- Журналист и публицист. Член на НС на БСП.
- През 80-те е уволнена от пловдивския вестник „Комсомолска искра” заради публикация, уличаваща Николай Хайтов в плагиатство. Публикува материали във вестниците „Народна култура”, „Стършел”, „АБВ”, „Пулс”, списание „Общество и право”. Името й се свързва с клубовете за гласност и демокрация.
- След 1989 г. Дърева работи във вестник „Дума”, откъдето неколкократно е уволнявана. Има над 3000 публикации в печата.
- Носител е на годишна награда на Съюза на българските журналисти, награда „Черноризец Храбър” на Съюза на издателите на всекидневници за публицистика, награда на НС на БСП за политическа журналистика и публицистика „Георги Кирков – Майстора”.
- Г-жо Дърева, как оценявате първите ходове на президента Радев – речите му, поведението му. Дават ли те основание за оптимизъм, че държавата минава в режим на диалогичност и експертност?
- Чухме три речи. Мисля, че всяка става все по-успешна. Много приказки се изговориха и много глупости се изписаха за неговото слово по време на клетвата. Съвършени глупости. Защото, ако човек погледне речта на генерал Радев, ще види, че вътре са очертани всички най-важни проблеми на страната. Много е интересно например, че това, което говори ген. Радев, същото го каза и Доналд Тръмп. Добре че генералът се закле малко по-рано от Доналд Тръмп, иначе щяха да кажат, че е преписал речта си от американския президент.
- Откъде идват тогава критиките, насочени към Радев?
- Целият този писък срещу президента Радев идва, защото пищящите не проумяват, че се преобърна геополитическата палачинка. Че това е краят на неолиберализма, на тази глобалистична политика, която съсипа света. Че отново звучи вятърът на промяната. 19. век се проточи чак до изстрелите в Сараево. 20. век започна с Първата световна война – внезапно, но завърши също така внезапно с падането на Берлинската стена. Оттам започна 21. век. Тогава Западът, който гледаше на себе си като на върховен победител в Студената война, смяташе, че каквото каже той и САЩ - ще бъде вовеки веков. Фукуяма написа „Краят на историята“ и обяви, че е дошъл краят на човешкото развитие, защото след апогея на неолиберализма няма какво повече да се развива. Че човечеството вече трябва да сме в Рая.
- Е, да, ама не.
- Смяташе се, че раят на корпорациите ще продължи 1000 години. Но изведнъж – на 9 ноември, изборите в САЩ приключиха 21. век. Ако някой не е разбрал, ние сме вече в 22. век. Всичко ще се промени много рязко и много бързо, защото глобализмът, изобретен от Съединените щати, изяде самите тях. В момента в САЩ 95 милиона души не работят. Т.е. една трета живеят на социални помощи. 70 000 завода бяха изнесени извън територията на САЩ заради евтината работна ръка в Мексико, Китай, Индия. Тази разруха с мъртви градове доведе Тръмп.
- Тази тенденция ли доведе на власт Радев?
- Да, тази тенденция доведе на власт и генерал Радев. Защото, както Тръмп описваше опустошенията на американската индустрия в резултат на алчните корпорации, все едно че слушахме описанието от икономическата разруха в България след 10 ноември. Тук само че, освен алчният Запад, се прояви и безотговорното поведение на българската десница и престъпната приватизация.
- Понеже служебният кабинет е функция на президента, проф. Огнян Герджиков достатъчно консенсусна и авторитетна фигура ли е?
- Да. Той е консенсусна фигура. Той е човек на диалога. Той не е човек на резките и необясними движения. Той е мек човек. Всъщност Герджиков получи реабилитация с това, че ген. Радев го назначи за служебен министър-председател. Да, помним, че той бе свален от поста си като председател на Народното събрание по един абсолютно безотговорен начин. Това стана с усилията и манипулациите на ДПС, като и на движението „Новото време“ - на хората около Емил Кошлуков. Няма такъв председател на Народното събрание, който да е бил изпратен със ставане на крака и бурни аплодисменти. Тогава всички депутати разбираха, че това гласуване е нечестно. Той е много сериозен юрист.
