Димитър Главчев, депутат от ГЕРБ: Тренирах футбол и бойни изкуства

V Димитър Главчев е депутат от партия ГЕРБ. Бивш председател на 44-тото Народно събрание. Бил е депутат в 41-вия, 42-рия и 43-тия парламент, на който е заместник-председател.
V Избран е за депутат от 23-ти избирателен район - София.
V Роден e на 15 август 1963 г. в София. Средното си образование завършва в 35-о СОУ "Добри Войников", а висше – в УНСС със специалност "Икономист-счетоводител". Магистър е по международни икономически отношения от Университета за национално и световно стопанство.
 

 
- Г-н Главчев, бяхте на най-високия пост в държавата – председател на Народното събрание. И тогава, и сега обаче имате поведението на земен човек, който си купува гевреци от павилиона на ъгъла. Това свързано ли е с възпитанието от семейната ви среда и детството на софиянче?
 
- Много хора ми казват, че не съм се променил като човек, откакто се занимавам с политика. Дано е така. За толкова години си изградих философия, че за мен най-важна е работата и тя е преди всичко отговорност. Не съм човек, който ще се главозамае лесно. Приятелите ми си останаха същите през това време, контактите ми, отношението ми... Обичам да контактувам с хора от различни среди, това ме зарежда. Разбира се, че за изграждането ми като личност огромен принос имат родителите ми. Семейната среда, възпитанието, училището, университетът, работната атмосфера – всичко това оказва влияние. Аз съм роден в София, но не е най-важно къде си роден, а как са те възпитали родителите ти, каква е била средата. Аз съм много благодарен на моите за примера, който ми дадоха. Забелязвам, че много се говори за това как съм си купувал гевреци. Да. И като бях председател, също си купувах, не виждам нещо толкова впечатляващо в това. Когато си на такъв пост, трябва да се съобразяваш с много неща, но не съм виждал причина да променям подобни навици. Между другото, много често моят колега и приятел в ГЕРБ Красимир Велчев ни черпи с гевреци. Когато аз имам възможност, му връщам жеста. Той твърди, че неговите са по-хубави...
 
- Какви бяха родителите ви, строги ли бяха към вас, даваха ли ви съвети, които да ви насочват към определен житейски избор?
 
- Родителите ми бяха прекрасни хора, които, за съжаление, си отидоха твърде рано. Обикновени хора. Бяхме нормално семейство. Съвети са ни давали, разбира се, но не са се натрапвали. Оставяха ни да направим сами своите избори - и правилни, и грешни. Благодарен съм, че ме подкрепяха за всичко. Научиха ме да обичам книгите, вкъщи имаше голяма библиотека и четенето беше приоритет в нашето семейство. Бяха чудесни хора наистина. Осигуриха ми безгрижно детство, игри, но и спортувахме и учехме. Сега ми е мъчно, когато децата нямат желание и време да играят навън, комуникират единствено в социалните мрежи, губят желание за „живия“ контакт, за четенето. Но новите действителности са такива.
 
 - От поколението, което харесва „Дийп Пърпъл“, „Бийтълс“, „Юрая Хийп“ и Ерик Клептън, сте, но това е и време на комсомол, на ученически и студентски бригади. Толкова тежък ли беше тоталитарният режим на Живков, или все пак купонът беше възможен?
 
- Разбира се, че имаше купони. Слушали сме и “забранена” музика, режимът само ни мотивираше... Спомням си с носталгия (по младостта, а не за режима) за тези времена. Напоследък даже се връщам в спомените си от онова време, търся снимки, качвам ги във „Фейсбук“ и си комуникирам със стари съученици. С много от тях поддържам отношения до ден днешен. Купоните при нас вървяха ръка за ръка с ученето. Бях отличен ученик, нямах сериозни провинения в училище. Разбира се, че тоталитарният режимът ни отне много от свободата, никой режим не е добър. Свободата ни изправя пред избори, тя е най-хубавото нещо, но може да бъде и опасна, ако някой не знае какво да прави с нея. От онова време имам и добри, и лоши спомени. Тоталитарният режим няма как да е от добрите. Изброените групи слушам до ден днешен, както и много други. Харесвам хубава музика от различни жанрове, българската ми е приоритет. Имаме прекрасни автори и артисти.
 
 - Спортувате от малък, дори сте искали да кандидатствате в такова специализирано училище. Кой и защо ви отказа от леката атлетика, от футбола и от бойните изкуства?
 
