За бакшиша ли протестират такситата?

Една вечер наскоро ми се случи да се движа с две таксита. Първото го шофираше младеж на не повече от 25-26 години. Докато пътувахме (пътят не беше кратък - до Кючук Париж в Пловдив), младият господин усили новините по радиото (в които немедлено беше съобщено за решението на парламента за закона за таксиметровите превози). Този млад човек надълго и нашироко ми обясни, че преди два месеца е изчислил какво заработва и какво му остава - 2458 лева на месец заработвал, разноските му били 1400 лева и му оставали чисто 1058. Ама това хич не било сигурно, щото нищо не се знаело, можело идния месец да нямало два курса до София от по 100 лева.

Трагедия! Която се изяви и в сметката, плащана от мен. Човекът убедително рече: „Е, к'во, и друг път ли плащате толкова?”. Аз му рекох, че не е баш толкова, пък той вика: „Айде сега, плюс-минус 50 стотинки. Абе, беше плюс лев, ама нейсе”.

Другият човек, дето ме превози, пък като му рекох: „Господине, трябва да свиете наляво”. А той: „Еми после как ще обърнем?”. „Ми на задна” - казвам аз. Пък той вика: „А, да взема да ожуля некоя кола!”. И аз му викам: „Ми сега, ако по тая дълга улица мен някой ме ожули?!”. И той най-невъзмутимо казва: „Ми т'ва си е ваша работа”. Ми то и сметката си беше моя работа... Ми... т'ва е по въпроса за протеста на таксиджиите, захранката, надницата и бакшишите им.
 
 
Петя Б., Пловдив