Съпругата на Вежди Рашидов - д-р Снежа Бахарова: Аз съм министърът вкъщи    

„Вежди вече е практически здрав. Добре че всичко свърши”, каза пред „Ретро” съпругата на министъра на културата д-р Снежа Бахарова.
Световноизвестният скулптор повече от два месеца се лекува с химиотерапия и лъчетерапия в клиника в Берлин, след като му откриха възли на гласните струни. А Снежа бе неотлъчно до него. От седмица Вежди Рашидов отново е на работа, въоръжен с типичния си хъс и амбиция.
Д-р Бахарова е кардиолог и от 25 години работи в „Пирогов”. Тя деликатно страни от светлината на прожекторите и влиза в ролята на министерска съпруга само когато го изисква протоколът.
Какъв е непознатият за публиката Вежди Рашидов, когато свали министерските одежди, как я е спечелил преди близо 20 години, как се живее с емоционален и импулсивен артист и кои са били най-тежките моменти в битката му с болестта, д-р Бахарова разкри пред „Ретро”.
 
 

- Д-р Бахарова, как се чувства министър Рашидов, повдигна ли се духът му, след като се завърнахте от лечението в Берлин?

- Вече е много добре, в кондиция и с хъс за работа. Още като стъпи на българска земя, си отдъхна. Най-хубаво е да си у дома. Когато кацнахме на летището, се разплаках.

- Как прекарахте коледните и новогодишните празници, посрещахте ли гости?

- Бяхме в най-тесен семеен кръг. Той все още трябваше да се пази и да избягва контакти с много хора.

- Министърът каза, че се е държал мъжки в клиниката в Берлин – „най-малкото, за да не се излагам пред жена си”. Така ли беше?

- О, да, наистина се държа смело и мъжки въпреки страданията, които изпитваше. Даже веднъж му казах: „Ти киборг ли си, айрънмен ли си?!”. Ако е било и заради мен, още по-хубаво.

- Кога ви беше най-тежко?

- Може би първата седмица в Берлин, когато още не знаехме как ще се случат нещата, как той ще понесе лечението, какво ще ни кажат. Наблюдавахме как ще се нагоди организмът му към лечението, какви са първите му реакции след химиотерапията и лъчетерапията. Но вече е много добре, фактически в момента той е здрав. Предстоят, разбира се, контролни прегледи.

- Изпитанието е било не по-малко тежко и за вас.

- Колкото и да беше тежко, трябваше да се стегна. Хубавото е, че всичко свърши, надявам се.

- Промени ли се Вежди Рашидов – ще я кара ли по-спокойно, ще се примири ли, че както сам казва, „мерси няма да получа”?

- Обеща ми го. Когато преживееш нещо такова, трябва да си преподредиш приоритетите. Зарича се, че ще се ядосва по-малко, че ще гледа по-спокойно на живота, дано го изпълни.

- В такива моменти човек разбира кои са му приятели. Вие усетихте ли кои са най-истинските сред тях?

- Естествено, че си преброяваш приятелите. Това са хората, които освен да питат как си, казват: „Имаш ли нужда от нещо”. В такъв момент човек се нуждае не само от съчувствие. И ние си преброихме приятелите и се оказа, че не са толкова малко. И са от цял свят. Обаждаха ни се и от Франция, и от Турция, и от Германия.

- Говорите за страданието – физическото или психическото е по-силно?

- Него го болеше разбира се, защото имаше проблем с гърлото – беше му трудно да говори, да преглъща. Това беше физическата болка. Психическата според мен е много по-страшна. Това е страхът от неизвестното – какво ще се случи, ще има ли ефект след всичките тия мъки, които понася. Напрежението беше огромно. Нито той можеше да спи, нито аз. Колкото и да са хубави и прехвалени болниците в Германия, все пак си е болница, не си си вкъщи. В Берлин времето беше непрекъснато мрачно, трябва да палиш лампите още в 3 следобед, доста потискащо. Сега, бидейки от другата страна, разбирам всички хора, които отиват да се лекуват в чужбина. Много е тежко. Чувстваш се сам. Няма с кого да говориш, да обмениш опит. Но не искам повече да се говори за тази болест. Не искам хората да възприемат Вежди като някакъв страдалец. Той вече е практически здрав. Поставена е диагнозата, мина основното лечение и след това в рамките на години се правят профилактични прегледи. Всички хора са така. Почти във всяко семейство има човек с подобно заболяване.