- Действително спортувах много, впрочем и преобладаващата част от съучениците ми. Занимавах се, и то сериозно, с всички изброени спортове, че и с други. Дисциплината и каляването на волята са нещото, което исках да взема от спорта. Основното, разбира се, е, че спортът доставя удоволствие и поддържа здравето. Имах известни колебания между 47-о и 35-о училище след седми клас. Никой не ми е влиял, но с помощта на родителите си реших да избера училище с изучаване на чужди езици пред специализирано спортно училище.
 
- Завършили сте Руската гимназия. Нейни възпитаници са Сергей Станишев, Владо Каролев, Йорданка Фандъкова, Сергей Игнатов. Оттам ли ги познавате, бяхте ли приятели?
 
- Има и други публични личности от тази гимназия - журналистът Георги Коритаров, Коцето Калки. Разминали сме се в различни випуски... Някои са по-млади от мен, други - по-големи. Затова не се познаваме оттам. Но това беше и е много добро училище, личи солидната подготовка. Имах великолепни учители и прекрасни съученици. За което съм благодарен.
 
 - Къде служихте, сблъскахте ли се с казармени извращения и мислите ли, че наборната армия е отново възможна?
 
- Въпросът за наборната армия е много сериозен. Той вълнува много хора и към него трябва да се подходи, след като се анализират много неща, вземе се предвид и общественото мнение. Има и плюсове, и минуси във връщането на т.нар. казарма. Учеше на дисциплина и ред, но за съжаление, имаше и много изкривени неща, които с нищо не допринасят за развитието на младежите. Сега времената са други и към този въпрос трябва да се подходи много внимателно. Иначе, служих в Божурище, нормална казарма, не съм преживял или видял нищо особено.
 
- Как влязохте в политиката, какво ви изкуши, кой ви покани?
 
- Поканиха ме от Инициативния комитет, издигнал кандидатурата на Бойко Борисов за кмет на София при частичните избори 2005 г.
Аз съм сред учредителите на сдружението ГЕРБ на ПП ГЕРБ. Събрахме се група съмишленици. Изкуши ме желанието за промяна на статуквото. Да бъдем част от промяната, от един нов модел. И мисля, че доказахме, че работим за хората. И това, което правим, се вижда. Благодарение на г-н Борисов доказахме, че промяната е възможна, дадохме алтернатива на хората.
 
 - Какво научихте от г-жа Цецка Цачева като неин приемник на поста председател на Народното събрание?
 
- Дълбоко уважавам г-жа Цачева, от нея почерпих много опит и бих казал, че си партнирахме отлично. Тя беше много добър председател на Народното събрание, юрист с голям опит, отговорна и винаги съм разчитал на нея, когато е било необходимо. Вярвам, че и тя на мен. Успяваше да балансира между различните интереси, абсолютен работохолик, много сериозен човек. Тя беше сред първите, които ме поздравиха за избора ми като председател на НС. Пожела ми успех. До ден днешен съм в прекрасни отношения с нея и ѝ пожелавам успех с нелеката задача да реформира правосъдието.
 
- Какво от своя страна предадохте на сегашния председател Цвета Караянчева, как се справя тя?
 
- Мисля, че се справя успешно с нелеката задача. Разбира се, че винаги съм насреща, ако има нужда от съвет. С г-жа Караянчева водихме дълъг разговор при предаването на кабинета. Какво е решила да послуша и какво не, е нейна преценка, разбира се. Нейното най-положително качество е, че е много „земна“ и се надявам и ѝ пожелавам това да съхрани във времето. Пожелавам ѝ успех, от сърце!
 
- Виждате ли се, говорите ли си с премиера Бойко Борисов? Каква е истината за разговора ви минути преди да подадете оставка, оказа ли ви той макар и невербален натиск?
 
