Проф. Тодор Кантарджиев за пика на коронавируса: Очаквам още повече случаи на Ковид–19 след седмица      

83-ма са заразените с коронавирус, стана ясно във вторник. Само в София са 14. Такъв брой инфектирани в България е имало само веднъж, в пика на атаката през април. Ще се влошават ли тези тревожни данни? Дифузно или клъстърно е разпространението на Ковид-19 в момента? Каква е причината за стряскащите цифри близо месец след прекратяването на извънредното положение и на прага на отпадането и на извънредната епидемична ситуация на 15 юни? Може ли да очакваме възстановяване на най-строгите мерки на карантината, каквито имахме в течение на два месеца?
Обърнахме се за коментар с тези въпроси към шефа на Националния център за заразни и паразитни болести проф. д-р Тодор Кантарджиев, който е и член на Националния оперативен щаб за борба с коронавируса.
 
- Проф. Кантарджиев, данните от вторник за заразените с коронавирус са направо плашещи, не сме имали толкова голям брой освен веднъж през април. Какво се случва?

- Не се случва нищо, което да не съм казал.

- Откъде се вземат толкова болни – клъстърна ли е заразата, или дифузна?

- В моята лаборатория пробите бяха 173, 52-53 са от Доспат.

Тук-там капе от Пазарджишко, тук-там – от контактните, които се изследват. Там това ще се ликвидира, много работа ще трябва, защото трябва да се затворят къщите. Лошото е, че се събират три области – там работят хора от Благоевградска област, Смолянска. Но това ще се овладее.
Лошото е, че има друг един синдром – „като отвързани“.

Хора започнаха да се събират на големи групи, да празнуват на закрито, да правят отложени събирания. Това е опасното. Никой не казва, че трябва да ги затворят по домовете им. Насажда се някакво напрежение, че жените ги биели мъжете им и че това ставало заради коронавируса. Няма такова нещо. Той си я потупва и без коронавирус.

Най-важното е да се хващат първите случаи и да не се допускат нещата, които се случват при големите групи като сега в Сърница и Доспат. Защото хората, явно икономически принудени, крият, че са болни. Сигурно не им дават заплати, ако не работят.

- А в София дифузно ли е разпространението на инфекцията, защото само в столицата заразените са 14 души?

- В София не е дифузно, но е последствие от събирането на хора.

Нека да се събират, но да се събират две семейства. Да ходят на ресторанти, но да ходят на открито. Вчера ходих на един ресторант-градина, но в градината май че бях само аз. Изглежда, само мен ме е страх.

Всичко друго – в „хладни механи“, както го описват нашите автори. Винаги трябва да се предпочита да се стои навън. А те сега си казват: дайте, ще правим танци-манци.
Сега не могат да се правят такива неща, а те тръгнали по дискотеки.

- При такъв ръст на заразените може ли да се върне извънредното положение?

- Извънредното положение си е политическо решение. Това, което аз съветвах, е да се предпочита всичко да се прави навън. Когато си вътре, в затворено пространство, да слагаш маска, ръцете да се мият повече, отколкото друг път си ги мием и да има някакъв дезинфектант подръка.

- А очаквате ли бройката на случаите още да нарасне?

- Очаквам след седмица.

- Защо след седмица?

- Защото гледам какво става по страната. Хората не спазват дистанция, събират се много на едно място, празнуват много хора на маси.

- Какво ще правим при това положение?

- Нищо няма да правим. Ще се запазват мерките и мисля, че здравият разум ще надделее и хората няма да слушат манипулативни изказвания на личности, които искат само да направят реклама на себе си. Защото за коронавируса вече всеки започна да се изказва.

Ще ви разкажа един хубав случай от 1997 г., край София се появи огнище на една болест, която е роднина на чумата и е особено опасна. За нея не се спори като в Народното събрание за “Ковид“ дали е опасен, или не е опасен. Тя е особено опасна инфекция.

6 месеца едни идиоти ми казваха: Кантарджиев, ти грешиш, това не е болестта. Когато по неоспорим начин го доказах с изолиране на микроба и прочее, започнаха да ми дават акъл какви неправилни мерки съм вземал, за да се справим с инфекцията. Обвиниха ме: ти не взе мерки, трябваше да купим ваксина от Съветския съюз. Казвам им, че няма каква ваксина да купуваме, защото няма ваксина. А те ми обясняват: а-а-а, има, има, можехме да купим.

Същото ще бъде сега и с коронавируса. Разликата обаче е, че тогава теориите и фантасмагориите се слушаха по кабинетите на зам.-министри и на министри. Сега теориите и фантасмагориите са достояние на всеки да ги прочете в интернет и да ги види по телевизия, радио и вестници.

Тогава само да знаете какви идеи имаше – директорът на Софийското окръжно ХЕИ каза да вземем напалм и да изгорим всички гори около София, за да не допуснем инфекцията. Ние се подхилквахме, но това го слушахме по кабинети на министри и зам.-министри. Сега такива неща вече безконтролно излизат в публичното пространство.

Сега е същата работа. Аз съм го живял, затова ми е тъжно. Нищо не се е променило. Вярно, тогава теориите бяха локализирани около София. Докато сега цялата държава казва да ги оставим да измрат.

Ще ми казват сега, че аз съм бил по гъбичките. Гордея се, че съм по гъбичките, защото цяло направление в микробиологията установих в държавата преди 30 години и не чакам „мерси“. Ама сега разни келеши да ми казват каква ми е квалификацията, не съм съгласен.