Актрисата Искра Радева навръх юбилея си: Гойко Митич ми предрече бляскава кариера  

На 21 март магнетичната Искра Радева празнува бляскав юбилей. Една от най-красивите български актриси има рядката привилегия да бъде надарена както с изящна визия, така и с артистичен и певчески талант.

Радева завършва ВИТИЗ в последния клас на легендарния Апостол Карамитев. Първата си роля получава още докато е студентка – в международната продукция „Оцеола“ с легендарния Гойко Митич. В богатата си кариера си е партнирала с някои от най-големите имена на родната сцена.

Искра Радева е сред малцината в арт гилдията, които умеят да съчетават изкуството с менажирането. Тя успешно ръководи своя театър „Искри и сезони“, който се радва на огромния интерес на публиката.
 
- Г-жо Радева, днес е вашият юбилей – как ще го отпразнувате в тези необичайни условия на пандемия?

- Човек си прави планове, мечтае, обаче ние не можем да видим в бъдещето, има друг, който разполага. Така че каквито и планове да бях направила, всичко ще бъде в тесен семеен кръг засега.Но мисля да отпразнувам юбилея си на 9 декември с големия концерт в зала 1 на НДК „Златните гласове на България“. Дано, разбира се, този кошмар да е зад гърба ни и всичко вече да е по-спокойно. Предпазни мерки ще има още дълго, но поне да я няма тази напрегната обстановка, непрекъснатото затваряне... Хората се изнервиха, психически са затормозени вече. Дано и с ваксините всичко да тръгне добре, макар че бе спряна имунизацията с една от ваксините, от която имаме най-много бройки в България. И не се знае как ще продължи всичко. Още повече че хората се отнасят с известно недоверие към ваксините и това е нормално, защото много бързо се направиха, още не е установено изцяло действието им, противодействията и пр. Така че в цялата тази обстановка аз как да празнувам (усмихва се). Но, разбира се, ще седнем с моето семейство, ще изпием по чаша, ще си пожелаем хубави неща.

- Вие прекарахте тежко коронавируса, бяхте в болница, възстановихте ли се вече?

- Все още не съм се възстановила напълно от тежката болест. Не мога да кажа, че съм сто процента здрава. Надявам се през следващите един-два месеца вече всичко да е наред. Но това са надежди. Така че за кой знае какво празнуване не може и дума да става. Докато работят ресторантите, защото нищо чудно да ги затворят, ще поканя мои близки приятели да изпием по чаша и да се видим. И това е засега.

- Мислите ли да се ваксинирате?

- Аз сега имам много силни антитела след прекараната болест и ще изчакам малко. Но мисля да се ваксинирам и държа и дъщеря ми, и зет ми да се ваксинират веднага.

- Максимата е, че няма пенсиониран актьор. Вие как се чувствате на тази зряла възраст, имате ли енергия и хъс за игра?

- Пенсионирани актьори няма. Макар че у нас това е криворазбрано. За жалост преди години в Народния театър на 50-годишна възраст бяха пенсионирани едни от най-големите му звезди.Не може да се говори за пенсионирани актьори. Ние сме на сцената с цялата си душа и сърце и трудно можем да слезем от нея. Макар че наистина идват мигове, в които вече трябва да го направиш. Но това не се определя от годините за пенсия.

- Артистите са сред най-пострадалите финансово в кризата, какво според вас трябва да направи държавата за тях?

- Разбира се, че трябва да се направи нещо. Това, че ние не излизаме на протести като ресторантьорите, не означава, че сме добре финансово. Моят театър „Искри и сезони“ например от една година не работи. Репетирахме през това време новата ни премиера „Леща, грах и диаманти“, излязоха три представления и затвориха отново. Сега е позволено театрите да работят при заетост на местата 30 процента. Наистина не мога да разбера каква е разликата между 30 и 50 процента?! Когато при 50 процента е по-възможно да играем и да сме над повърхността. Иначе при 30 процента сме под водата. И при 30, и при 50 процента зрителите в залата са през стол, с маски, не контактуват. Това е даже много по-безопасно място, отколкото е метрото, отколкото са трамваите, автобусите, където хората са един до друг, натъпкани. Защо не могат да разберат, че при заетост на местата 50 процента ще се даде малко живот за артистите, които са толкова зле финансово в тази пандемия. Особено тези мои колеги, които са на свободна практика, те са изключително зле в момента. Ето, помислиха по някакъв начин за певците, и то за тези, които са участвали и получили награди на „Златния Орфей“. Ами помислете и за актьорите. Ние сме най-онеправданите. Но не сме от хората, които ще тръгнат на протести, ще започнат да хвърлят яйца, домати и пр. Не, не сме от тях и може би затова ни се случват и тези неща.

- Стоянка Мутафова е казвала за вас, че вие сте нейният идеал за актриса – красива и талантлива. Как приемате тази оценка?