- Когато има повод, се чуваме, да. Но само когато е било необходимо наистина, не съм от хората, които досаждат без повод. С г-н Борисов имаме чудесна комуникация. Неведнъж в медиите съм разсейвал спекулациите, че ми е оказван натиск от премиера да си подам оставката. Разбира се, всеки има право да интерпретира и да пише каквото прецени, но аз и пред вашата уважавана аудитория ще кажа, че г-н Борисов не ми е оказвал натиск. Той дойде в Народното събрание в качеството си на лидер на партия. Решението за оставката е мое. Не исках да поставям колегите си в неудобни ситуации или да предизвиквам парламентарна криза, моментът беше такъв. Не знам защо е толкова чудно у нас човек сам да си подаде оставка, за да няма напрежение? Толкова необясним и странен ли е този акт, че буди какви ли не спекулации? Аз си свърших работата. За мен в Народното събрание е недопустим език на омразата, хули и обвинения от която и да е част на залата. Това се опитвах за тези месеци да наложа. Друг е въпросът колко излишно напрежение щеше да се нагнети от опозицията в неподходящ момент. Не съм искал да поставям колегите си в положение заради мен да изпадат в неприятни ситуации. Не съм такъв човек. Този вид битки не ми допадат. За мен постовете никога не са били самоцел. Сега също работя с избирателите, с колегите, промяната не е толкова голяма, а и вярвам, че е за добро.
 
 - Що за нелепа ситуация беше, апропо, искането за оставката ви? Смачкахте ли опозицията с отстраняването на Нинова от пленарната зала, или всичко беше просто процедура по правилник?
 
- Не съм аз човекът, който да окачествява ситуацията. Който иска, е видял и преценил. Не съм искал да „мачкам“ никого, още по-малко г-жа Нинова или опозицията. Просто в нашия парламент често се преминава границата на допустимите изказвания, на нормалния тон и език. Всеки прави политика, обръща се към избирателите, но от трибуната трябва повече смиреност. Каквото прецених в онзи момент, това е. Спазих правилника.
 
- Отказахте първоначално да живеете в държавната резиденция в Бояна, защо?
 
- Не исках да живея там, да, защото вкъщи е най-комфортно за всеки. Но в един момент се наложи да се преместя, защото аз живея в апартамент и за нуждите на охраната беше много по-трудно да ме охраняват на кварталния адрес. А и създавахме неудобства на съседите. Тук е моментът да благодаря на НСО за професионализма.
 
- Много спекулации има около бизнеса на брат ви, около участието на сина ви Михаил в борда на „Земинвест“ ЕАД, около кредити за дъщеря ви Марина. Има ли основание всичко това, какви деца са те?
 
- За първи път чувам, че брат ми има бизнес, а камо ли спекулации около него. Той се занимава със спорт, няма бизнес. Синът ми и дъщеря ми са пълнолетни хора със свои интереси и аз отдавна не се бъркам в живота им. Не съм чувал и за кредити на дъщеря ми, не мисля, че има. Синът ми беше в борда на това предприятие, но подаде заявление за напускане, за да не се спекулира около името ми, докато бях председател. Те са нормални хора, с нужди, и като такива се справят като всички български семейства. Аз рядко говоря за семейството си и може би затова се търсят някакви истории около тях. За съжаление, ще ви разочаровам.
 
- Сега повече време ли имате за внуците?
 
- Имам двама - внук и внучка. Опитвам се да намеря време за тях и се включвам в игрите им. Взискателен съм по отношение на спорта, искам да спортуват – за здраве, за дисциплина. На това държа, но не се меся в отглеждането им. Децата ми са много самостоятелни от малки, внуците - също. Добри деца са.
 
- Как се зареждате, хобита, домашни любимци, карането на колело, Витоша?
 
 - Зареждам се с музика най-вече, голям меломан съм, обожавам рок, класическа музика. Карам колело в Южния парк, катеря планините – това ме разтоварва. Дори с приятели се шегуваме, че напоследък съм преместил приемната си на депутат в планината, защото страшно много хора ме срещат и споделят проблемите си. Не съм върнал и отказал на никого да го изслушам и ако е в моите компетенции, да помогна. Други хобита нямам напоследък, не ми остава много време.
 
- Какво четете?
 
- Чета класика предимно, родна и чужда. В момента препрочитам Йовков. Приятелите ми се шегуват, че за скучен счетоводител имам много познания в областта на литературата.
 
- Вярно ли е, че „Амадеус“ на Милош Фрман е любимият ви филм? Кой сте вие - Моцарт или Салиери?
 
- Той е сред любимите ми филми, действително, но не бих се оприличавал на такива имена - гения Моцарт и Салиери. Жалко, че наскоро загубихме Милош Форман, който е режисирал и не по-малко известните “Коса” и “Полет над кукувиче гнездо”. Има и много други филми, които харесвам – европейското кино е сред фаворитите ми, разбира се - и българското.