Доц. Георги Рачев: Сняг на 21 март, 40˚ през лятото!  

Доц. д-р Георги Рачев е най-опитният български специалист по климата и факторите, които влияят върху него. Ученият е дългогодишен преподавател по синоптичен анализ и синоптична климатология в СУ „Св. Климент Охридски”. Неговите дългосрочни синоптични прогнози се сбъдват почти 100%.
  
 
- Изглежда вече се прощаваме със зимата, доц. Рачев. Все пак да очакваме ли през март някои изненади – още сняг, студове?
- О, март е известен с изненадите! Миналата година половин България осъмна на 8 март с много сериозна снежна покривка. Тази година дългосрочните прогнози показват, че е много малка вероятността сняг да вали през март в равнинните части на страната. И да образува снежна покривка. Но има вероятност на 17-18 и около 21-22 март да завали по-обилен сняг и в по-ниските части. Колкото до планините – там наистина ще падне хубав мартенски сняг.

- Но нали София е висока равнина?
- Така е, затова столицата може да осъмне със сняг. Но трайна снежна покривка едва ли ще се натрупа. Всъщност февруари се оказа такъв, какъвто синоптиците го прогнозирахме – доста по-топъл за зимния сезон. На някои места в страната средната месечна температура беше с до 5 градуса по-висока от нормалната.

- На какво се дължи този подарък от природата, най-вече за зависимите от алчната „Топлофикация” хора?
- Най-вече на горещата циркулация над Европа. Миналия петък например над Рим валя интензивен град в продължение на повече от час. Международното летище Шереметиево в Москва пък беше затворено за повече от 24 часа заради падналите обилни снегове – над 50 см. Това е полъхът на Атлантическия океан, той идва с повече влага и по-малко студ от големите географски ширини. Над Западна Европа става доста по-хладно, а над Източна – значително по-топло.

- Май ние пак се промъкнахме между капките!
- Да, времето у нас през зимата беше доста по-топло и чакам да видя дали това ще се отрази на сметките на ”Топлофикация”. Като изключим онази една седмица от януари, когато наистина сви голям студ. Тогава термометрите показваха дори минус 20 градуса. Януари беше и месецът на аномалиите – от минус 20 до плюс 20 градуса се движеха температурите.

- Пролетта чука на вратата. Каква ще бъде – топла, влажна, хладна или дъждовна?
- До края на март ще е малко по-топло времето и с повече валежи. Още от сряда ще започне по-чувствително захлаждане и температурите ще се върнат в нормите – сутрин с няколко градуса над нулата, а през деня – 8-12 градуса.

- Доц. Рачев, вие сте майстор на дългосрочните прогнози, кажете вашето лично предвиждане за април, май?
- Ако имаше наистина такъв човек, отдавна да работи за специалните служби! По принцип тази пролет ще е нормална, но по-влажна!

- А какво ще е времето на Великден?
- Имам си моя лична прогноза и се надявам тя да се сбъдне. На Великден времето ще бъде топло и слънчево. Слънцето вече кулминира доста по-високо, продължителността на деня рязко се увеличава. Само след няколко седмици ще стигнем пролетното равноденствие - 12 часа ден и 12 часа нощ. Така че слънце, слънце, слънце...

- Ще потвърдите ли очакванията на ваши колеги от авторитетни европейски синоптични институции, че лятото на 2016 г. ще бъде палещо като в пустинята Сахара?
- Много обичам такива катастрофални прогнози, те са ми любимите. В началото на всеки сезон винаги коментирам подобни прогнози. Същото беше и през зимата – уж страшни наводнения щели да удавят Европа, уж Сибир щял да се премести в България. Е? Нищо такова не се случи. Вижте, Европа е много обширно понятие. Няма как над цяла Европа да бъде еднакво ужасно топло или ужасно студено. Винаги ще има големи разлики. Но да трансформираме въпроса – лятото в България ще бъде ли горещо - да. При всички случаи лято 2016-а ще бъде горещо. Нека отсега се подготвим, температурите ще стигат и до 35 градуса, а на места в страната - и до 40 градуса. Още повече – вижда се, че климатът в България върви малко към затопляне.

- Метеоролози от БАН прогнозираха, че до 2050 г. климатът в България ще стане субтропичен?
- Категоричен съм - нищо подобно няма да се случи с климата в България, освен малко още да се увеличат максималните температури. Нищо чудно да се върнем към онези лета, които познавахме отпреди няколко години. Още повече че напоследък летата у нас освен че са горещи, но са и дъждовни. А субтропичният климат предполага горещо, ясно и сухо лято. Няма да забравим 2014 г., когато бяха големите дъждове, адските наводнения и загинаха 19 души. Вижте, подобни прогнози са толкова далече във времето, че синоптикът каквото и да каже, никой няма да си спомня словата му.

- И никой няма да му държи сметка, така ли?
- Да, и никой няма да го осъди за всяване на паника в обществото, катастрофизъм, нещо окултно.

- Познавате ли синоптик, осъден за такова нещо?
- Нито един синоптик, даващ гражданските прогнози, не е осъден. Но съвсем друго нещо са синоптиците на летищата. Техните прогнози се записват и ако нещо се случи, тези хора носят жестока отговорност за синоптичните си прогнози. Вярно, получават по-високи заплати и една купчина пилоти, шефове на РВД, денонощно са втренчени в тях, държат сметка за всяка една казана дума. Затова и всички се отнасят с много голямо уважение към тези специалисти, които работят яко.

- Кой климатичен фактор най-вероятно ще повлияе върху времето в България през идните месеци?
- Зависи от това дали ще се запази циркулацията – всички атмосферни процеси да се пренасят от запад на изток, т.е. от Атлантическия океан към България. При този случай лятото е по-влажно и дъждовно. Ако стане обратното – през лятото да се спускат от бившия СССР, този въздух винаги е горещ. Така че в цяла Източна Европа има шанс това лято да се спусне от Русия много сух и горещ въздух.

- Преди ден излезе статистика, че само за няколко години са изсечени 10% от горите в България. Това ще окаже ли влияние върху климата тук?
- Познавам много добре проблемите с нашите гори. И този въпрос се използва от всеки така, както му е удобно. Не е вярно, че 10% от горите ни са изсечени, значително по-малко са. Но искам внимателно да ме чуете - България не може да отсече дори годишния прираст на горите си.

- Т.е. това, което прораства за една година, ние не можем да го отсечем?
- Да. Големият проблем обаче е как се сече – близко до пътя, най-ценната дървесина, прави се гола сеч. Защото колкото по-евтино излиза сечта на секачите, толкова по-голяма е печалбата им. Това е великата пакост. Никой не сече по трудно достъпните части от билата на планините, защото излиза страшно скъпо. Но в равното сечем по най-варварския начин орехи, борове, хубави тополи.

- Не „ние” сечем, доц. Рачев, а мутрите!
- Напълно съм съгласен. Но мутрите получават своята протекция и закрила от държавата. И един ден идните поколения няма да простят на обществото ни, че е мълчало и търпяло да бъдат унищожени нашите бели дробове.