Петър Волгин: БСП с Борисов ще ритне камбаната

Петър Волгин е журналист и писател. Работи в програма "Хоризонт" на Българското национално радио, където води предаванията "12 плюс 4" и забраненото "Деконструкция".

Роден е на 28 септември 1969  г. в София. В младежките си години се снима в няколко игрални филма. Възпитаник е на Националната гимназия за древни езици и култури „Константин Кирил Философ“. Завършва българска филология в Софийския университет „Св. Климент Охридски“.

Става известен със скандалното си радиопредаване „Без контрол“.
 
  
- Г-н Волгин, вие следите професионално политическата ситуация. Какъв е вашият прочит на опита за подмяна на Ирина Бокова с Кристалина Георгиева в надпреварата за генерален секретар на ООН?

- Каквото и да е това, което наблюдаваме, ако официална София действително извърши тази смяна на кандидатурата, това означава, че си удряме тежък шамар. Така е, защото показваме, че не сме в състояние да вземем едно сериозно и самостоятелно решение, след което да го отстояваме. И ни е достатъчен и съвсем минимален натиск отвън, за да променим позицията си. На такива хора никой не гледа сериозно.

- Системна битка за президентския пост с предварително написани сценарии ли ни предстои, или ще бъдем свидетели на хаотично отиграване според обстоятелствата и противниците?

- Винаги има опити нещата да бъдат предрешени. Т.е. да се напише някакъв сценарий, който да бъде следван от основните и второстепенните актьори. Само че животът е показал, че независимо от всички сценарии, които се правят, в крайна сметка се стига до нещо не второ, ами трето и четвърто. Затова мисля, че който си въобразява, че всичко в тези избори е предварително решено, ще бъде изненадан. Когато една партия си мисли, че прави много умна стратегия, като ГЕРБ например, може да се стигне до поговорката „Хитрата сврака с двата крака“.

- Доколко е вярна тезата, че БСП подарява изборите на Бойко Борисов особено след развода си с АБВ на Първанов. Цели ли този акт да обслужи идеята за широка коалиция между Нинова и ГЕРБ за предсрочен парламентарен вот и общо властово реализиране след президентските избори?

- Това подозрение тегне над Корнелия Нинова, още преди да бъде избрана за ръководител на БСП. Дълго време се говореше и продължава да се говори, че нейната основна цел е именно да осигури следизборна коалиция между БСП и ГЕРБ. Аз винаги съм твърдял, че ако на този етап социалистическата партия тръгне на каквато и да било коалиция с ГЕРБ, това би бил абсолютният погребален звън за нейното бъдеще. Не че нейното бъдеще в момента изглежда особено бляскаво, но ако влезе в такава коалиция, това означава краят на БСП – окончателно и категорично. Затова, ако ръководителите на социалистите искат тази партия да продължи да има бъдеще, те трябва да се опитват да играят своята собствена игра. Ако влязат в комбинация с Бойко Борисов, това означава, че те са една загинала партия.

- Ген. Румен Радев лъжа ли е – женен, разведен, влюбен, общ ляв кандидат, после кандидат само на БСП или претендент, издигнат от инициативен комитет. Кой е той всъщност?

- За жалост, все още малко знаем за ген. Радев. В началото това изглеждаше като един голям минус, когато той се появи най-напред като общ кандидат на БСП и на АБВ, сега вече само на социалистите. Фактът, че той не е достатъчно разпознаваем, беше тълкуван като негов голям минус. Само че, ако има една добре проведена кампания, това може да се превърне и в плюс, защото помислете колко хора от политическия елит ние добре познаваме. Е хубаво, това, че добре ги познаваме, мислите ли, че им носи кой знае какви плюсове? Ами сигурно за 79 процента от елита, който достатъчно добре познаваме от години, ако се явят на тези избори, едва ли ще получат повече от 2-3 процента. Това същото важи и за настоящия президент г-н Плевнелиев, който също ни е до болка познат, само че според мен, а предполагам и не само според мен, това му носи много повече негативи. Затова, ако станем свидетели на умно проведена кампания от ген. Радев и щаба му, той съвсем не е без шансове да спечели. Оттук нататък е много важно да се каже с какви очаквания той бива натоварван. Защото избирателите на БСП най-вече го натоварват едва ли не с очаквания той да бъде някаква тотална опозиция предимно на настоящата външна политика на България. Това според мен е малко прекалено, защото едва ли би имало сериозен български политик, бил той президент, премиер, или който и да е друг, който е в състояние да направи такъв завой. Но това не означава, че един български президент не би трябвало да се опитва да се държи по доста по-достоен начин, отколкото го прави това настоящият президент. Президента, дали ще е ген. Радев, или кандидатът на ГЕРБ, аз очаквам от него да се държи като български президент, а не като приятел на Иво Прокопиев или служител на „Америка за България“.

- Ако има и най-малко основание за тезата за широка коалиция ГЕРБ-БСП, защо ГЕРБ продължават да не назовават кандидата си и има ли оттук нататък значение чие ще е името. Спокоен ли е вече Бойко Борисов?

