За търкането на билетчета и Джордж Оруел

В шумотевицата около Националната лотария и търкането на билетчета в съзнанието на много хора се възражда споменът за едно изказване на видната българска поетеса и писателка – покойната Блага Димитрова. На първия свободен митинг, организиран след 10 ноември 1989 г. пред храм-паметника „Свети Александър Невски“, тя спомена, че българинът в годините на тоталитаризма е бил лишен от всякаква възможност за инициатива и предприемачество. Всички са били равни в мизерията на социализма и единствената възможност за забогатяване са били тотото и лотарията. Може и цитатът да не е съвсем точен, но смисълът беше този.

И сега, тридесет години след демократизацията, какво всъщност се е променило, щом българинът се е вкопчил с такова настървение и търка ли, търка картончета с мечтите за богатство. А ето и цитат от една популярна книга, която нашумя след промяната от 1989 г.: „Ставаше ли дума за лотарията, дори полуграмотни хора проявяваха смайващи математически способности и феноменална памет. Цяла една мафия си изкарваше прехраната, като продаваше системи от числа, прогнози или просто амулети. Уинстън нямаше нищо общо с лотарията…, но знаеше (всъщност всички в партията знаеха), че до голяма степен наградите са въображаеми. Изплащаха се само малки суми, а спечелилите големите награди бяха измислени лица“. Авторът на романа е Джордж Оруел, книгата е със заглавие „1984“. Какво повече да се каже.

Така че да се замислим защо куца система на управление и контрол у нас. И защо все още лотарията е единствената нашенска надежда. А може би все пак не е лошо от време на време и да се прочете някоя книга.

Атанас Узунов, Петрич