и с часове гледа как тя играе с децата си. После става тихичко, прибира се във влака и казва: „Тръгвайте към Париж!“ Красива работа!