- Ние се обичахме безкрайно. Тя ми казваше: „Исо, ти си ми като дъщеря.“ И наистина, тази обич беше взаимна. Голяма жена във всяко едно отношение.

- Какви врати отключва красотата за една актриса и попречила ли ви е някога?

- Не мога да кажа, че пречи. По-скоро помага. Но голата красота без някаква вътрешна красота е ефимерна. Според мен истински красивият човек е красив и отвътре, и отвън. И тази вътрешна красота блика и се отразява на лице, на фигура. Да, това помага в много отношения, ако говорим за нашата професия. А и за всяка друга. 

- София Лорен казва, че може да казва „Не“ на 12 езика. Вие получавали ли сте някога неприлични предложения и как сте реагирали?

- (Смее се.) И аз мога да казвам „Не“ на много езици. Това е нещо, което съпътства нашата професия, така че няма отърваване от него. Но всеки, както и аз, си е изградил начини, по които да се спасява от това. Мисля, че по интелигентен начин съм отблъсквала такива предложения, не се е стигало до ексцесии.

- Играли сте с големи имена от сцената, партньорството с кой актьор остава най-ценно за вас?

- О, не мога да кажа, толкова много са! Страшно много театрални роли и няколко филма със Стефан Данаилов, със Стоянка, с Никола Анастасов, Васил Попов, Ивайло Христов, Ириней Константинов, Мария Статулова, Георги Кадурин, ето сега с Георги Мамалев и Тончо Токмакчиев в новата ни премиера... Не мога да изброя всички.

- А кое е най-важното, което сте научили от вашия учител Апостол Карамитев?

- Той беше работохолик и ни направи и нас такива. И винаги казваше, че талантът е 1 процент, а трудът е 99 процента. Ако останеш да лежиш само на единия процент талант, си загубен. Това е нашата професия – работа, работа и работа. И усъвършенстване.

- Знаем, че Гойко Митич ви е лекувал с кисело мляко, когато сте се разболели по време на снимките на „Оцеола“. Каква друга любопитна история си спомняте?

- Да, с Гойко имаме много прекрасни приятелски спомени. Преди няколко години в едно специално интервю той каза, че още тогава, като ме видял, знаел, че аз ще стана голяма актриса, голяма звезда. Беше много мило. И ми стана наистина много приятно. Макар че през последните години не сме се чували и виждали.

- Гледате ли някой от новите български тв сериали и какво е мнението ви за тях?

- За съжаление не съм гледала последните, които в момента се излъчват, така че за тях не мога да кажа нищо. Преди това аз участвах в „Под прикритие“ и това беше един от сериалите, които възбудиха най-много интереса на зрителите. Започват да се появяват все по-смислени сценарии, знам, че предстоят нови сериали, дано да възбудят интереса ни и да ги гледаме с удоволствие.

- Идват избори, вълнуват ли ви политическите страсти и каква оценка бихте дали на театъра в политиката?

- За съжаление театърът на площад „Народно събрание“ като че ли взе превес над нормалния театър. Такива ексцесии бяха в парламента, които могат да се опишат в някоя съвременна пиеса. Разбира се, че ме интересува какво ще стане, какъв парламент ще има. За съжаление сега гледам отново имена, които нямат място в бъдещото Народно събрание, но това е положението. Това сме ние. След това сигурно ще си казваме: Кой ги избра тези?! А ще се окаже, че всъщност ние сме ги избрали.

- Вие сте в перфектна форма, спазвате ли още съветите на Джейн Фонда за идеална фигура?

- Да, разбира се, играя си аеробика. Бях я изоставила в дните, в които боледувах, защото просто нямах сили. Но сега полека-лека си възвръщам формата. И даже дъщеря ми ме заведе на йога, което отдавна се канех да направя, но все нямах време. Сега смятам да съм по-редовна, защото наистина ме впечатли.

- Позволявате ли на внука си да ви нарича баба?

- Да, разбира се. „Бабо Иси“, така ми казва. И „Бабче Иси“, когато е настроен нежно. Аз не страдам от такива комплекси. Важното е как човек се чувства вътрешно. Не е толкова важна възрастта. Ако имаш сили да работиш, ако духът ти е ведър и висок, възрастта няма никакво значение.

- Как се промени животът ви по време на пандемията?

- Както се промени животът на всички. За съжаление аз, която съм работохолик, изведнъж останах без работа и се чудех какво да правя. В началото наистина беше много тежко. Изчистих цялата къща, пренаредих всички гардероби, шкафове, изчетох повече от 60-70 пиеси, които седяха и чакаха ред и все не стигах до тях. Така избрах всъщност новата ни премиера „Леща, грах и диаманти“. Слава Богу, репетирахме два месеца, така че не беше съвсем загубено времето. Изчетох безброй книги, но въпреки всичко психически е натоварващо много. И, дай Боже, да дойдат по-добри времена, да омаломощим вируса, недоверието на хората към ваксините да изчезне и да се върнем по-скоро към нормалния си ритъм на живот.