Проф. Александър Чирков: Тараторът спасява сърцето в жегите!

Кардиохирург №1 проф. Александър Чирков продължава да оперира сърца. Той е спасил живота на стотици пациенти. През 1986 г. известният лекар направи първата трансплантация на сърце в България и на Балканите. Създател е на болницата „Св. Екатерина”, както и на българска школа по кардиохирургия, известна в целия свят с авторитета си.
 
 
 - Започнаха големите летни жеги, живакът в термометрите скочи над 35 градуса. Как да опазим сърцето си, проф. Чирков?

- Опасността е много голяма и не само за сърцето, но и за всички органи. Ако в палещите летни дни човек не се пази – не стои само на сянка, не пие повече вода, неминуемо се стига до т.нар. шок от горещините. Първата реакция е на мозъка и хората не проумяват тази огромна опасност. Защото най-често се стига до силно замайване и безсъзнание. Сърцето също реагира.

- По какъв начин, г-н професоре?

- То започва да работи много бързо. Защото се губи голямо количество течност в пространството извън клетките. И тогава се получава изсъхване на клетките в организма, включително и на клетките на миокарда. И... сърдечен удар.

- До колко може да се вдигне сърдечният пулс от големите жеги? Възможно ли е да стигне и до 200?

- О, това е вече много! Не, не е възможно. Сърцето няма да издържи на такъв пулс, тогава казваме, че пациентът вече е в шоково състояние. Пулсът може да стигне и над 120 удара. Но това става, когато се губи много вода. Примерно и в спорта. Когато спортистът тича и се изпотява, организмът му губи т.нар. електролити. Тогава ударите на сърцето могат да се качат и над 120 в минута.

- Хората с високо кръвно, а в България дал бог такива, много се плашат от летните жеги?

- Основателно, и аз бих се радвал, ако това ги кара да бъдат внимателни. Не е новина, че за тях горещините са още по-опасни. Без да преувеличавам - могат да се окажат и фатални! Винаги съм повтарял на хипертониците, че по време на летните жеги трябва да спазват желязна лична дисциплина – никакво излизане навън и ходене под слънцето. Защото тези хора много по-бързо губят извънклетъчната течност, електролитите. Винаги по време на летните горещини имаме много повече пациенти със сериозни сърдечни проблеми. Не бива да се стига до тях, те могат да бъдат предотвратени.

- Но не може тези хора да се затворят в стаите, нали ходят и на работа!

- Така е. Но дискусиите по този въпрос са безсмислени. Просто те трябва да забравят слънцето. Поне никакво излизане навън без шапка, запомнете това. Препоръчвам и няколко хладни душа дневно, за да се балансира температурата на тялото. Когато човек се изпотява много, задължително трябва да компенсира изгубената течност.

- И вие ли сте привърженик на теорията, че всеки ден трябва да се изпива по 1,5 литра вода? Не всеки обича да го прави!

- Не литър и половина, а дори 3 литра вода трябва да се изпиват в горещите летни дни. На когото не му харесва, ще се насилва. Няма друго спасение.

- Страдащи от сърдечни заболявания твърдят, че морето им се отразява много добре, защото на плажа подухва ветрец и се охлаждат във водата?

- С уговорката – не е проблем да стоят на пясъка, но само под чадър, само в ранните сутрешни часове и след 16 часа след обяд. Защото слънчевите лъчи жулят и през чадъра. И повече влизане във водата за охлаждане на цялото тяло. При всички случаи – много внимателно на морето! Да се седи по цял ден на плажа, било то и под чадър, е абсолютно забранено на хора с високо кръвно. Човешкият организъм отделя и т.нар. специални антигени, протеини (белтъци - б.р.). Те са насочени да уравновесят тази загуба на електролитите.

- А разрешено ли е от лекарите да се спортува активно?

- Най-добре е в горещините човек да се откаже от какъвто и да е спорт. Мнозина не се вслушват в тази препоръка на лекарите и имаме много смъртни случаи от инфаркти и инсулти на спортисти.