- Може ли да има забележки по листата на министрите?
- Това е едно много сполучливо сглобено служебно правителство. Очевидно ген. Радев е човек, който умее да създава екип. И той направи този екип. Защото в служебното правителство има хора, свързани с различни партии. Особено важно обаче е, че те са експерти. Много важно е, че част от тях са били заместник-министри – т.е. в едно министерство точно заместник-министрите са експерти, докато министрите в редовно правителство са политически назначения. Така че имаме много успешно и цивилизовано направен служебен кабинет.
- Предстоят избори. Кой какво трупа по сметките си? Ако ГЕРБ губят инерция, а БСП яхва „вълната Радев“, но са без мнозинство, означава ли това, че е възможна коалиция между тях?
- За мен такава коалиция не е възможна. Тя не е приемлива.
- Кой тогава лансира тезата за подобна перспектива и защо?
- Кой ли не. Това е неприемлива коалиция. Изборите ще бъдат остри, тъй като ГЕРБ ще иска да получи реванш за своята загуба, БСП и левицата ще иска да увеличи своя резултат. Така че тук не можем да чакаме някакви ласкави отношения. Освен това трябва да е ясно, че изборът на ген. Радев е успех на самия ген. Радев, че този успех не можеше без движещата сила БСП, но само с БСП би било абсолютно невъзможно генералът да спечели. И най-важното – този резултат е протестният глас на българските граждани, които не желаят да живеят повече по този начин, по който живеят 27 години. Така че БСП да не спи на тази кълка и да не си мисли, че всичко автоматично ще се повтори.
- Възможна ли е алтернатива на БСП с обединението примерно на АБВ и Татяна Дончева? А може ли БСП без другите леви?
- Всички леви хора в огромната си част фактически се завърнаха към БСП, гласувайки за ген. Радев. Това обединение се случи, независимо дали някои са в АБВ, или в „Движение 21“, или другаде – един дявол знае къде.
- И не заради призива на Корнелия Нинова?
- Просто обединението се случи по този начин. Когато има една кауза и тази кауза е почтена, виждаме как стана това обединение. А това, че някой иска да бъде лидер на някаква малка партийка или друг – на още по-малка партийка, си е техен проблем.
- В БСП текат конференции за листите. Дали и как се приема идеята на Корнелия Нинова за депутатската мандатност?
- Има разделение по този въпрос, защото това е един формален признак. Един депутат трябва да бъде оценяван не по това колко време стои в парламента, а какво върши там. Да си представим един човек – много готин, приятен, ама не му иде отръки да депутатства, иначе човекът си е разкошен. Има и мъртви души, разбира се. Защо трябва да чакаме някой да е 12 години депутат, та тогава да му кажем: „Абе, мой човек, хайде малко така, отстъпи една крачка“. В същото време има депутати, които вършат огромна работа, които са сериозни и уважавани хора. Означава ли това, че цялата партия в продължение на три мандата ще тропа нервно с крака и ще вика: „Хайде, няма ли да се махне тоя!“. Не става така, не се прави така. Нарича се обновление, но само по себе си е подмяна.
- В дясното след избора на генерал Радев се появиха „Нова република“ на Радан Кънев, „Да, България“ на Христо Иванов, „Презареди България“ на Бареков. Що за процес е това?
- Не мога да коментирам тези смешни неща. Това не е сериозно, не желая да коментирам безсмислици.
- Какво се случва при Патриотите, те възможен коалиционен партньор ли са за БСП след изборите, имало ли е таен разговор Нинова – Каракачанов?
- Нищо не мога да кажа. Мисля, че това е някакво свободно съчинение, защото никой не знае колко време ще издържи тяхната коалиция. Валери Симеонов се държа по безобразен начин и, естествено, навреди на себе си. Той постави под въпрос тази коалиция – Обединени патриоти. Това беше такова излагане – този кански писък срещу една-единствена реплика „Имате още една седмица!“ – прекрасна реплика. Точно така се реагира, когато срещу себе си имаш невъзпитани хора. И това е най-мекото определение, което мога да кажа за тях.
