Проф. Александър Джеров: Стигнали сме дъно, от което трудно ще излезем

Горещите политически страсти надминаха по сила летните горещини от последния месец. Скандали се вихрят заради конституционните промени. Депутатите се събраха, за да ремонтират НК. Потърсихме за коментар на политическата ситуация именития юрист и парламентарист проф. Александър Джеров. Той е един от най-знаковите политици от началото на прехода у нас. Председател е на законодателната комисия и член на комисията по изработването на конституцията във Великото НС. Оглавява законодателната комисия и в 36-ото Народно събрание. Заместник-председател е на 38-ото НС.
 
– Вие сте един от авторите на съвременната конституция. Има ли необходимост тя да се променя сега, проф. Джеров?

– Конституцията е основата на държавата. Тя е най-важният закон, който всеки трябва да зачита. 

Ние във Великото НС я направихме доста добре. Тя е съгласувана с ЕС и беше много модерна, вършеше хубава работа.

Сега са решили да правят промени. Трябва да знаят, че да променяш конституцията, не е работа за всеки. Това е деликатен въпрос. Изисква изключителни умения и знания, както и правен опит. Затова, ако се правят промени, в тях трябва да участват специалисти с практика. 

– Виждате ли ги тези специалисти?

– Къде са? Няма ги. При нас никой не вика добрите юристи. 

Нека да се върнем векове назад. Как е създадено гражданското законодателство на Наполеон, в което все още никой не смее да се бърка. България се учи от него, Италия – също. 

Наполеон навремето е събрал най-добрите юристи и специалисти в областта. И те така са изработили законодателството, че то служи вече векове. 
Конституция не се променя за часове. 

– Защо у нас обикновено който дойде на власт, все тръгва да променя конституцията, сякаш това е детска игра?

– Не знам. Но е много опасно. Пак повтарям, защото изработването на конституцията е фина материя.

Конституцията не трябва да бъде свързана с политическите интереси. Разбуташ ли я, може да разрушиш държавата. 

Не знам какво ще направят, какво ще напишат. Но искам едно да кажа – ние трябва да си останем парламентарна република. И това не трябва да се пипа. 

Приказките, които сега се говорят, са много общи. Искам да видя нещо конкретно. 

– Как оценявате като юрист промени в НК, визиращи наказанията за агресия?

– НК също иска дълбоко обмисляне. Промените в него не стават за ден-два. 

Къде е дълбокото обмисляне обаче? Аз не го виждам. 

Наказателното право е отражение на възпитанието на хората. А не някаква съдийка рекла, вещо лице пък друго направило...

НК е основен закон и не може необмислено да се мени. Много ме е страх от бъдещите промени. 

– Виждате, че тези промени се правят политически. Политизираха и трагедията с момичето в Стара Загора...

– Да, точно така. Политизират го. А това е много опасно. 

Сегашният НК е от половин век почти. Трябваше да се изработи нов, свързан с възпитанието на хората. Народът да е спокоен, когато се извърши престъпление, да отиде и да се оплаче. 

Слушам непрекъснато хора, които се оплакват, че са сигнализирали за престъпления, но не са получили никакъв отговор нито от полицията, нито от правосъдието. Не може така.

Промените в НК, пак казвам, за 2 дни не се решават. Че имаме дефекти, имаме. Трябва обаче да се седне и да се мисли спокойно, без политическа обремененост. Да се поработи малко в съда, прокуратурата и МВР. 

Не може само защото някой е нечий син, да си затварят очите за извършено от него престъпление. Рушвети в тази област не бива да има. 
Системата е болна и трябва да се лекува. 

Случаят в Стара Загора е не само престъпление, а нещо много по-страшно. И не е въпрос сега да се правят някакви промени в НК. А дълбоко да се мисли. Как да се попречи на такива нечовеци да нападат съпруги, приятелки, майки...

В случая говорят за съдийка, че е виновна, ами вещото лице? Затова трябва да има много дълбока революция в съда, прокуратурата, медицината. Не може лекарите да говорят за лека телесна повреда, когато имаш съсипан живот. 

– Дали тази трагедия няма да се използва за приемане на Истанбулската конвенция?

– Аз съм против тази измишльотина, наречена Истанбулска конвенция. Частта ѝ за половете е античовешка. Тя има и хубави страни. Но какво е това да се дава възможност на някакъв трети пол. Глупости. 

Затова Конституционният съд много точно се произнесе. Не може да се приеме цялата конвенция с всичкия ѝ баласт. 

Ако приемат Истанбулската конвенция, е страшно. Чак не ми се мисли. 


Трябва да се върнем към старото българско възпитание, което беше за чест и уважение към човека. 

Игра с правните норми няма и не може да има. 

Когато се прави нещо, трябва да се върши комплексно. Да погледнем какво са правили нашите прародители. Какво уважение са имали един към друг.

Много сложен е въпросът и той не се решава само в промяната на 5 или 6 норми. Трябва да се влезе по-надълбоко.
 
Стигнали сме до едно невъзможно пложение. До дъно, от което трудно ще се излезе.