Животът ни става ад

Кучето си лае, а керванът си върви. Крадецът вика: „Дръжте крадеца!“.

Каракачанов иска самолети. Иска казарма, а войници няма. Самолети има, за да пазим нечие небе. Армията е малка, генералите – много.

Сега искат да закриват болниците. Лесно се руши, но трудно се възстановява. Хората в другите държави строят болници, а ние искаме да ги затваряме. Много сме „напреднали“.

Депутатите в парламента гласуват за собствените си субсидии. Да, но сами сме си виновни, защото ние ги избрахме. А после идва лошото – ток, вода, всичко,  което е нужно за човека, се качва нагоре. Животът става ад.

И някой се сеща: „Абе, забравихме пенсионерите, дай да им дадем няколко лева до година, до амина“. Но инфлацията ги изяжда, заедно с човека барабар.
 
Ариф Шериф Осман, с. Странджево, общ. Крумовград