- Министър Рашидов от седмица отново е на работа. Вие като негово джипи не се ли възпротивихте?

- Аз мисля, че това е много добре. Иначе какво – да седи вкъщи, фиксиран в себе си... Човек трябва да се чувства пълноценен и да е ангажиран с нещо. Затова е най-добре да ходи на работа. А и той няма никакви оплаквания. Вталил се е, изглежда много по-добре, отколкото преди (смее се). Няма диабет, защото отслабна повече от 10 килограма.Между другото, докато беше в Германия, Вежди непрекъснато работеше по телефона. Всички задачки от там се поставяха, колегите му се обаждаха, съветваха се с него.

- Известно е, че Вежди Рашидов лесно се пали. И вкъщи ли е такъв?

- Много е емоционален. Пали се като клечка кибрит – светка и след малко изгасва. Може да се скараме за глупости – за кучето или някакъв битовизъм, но много бързо му минава, не държи карез, както казват хората.

- А кой е министърът у дома?

- Мисля, че аз (смее се). Аз съм министърът вкъщи. Той ме слуша. Вкъщи е Вежди, не е министър. Както и аз съм Снежа, а не д-р Бахарова.

- Значи буйният му нрав подлежи на опитомяване от женска ръка?

- Ние сме 20 години заедно и сме се опитомили взаимно. Тежък характер е, разбира се, но аз съм му намерила цаката. Другите му качества обаче са повече – много е нежен, състрадателен, грижовен... Много добър човек е.

- Прави ли романтични жестове?

- Прави ми подаръци с повод и без повод, често се прибира с цветя. Или пък на връщане от работа минал през магазина и ми купил фрешчета, защото аз обичам. Такива дребни неща. Обича да пазарува, готви много хубаво, пали камината, слага масата.

- Министър ви слага масата – много симпатично...

- Прави го и като министър, но главно преди това. Когато се прибера от работа след него, винаги е подредил масата, сложил ми е чашата за вино и ме чака за вечеря. Това са много мили неща. Даже имам колеги, които казват: на мен такова нещо не ми се е случвало никога през живота. Сега съм много нещастна от факта, че е министър, защото по-често ми се налага да готвя, а не обичам. Но в събота и неделя, когато няма ангажименти, или пък вечер, той е готвачът.

- Вие избягвате публичността, как се чувствате в ролята на министерска съпруга?

- Аз много рядко ходя с него някъде – придружавам го само когато се налага. Не обичам да съм център на внимание. Затова се опитвам да стоя по-настрани. Мисля, че съумявам засега. В началото на първия му мандат много хора искаха да ходатайствам за тях. Но видяха, че при мен не става. Отговарях им, че мога да им помогна като лекар в „Пирогов”, но дори не знам къде точно се намира Министерството на културата. Така че това приключи още първите няколко месеца. Вежди също не идва в моята болница, той не се меси, как ще се меся аз.

- Как се промени отношението на колегите ви към вас, откакто сте близо до властта?

- Работя в „Пирогов” 25 години. Мисля, че името, което съм си изградила, не се е променило с по-добро или по-лошо заради това, че съм съпруга на министър. Вежди е голям скулптор и е бил много известен и преди. Мисля, че колегите ме уважават и обичат, поне голяма част.

- Спомняте ли си как се запознахте с Вежди Рашидов?

- Беше преди близо 20 години, доста тривиално – на купон за рожден ден на наш приятел, който после ни стана кум. Даже и „кума”, защото на сватбата ни се появи с шотландска пола, беше много смешен.

- С какво ви заинтригува той?

- О, той беше много популярен и ми беше много интересен. По-късно разбрахме, че между нас има много съвпадения. Неговото старо ателие беше на сто метра от моята родна къща. Аз го виждах почти всеки ден как завива наляво, аз завивах надясно. Но не се познавахме. После се оказа, че баща му и майка му и моите родители са се познавали от Кърджали. Майка му, знаете, е певицата Кадрие Лятифова, Славея на Южна България. Баща ми пък е бил концертмайстор на кърджалийския театър. Няма случайни неща.