- Сигурно сега ще кажете и че в жегите не бива да се прави и секс!

- А, не! Сексът се прави вкъщи, какво му пречат жегите. Е, ако някой го прави навън, под слънцето, това е пълно малоумие!

- Как да се спасяват пациенти с трансплантирани органи!

- За тях „спасителните” мерки важат с още по-голяма сила. Излагането на слънце в горещите дни за такива хора означава удар в мозъка.

- Вие обичате ли слънцето, г-н професоре?

- Всеки обича слънцето, защото светлината и слънцето са живот. Те водят до отделянето на едни хормони, които ни правят радостни. Ето, събуждате се сутрин и виждате един ведър слънчев ден, небето синьо, наоколо зеленина, кипи живот. Как няма да сте щастливи. Но слънцето е и коварно и човек трябва много внимателно да се нагажда към неговия характер. То колкото и щедро да дарява хората с хубави емоции, може да се окаже и фатално за тях.

- Има ли значение с какво ще се храним в летните жеги?

- Разбира се! Аз няма да издам никаква тайна – всеки разумен човек, че дори и децата вече знаят, че временно човек трябва да се откаже от пържолите, бекона, тлъстите яхнии, лютите чорби, да не говорим за сланината и др. Само леки храни. Много салати от пресни зеленчуци. И повече вода, запомнете – повече вода! Ние, българите, имаме и една много хубава храна, която винаги препоръчвам, защото ще опази сърцето ви – това е тараторът. Не пропускайте ден без таратор на трапезата.

- Вредно ли е да си пие повече бира? Лятото е нейното царство!

- Е, човек може да пие и повечко бира, но не да се напива! Което, за съжаление, мнозина не спазват. Всеки да си знае мярката. Защото иначе се нарушава равновесието в организма, загубва се компенсацията на електролитите.

- Мнението ви за климатиците? Непрекъснато се спори - полезни ли са, или по-скоро са вредни?

- Не отричам, че климатиците могат да помогнат, като охладят пространството. Грешката на хората обаче е, че прекаляват с ниските температури и денонощното им използване. И най-вече, че в горещите дни стоят под климатика. Ето откъде идват опасните пневмонии. Защото в София и в големите градове дишаме изключително мръсен въздух. Той е наситен с промишлени отрови и изгорели газове от колите. Климатиците се превръщат в развъдник на огромни количества микроорганизми, които ни се изливат в стаите и офисите. Тогава започват и инфекциите. Представяте ли си не само за един здрав човек, но и за пациент с болно сърце какво означава една инфекция, донесена от климатика. Там има най-много микроби. Ако стоите под климатика и спите под него, вие просто насилствено аспирирате тези микроби. Това е изкуствено, но съзнателно разболяване.

- Според най-новите научни норми какви стойности на кръвното налягане се смятат за нормални? Все още ли 80 на 120, както пише в учебниците?

- Да, има нови норми. За нормално „горно” кръвно се брои 130-135, максимум до 140. Но долното задължително трябва да бъде под 90.

- Вашето кръвно колко е, проф. Чирков?

- О, то е ниско – 110 на 66. Ще ме питате колко пъти дневно го меря. Въобще не го меря, но когато се случи, винаги е такова. Затова и повече не се занимавам с него. Но по правило кръвното трябва да се мери сутрин и вечер.

- Защо българите продължават да държат първенството по смъртност от сърдечносъдови заболявания?

- О, много фактори влияят върху тази черна статистика. Най-важен обаче си остава лошата храна, която ядем в България. Още: пушенето, многото пиене и затлъстяването. Давам си сметка, че нищо ново не казвам. Белята е, че промяна в битието на българина въобще не се забелязва. Затова се стига до атеросклероза на мускула, който храни сърцето. Помпената му функция отслабва и се стига до запушване на тези съдове. И инфаркт. От него се умира най-често.