За здравните осигуровки на българските граждани, живеещи в чужбина

Дъщеря ми от 2006 г. живее и работи в чужбина и съответно там се осигурява здравно до м. май 2015 г. През октомври същата година ражда дете и в момента не работи, гледа го. Не си беше идвала от години. Това лято (миналото б.р.) си дойде за малко. Проверявайки моите здравни осигуровки, проверихме и нейните и се оказа, че от м. май 2012 г. до сега трябва да плаща. Опита да подаде декларация, не можело. От осигуровките на съпруга й се лекуват тя и детето. След като толкова години не живее тук и не ползва никакви здравни услуги, защо ще плаща? Какво трябва да се направи, за да се освободи от задължения? 
Снежанка ГЕОРГИЕВА, с. Басарбово, обл. Русе 

Какво точно трябва да направите, ще се консултирате със служителите от администрацията на Националната агенция по приходите (НАП). Законът за здравното осигуряване (ЗЗО) в чл. 40а предвижда, че българските граждани, които са длъжни да осигуряват себе си и пребивават в чужбина повече от 183 дни през една календарна година, могат да не заплащат здравноосигурителни вноски до края на съответната календарна година, смятано от датата на напускане на страната, и за всяка следваща календарна година след подадено заявление до НАП. 

Важно е да знаете, че заявлението може да се подаде лично или чрез упълномощено лице. Документът може да бъде изпратен до НАП и по пощата, с обратна разписка.

За да се възстановят здравноосигурителни права при връщане в България, в НАП се подава друго заявление - за завръщане. Освен него трябва да се представят и документи, които доказват, че човекът е бил в чужбина повече от 183 дни през една календарна година.

Здравноосигурителните права на тези граждани след завръщането им в страната се възстановяват след изтичане на 6 последователни месеца, през които са осигурявани. 

Извън това, здравноосигурителните права на тези хора, като се завърнат в страната, могат да се възстановят след еднократно заплащане на сума в размер на 12 здравноосигурителни вноски. Сумите се внасят след подадена декларация по ред, определен с наредба на министъра на финансите. До възстановяване на осигурителните им права заплащат стойността на оказаната им в страната медицинска помощ на изпълнителите.

По-подробно не мога да коментирам, тъй като не познавам случая в детайли. Може да не се харесва нормативната уредба, но това е положението. “Лош закон, но закон”, значи трябва да се изпълнява. Ако не дава сигурност и не защитава добре интересите на данъкоплатците, съветвам заинтересованите граждани да се сдружават и да поставят въпроса за промени пред законодателя (Народното събрание), най-добре с помощта на правозащитни организации.