- Как ви предложи брак?

- Ние бяхме гаджета 7-8 години преди да се оженим. Всъщност сега ще честваме 10-годишнина от сватбата. Вежди дойде вкъщи, майка ми беше жива още, Бог да я прости, и каза: „Ами аз идвам да искам ръката на дъщеря ти”. Беше много смешен. Майка ми отвърна: „Първо, не съм я питала тя дали иска. И второ – ти така ли мислиш, че ще й искаш ръката?”. А той: „Ами аз нося пръстен”. Тя го попита: „А ако трябва на колене?”. И той каза: „Ще клекна” (смее се). И така, на шега, на майтап. Беше много хубав момент. Майка ми много го харесваше. Баща ми - също, той говореше перфектен турски език и умираше от кеф, че има с кого да си говори.

- Вие научихте ли турски?

- Не, много ми е труден този език. Но покрай това дълго съжителство разбирам отделни думи.

- Ревността била ли е проблем между вас?

- Мисля, че ревността е хубаво качество до един момент – тоест, докато е умерена. Но не сме си давали поводи. Може би защото, когато се запознахме, вече бяхме на години, всеки имаше зад гърба си един брак, една-две неудачни връзки. На попрището жизнено в средата не мисля, че има място за ревност. Пък и от какво да го ревнувам – от артистките ли? А и той не ми е давал повод. Може би пък аз ги превъзхождам с нещо.

- Рашидов е бохем, около него винаги са се навъртали жени.

- Да, много жени, мнооого, рояк. Все са пърхали наоколо, но той не ми е давал повод. Никога не съм се чувствала засегната или наранена, защото знае, че и аз съм малко дива и изневяра не бих простила. Не ми е давал поводи, дано не ми дава и занапред (смее се).

- Както е отслабнал сега...

- Де да знам, може сега да му налетят (смее се). Мисля, че той е мъж, който не гледа само външността. Смятам, че цени други неща в мен, пък и в жените, с които е бил преди това.

- Ще си пуска ли министърът пак брада?

- Между другото, само с мустаци, както е сега, се подмлади. Но ще видим. Казва: „Аз съм бил 60 години с брада, сега само с мустаци, като гол охлюв”. Предполагам, че до месец ще я пусне.

- Приключи ли той с бохемския живот, с пушенето и питиетата?

- Не пие, а и не пуши, откакто разбрахме за случката – 4 месеца вече. Бяхме на море, той каза край и спря от раз. Подари пурите на колегите си, останаха му лулите, те са малко по-лични.

- Как се промениха чувствата ви през годините?

- Мисля, че сега сме се натаманили точно. Мисля, че се разбираме и без да си говорим. Знам какво мисли, предполагам и той знае за мен, знам как се чувства във всеки един момент.

- Минавала ли ви е мисълта да спрете да ходите на работа и да се занимавате със себе си?

- Не, как! Аз винаги много съм работила, обикновено на две места и това не ми тежи. В болницата се чувствам пълноценен човек. Обичам си професията, учила съм толкова години. И да си седя вкъщи – защо? За да ходя от маникюр на фризьор и козметик? Или да се чудя къде да си забода поредната инжекция ботокс... Абсурд!

- Имате ли политически пристрастия?

- Естествено. Винаги съм била дясноориентирана. А сега е нормално да подкрепям политическата сила, която представлява мъжът ми.

- Има ли според вас здравна реформа, или системата продължава да пропада?

- Имам 30 години трудов стаж, през последните 20 все някой се опитваше нещо да реформира... Сега разчитам на министър Москов, съгласна съм с неговите идеи почти сто процента, надявам се да се осъществят. Дано правителството устои. Не може 25 години нищо да не се случи най-накрая. Ще се случи! И мисля, че младите колеги ще престанат да напускат страната. Единици са успелите лекари в чужбина. Защото там винаги ще бъдеш чужденец, колкото и да си добър. Не само парите са най-важното в този живот. За да станеш лекар, трябва и нещо друго да носиш в себе си.