Любен Дилов, почетен председател на ПП „Движение Гергьовден“: Калфин стърчи с много глави  

V Любен Дилов-син е почетен председател на политическа партия „Движение Гергьовден“ и член на предизборния щаб на коалиция „Калфин президент“.
V Роден е на 19 ноември 1964 г. в София. Син е на българския писател фантаст Любен Дилов (1927-2008). Завършва 32-ра гимназия в столицата и факултета по журналистика в Софийския университет „Св. Климент Охридски“, специалност „Печатни медии“.
V Работи като редактор в няколко издания като вестник „Поглед“, списание „Литературна академия“ и др.
V От 1990 г. се занимава със създаването на телевизионни предавания.
V Има три деца. 


 
- Г-н Дилов, какво провокира „Гергьовден“ да подкрепи кандидатурата на Ивайло Калфин за държавен глава?

- На първо място, разбирането, че изборът на президент на България трябва да е рационален, а не емоционален. Да е личностен, а не партиен. Ние смятаме, че Ивайло Калфин стърчи с много глави над останалите кандидати в професионално и етично отношение. Това е човек с доказана биография, изключителни международни връзки и авторитет, проявявана неведнъж социална чувствителност и твърд характер. 

- Този съюз има ли стратегическа перспектива и каква?

- Времето ще покаже. Имаме много различия с АБВ. Ние стоим по-скоро в центристкия и десен политически спектър. Представляваме доста по-тънка социална прослойка от българското общество, докато генезисът на АБВ е ляв и те по традиция се опитват да говорят и мислят за целия народ. Но истината е, че настана време, в което се разбираме много по-добре с политическите си опоненти, отколкото с хората от собственото ни политическо семейство. Това, което днес се нарича Реформаторски блок, е като морското свинче. Нито е морско, нито свинче. Нито блок, нито реформаторски. Вероятно предстоят извънредни парламентарни избори и на тях ще трябва по нов начин да се дефинират проблемите пред България и пътищата за тяхното решение.

- Шоуто, на което сме свидетели в парламента, а и кампанията за „Дондуков“ 2 по чий сценарий е, да очакваме ли аплодисменти от публиката?

- Има ясно изразено омерзение на публиката. Маразъм бих го нарекъл. Точно защото българските граждани са третирани като публика: ще ви позабавляваме 30 дни, ще ви вземем по някое левче за билетче, лъжейки ви, че е безплатно. Няма разговор за политики, няма спорове, избягват се дебатите по конкретни теми. Всичко се свежда до отделни хулигански реплики, които би трябвало да заместят политическото говорене. Аз отдавна предупреждавах политиците, че с подобно поведение сами режат клона, на който седят. Българският политически елит полага големи усилия да убеди гражданите, че нищо не зависи от тях. И после се учудва от бойкота на гражданското усилие.

- Кой и защо ядосва премиера Борисов, Радан Кънев ли? И забавляват ли го другите кандидати като Митьо Пищова, Радо Шишарката и подобни?

- Радан лично ми е симпатичен, но като цяло те са голямо разочарование. Единствената ми надежда е, че от пепелта на това разочарование ще се роди фениксът на едно ново разбиране за политиката. Премиерът Борисов пък е най-неинтересният в това състезание. Въпреки че той трябваше да формулира очакванията си за президент. Най-малкото - ако всичко върви нормално, държавният глава ще трябва да работи с него през първите две години от мандата си. Забележете: с много малко изключения нито една партия до този момент не е дала оценката си за досегашния президентски мандат. Не сме чули и оценка на БСП за двата мандата на президента Първанов. Не сме чули думите на СДС и Реформаторите за мандата на президента Стоянов. Това нормално ли е, ако твърдиш, че си последователен политик?

- Като гласуваме за Калфин, не получаваме ли Първанов?

-Това, което Първанов се опитва да дефинира, е третият път - с по-малко противостояние, с опит да се сближават позициите дори на доскорошни идеологически противници. Мисля, че Реформаторският блок е изцяло изчерпана формула. Участието им във властта им се отрази гибелно. Разбира се, като изключим отделни министри, които изключително загладиха косъма. Някои даже си присадиха косми.
 
- Защо „Позитано“ и Дончева са опоненти на Калфин, защо няма ляво в България, където мнозинството са хора на наемния труд?

- В лявото семейство има същите турбуленции, както в дясно. Ляво-дясното противопоставяне се изчерпа и липсата на "общ враг" естествено води до фрагментиране. Аз не съм специалист по лявото, но не съм чул смислени доводи срещу Калфин нито от „Позитано“, нито от Дончева. Те по-скоро атакуват президента Първанов. Трудно е да кажеш нещо срещу Калфин - човек с доказан професионализъм в политиката, с изключителен международен опит и авторитет, и най-вече - с морал и характер. Само сравнете начина, по който АБВ в един ден напусна властта. Спокойно, уверено, без драми, без обидни думи и тръшкане на врати. Сравнете това с панаира на Реформаторите или постоянните сътресения на „Позитано“ 20.