Надделява все пак театърът. Във ВИТИЗ влиза от четвъртия път “кукли”. Шествал по сцените на Естрадно-сатиричния вариететен театър в Габрово, драматичните театри в Димитровград и Сливен. От 1995 г. е член на трупата на първия ни театър. Играл е в ”Дон Кихот” по Сервантес, ”Вълшебна нощ” по Бекет (Мрожек) Йонеско, ”Сън в лятна нощ” и ”Бурята” от Шекспир, ”На дъното” по Максим Горки... Сега можете да го гледате в ”Хамлет”, ”Животът е прекрасен”, ”Полет над кукувиче гнездо”, ”На ръба”, ”Процесът против богомилите”. Снимал се е в киното. Бил е водещ на телевизионните предавания ”Особености на националния туризъм”, ”Огледалната стая”, част от екипа на ”НЛО”, разказвач в сериала “Джунглата разказва” от предаването “Лека нощ, деца” по БНТ. Озвучавал е филмите: ”Таласъми ООД”, ”Университет за таласъми”, ”Пинокио”, ”Мулан”. Участва в реклами.
Тео Елмазов е зодия Рак - нито черен, нито бял. Но асцендентът Везни уравновесява нещата. Обича често да повтаря, че да преживяваш от изкуство също е изкуство.
- Не завършвате актьорско майсторство за драматичен театър, а сте предпочели куклите. Защо си избрахте тях?
- Винаги съм искал да работя в драматичен театър. Не съм си се представял като кукловод, но не ме приемаха дълго време. Влязох чак от четвъртия път в клас ”кукли”. Ръководител на класа беше Богдан Сърчаджиев. Човек с чувство за хумор, естет! Натоварването беше голямо, но то пък развиваше въображението. Затова куклените артисти имат много по-интересни хрумвания. Същото като мен са завършили още Мая Новоселска, Теди Москов, Къци Лафазанов. Това разграничаване е нелепо, защото има колеги, които дори не са завършили академията, а са станали гениални! Има и такива, които са завършили, но отдавна не са в системата! Шанс, късмет и добри учители са необходимите съставки за успех! Моите учители бяха моят късмет! Първо моите роднини, актьорите от Варненския театър Яким Михов и Недялка Михова, а после Богдан Сърчаджиев, Юлия Огнянова, Рангел Вълчанов, Вили Цанков!
Теодор Елмазов (вляво) и Пламен Пеев във “Вълшебна нощ”
- А как стигнахте до Народния театър?
- Пътят никак не беше лесен. Няколко години бях в провинцията. Тогава мислех, че един млад актьор, за да стане по-добър и да се усъвършенства, трябва да играе роли. В момента, в който завърших, все още имаше разпределения и аз следвах естествения ход. Минах през Вариететния театър в Габрово, където получих балетна подготовка. Правеха се мюзикъли - нещо като естрадно-сатирични спектакли. След това минах през Димитровградския драматичен театър, през Сливенския и стигнах до Народния. Времената се бяха променили и желанието ми да играя все главни роли започна да се заменя от притеснението, че съм далеч от центъра.
Какво, като играеш хубави роли, след като няма как да ги покажеш на по-голяма публика като столичната, да речем. Всичко беше центрирано в София, където имаше най-много възможности за изяви в киното и театъра. Никой никъде не ме канеше, шестте сезона в провинцията бяха заличили спомена за мен. Три месеца само си правех срещи. Още пазя тефтера от този период! На ден по няколко, само и само някъде да бъда нает или одобрен! На всяка среща предлагах идеи за съвместна работа. Времето минаваше, а нищо не се случваше и тогава дойде предложението на Александър Морфов. Това беше преломният момент. Възвръщане и същевременно ново начало.
Имах изключителен шанс, който беше първата ми крачка към Народния театър - Александър Морфов получи предложение да направи ”Дон Кихот” и той ме взе. После имаше дълъг период на доказване - около 2 години и половина. Чак на четвъртата роля ме назначиха на щат.
- Преди години станахте изключително популярен с участието си в рекламен клип на известна марка бира. Играете на сцената на първия ни театър, а станахте известен след няколко излъчвания на рекламен клип по телевизията. Как се чувствахте?
- Не всички хора ходят на театър. Играех в най-касовите спектакли на Народния - “Бурята”, “Вълшебна нощ”, “Сън в лятна нощ”, “На дъното”, а изведнъж една 30-секундна реклама ме прави известен. Но това пък е другият феномен, наречен телевизия. Когато рекламният продукт е успешен, ставаш любимец на хората, които те гледат. Рекламната кампания на тази марка бира беше изключение. Може би затова имаше такъв успех, преобърна пазара. Това продължи няколко години и отново рекламният пазар се върна към клишето.
- Защо хората трябва да ходят на театър?
- От необходимост. Аз например имам такава необходимост. Смятам, че театърът трябва да е чувствен, критичен, забавен, с въображение, за да се харесва, но и да възпитава, да поучава.
- Отдавна се говори, че сте доста комичен и ситуативен актьор.
- Не искам да влизам в спиралата на лепнатия етикет кой кой е и какъв е. Опитвам се по смешен начин, с чисто комедийни средства, да изразявам себе си, да осмивам недъзи. Още от ВИТИЗ съм се стремил всичко да е смешно, но въпреки това да върви и тъжната нишка. Като при всички клоуни. Велик в това отношение е Чарли Чаплин.
- Вие тъжен клоун ли сте? - Може да се каже, макар че още не съм успял така ярко да го изразявам. Всяка роля те кара да я изграждаш с мисълта да кажеш нещо по някакъв проблем, да разсъждаваш, да поучаваш, да забавляваш. Напоследък съм станал по-сериозен. Сега ми харесват и силно драматичните неща. Трагикомедията е моят жанр!
- Спомняте ли си стоплила душата ви похвала или пък тежко преживявана критика?
- Когато получавам похвала от човек, който разбира какво правя, ми е приятно. Сетих се за един колега, Иван Петрушинов, който идваше в Габрово при свои роднини и гледаше спектаклите ни. След представленията си говорехме и му казвах, че не съм доволен от развитието на кариерата си, а той слушаше и само се усмихваше. След време, когато направихме един гастрол в Малък градски театър зад канала, Иван ми каза: ”Доскоро театърът не знаеше за вашето съществуване, но сега няма да може без вашето присъствие!”. Имало е и трагични моменти - уволниха ме от Сливенския театър. Бяхме във Франция и закъсняхме с няколко дни. Когато пристигнах, вече бях уволнен, защото... директорът не успял да види у мен подходящи качества, за да остана в театъра. Аз му нося подарък от Франция писалка, а той ми казва: ”Е, сега с тази писалка ли ще ти разпиша уволнението!”. Беше болезнено. Няколко месеца го изживявах. Докато си изнасях багажа и го превозвах до Плевен, отслабнах с няколко килограма от притеснение. Никой не беше се гаврил така с мен! Като се затвори една врата, моментално се отваря друга. Казах си, че наистина трябва да докажа не само на този директор, но и на всички, че имам качества.
- Дереджето на театъра създава ли проблеми в личния живот?
- Разбира се. Ангажиментите са такива! Ако се отдадеш само на работа, изпускаш семейството, ако се отдадеш на семейството, изпускаш работата! Трудно се съчетават, но ако намериш човек, който те разбира и уважава, всичко се нарежда! Въпросът е да си открил това, за което си призван.
- Каква е вашата мечта, вашето очакване?
- Да играя, най-добрите ми роли предстоят!
Все още няма коментари