- Аз дълбоко не одобрявам стратегията на ГЕРБ докрай да отлага обявяването на своя кандидат, защото намирам това протяжно тупкане на топката за дълбоко неуважително към хората, които ще избират. Знаете, че дори във футбола, когато играят абсолютният фаворит или абсолютният аутсайдер, понякога се стига до ситуация на обрат и фаворитът губи позорно. Същото е и в политиката. И ние сме били свидетели от 1990-та година насам как избори, които са се смятали за абсолютно сигурни, че ще бъдат спечелени от една партия или един кандидат, са били печелени от съвсем други. Тъй че аз на мястото на Бойко Борисов не бих бил спокоен. Мисля, че той дори и в момента не е много спокоен. Защото, ако беше спокоен, доста по-рано щеше да обяви  кандидатурата на ГЕРБ. От факта, че не го прави, е явно, че изпитва сериозни притеснения и се чуди при така създалата се ситуация кой може да бъде.

- Може ли да бъде той лично?

- Мисля, че на този етап вече не. Предполагам, че си го е мислил през последните месеци, но 99 процента съм сигурен, че Бойко Борисов няма да е претендент.

- Кандидатурата на Трайчо Трайков от името на Реформаторския блок не е ли заредена с карикатурен трагикомизъм с оглед на факта, че той е изпъден от Бойко Борисов министър, а същевременно е неохотно припознаван от СДС на Лукарски претендент?

- Партия като СДС не може да бъде кой знае какъв фактор, както и всяка една от партиите в Реформаторския блок. Те и затова се събраха – с надеждата, че няколко партии, които са с пренебрежимо малко влияние, ще направят едно голямо цяло. Е, не направиха едно голямо цяло, но направиха така, че да влязат в парламента и дори да влязат във властта. А присъствието им във властта е крайно непропорционално на подкрепата, която имат. Но кандидатурата на г-н Трайков може да се разглежда като копиране на президентстването на г-н Плевнелиев. Те дори като типажи – външно, физиологически, си приличат. Това не е толкова важно. Важното е, че те си приличат и като поведение, и като говорене. И за двамата има основателни съмнения, че изпълняват лобистки функции. И за двамата има съмнения, че по време на мандатите им – единият като президент, другият като министър, са мислили не толкова в интерес на българските граждани, колкото в интерес на определени компании.   

- Реален борец срещу олигархията, статуквото и оръжейното лоби ли е Татяна Дончева, чува ли се цигулката и?

- Разбира се, всеки има правото да се кандидатира за президент, стига да е навършил 40 години. Това между другото е много смешно изискване. Значи за министър-председател може да си на 18 години, а за президент трябва да си навършил 40. Г-жа Дончева е достатъчно атрактивен човек сама по себе си. Тя благодарение и на това има все пак някакви успехи, след като излезе от БСП. Самият факт, че на парламентарните избори взе над 1 процент, нали се сещате, че не е заради някаква партийна програма. Единствено благодарение на нейните лични качества е. Така че тя съвсем спокойно би могла да се включи в надпреварата. А дали има шансове да спечели – мисля, че и тя прекрасно знае отговора на този въпрос. Но това може да бъде възприето като допълнителен колоритен щрих в тази кампания.

- Каква е цената на компромиса между обявяващите се за патриотично настроени „Атака“, НФСБ и ВМРО, довел до излъчването на Красимир Каракачанов и Явор Нотев?

- Това беше интересен факт за широката публика – че тези партии се обединиха за предстоящите избори. Знаете какви бяха отношенията дълги години между Валери Симеонов и Волен Сидеров. С оглед на политическата целесъобразност тяхното събиране е много правилно. Ако националистите в България имат само една кандидат-президентска двойка, те естествено имат несравнимо повече шансове за успех. От тази гледна точка те постъпиха умно. Още повече че в България, както и в Европа, има голям глад за такъв тип говорене. Красимир Каракачанов е една добра кандидатура, защото той едновременно е националист, а в същото време не е забелязван в някакви истерични призиви или в някакво странно ексцентрично поведение. Затова може да разчита на добър резултат. А дали коалицията между патриотите е искрена, или е ситуитивна? Предполагам, че все пак става дума за политическа целесъобразност. И ще видим дали е имало смисъл.

- Миманс за разсейване на гласове ли са Жорж Ганчев, Владо Кузов, Митьо Пищова, Марешки, че дори Велизар Енчев?
 
- Е, това, разбира се, са различни хора. Не можем да ги сравним всички под един знаменател. Аз например дълбоко уважавам Велизар Енчев. И като колега, и като човек, който има смелостта да говори определени неща. Да, кандидатите са много. Въпросът е битката да е честна.

- ДПС ли ще реши изборите за държавен глава?

- Мисля, че ролята на ДПС е силно преувеличена в това отношение. Не че е нямало случаи, когато те са го решавали. Но не бива да абсолютизираме тяхната мощ.

- Какви са възможностите за прегрупирания и сделки за балотажа, ако има такъв?

- Най-вероятно ще се стигне до балотаж. И предвиждам, че на него ще стигнат кандидатът на ГЕРБ и ген. Радев. А прегрупирането много зависи от резултатите.