Видях труповете на 5-има разстреляни ятаци  

От детството си имам много незабравими спомени – хубави и тъжни. Ще споделя тъжните си спомени от 1943-1944 г. На 15 септември 1943 г. постъпих в трети прогимназиален клас (сега седми) в ОУ „П. Р. Славейков“ в Трявна, където още не беше открита гимназия. Попаднахме на опитни и много добри учители, които ни даваха много добра подготовка. В това време англо-американските самолети извършваха бомбардировки над София и някои по-големи градове. В класовете постъпиха нови ученици – деца на евакуирани в Трявна семейства. Учителите ни съветваха да гасим лампите при сигнала въздушна опасност и за по-сигурно да слагаме одеяла на прозорците. Завършихме успешно първия учебен срок и заради бомбардировките ни разпуснаха в принудителна безсрочна ваканция.

Събраха ни отново през месец април, за да оформят годишния ни успех и да завършим учебната година. Времето беше много хубаво и всеки ден изминавахме без умора 5-километровото разстояние до училище. Един ден след приключване на учебните занятия се отправихме към родните си села. В края на града ни завари зловещият вой на сирените, които оповестяваха въздушна тревога. След известно време се зададоха самолетите. Приличаха на щъркелово ято, отлитащо на юг. Трудно беше да ги преброим, но не бяха по-малко от 200. Страх изпълни сърцата ни. Помислихме си по детски дали някой от пилотите не би пуснал по нас някоя бомба. Затова се скрихме под близкия до нас мост. Когато стигнахме моето село, аз се отбих по една пътека през градините, която водеше до нашата къща, последна в края на селото. Когато стигнах, пред мен се откри неприятна картина. В градината над къщата бяха насядали двадесетина полицаи. После научих, че в района минали непознати хора. Някой ги видял, усъмнил се, че са партизани, съобщил в полицията и те дошли да проверят. Спряха ме и ме разпитаха откъде идвам и виждал ли съм непознати хора. Двама полицаи ме поведоха към къщата. У нас нямаше никой. Всички бяха на нивата. Засяваха пролетните култури. Отварях една по една стаите, а след мен със зареден пистолет вървяха двамата полицаи. Надникнаха и под леглата. След като провериха всички стаи и не намериха това, което търсеха, ме освободиха. По същия начин провериха и други къщи. Вечерта си заминаха. За мен остана набраният страх. През цялото време си мислех какво би станало, ако някой се беше скрил без наше знание. Сърцето ми тупкаше безмилостно.

Завършихме успешно учебната година. В това време ръководството на Трявна водеше преговори с просветното министерство за откриване на гимназия в нашия град. Казаха, че ако искаме да учим в нея, трябва да положим приемен изпит по български език и математика в Априловската гимназия в Габрово. Ако не я открият, ще имаме право да учим в Габрово. Разстоянието от село до Габрово е 20 километра. Превоз нямаше. Влакът се движеше рядко. Баща ми имаше коне и ме откара с каруцата до Габрово. По пътя на местността Сечен камък се натъкнахме на страшна гледка. През нощта полицаите бяха разстреляли петима партизански ятаци. Труповете още не бяха прибрани. Пристигнахме в Габрово с понижено настроение. След тридневен престой положихме успешно приемните изпити и си тръгнахме, за да се върнем с влака. В центъра на града ни завари воят на сирените, които оповестяваха въздушна опасност. След малко пред нас се откри ужасна картина. Улиците се изпълваха с хиляди хора. Всички напускаха домовете си и бягаха към покрайнините на града. Аз и моите приятели се вляхме към бягащите към гората. Скоро самолетите отминаха и всички се завърнаха по домовете си. Завърнахме се и ние.

На 15 септември 1944 г., след като разбрахме, че в Трявна е открита гимназия, се събрахме в училище за откриване на новата учебна година. Но нямаше учители. Разпуснаха ни отново в принудителна ваканция. Събраха ни пак през месец декември. Необходимо беше с много труд да наваксваме учебния материал.
Така премина част от живота ми, както моя, така и на моите приятели през тези тъжни години, които още не съм забравил и ще ги помня, докато съм жив. Дано никога вече не се случват на българските деца.
 
Пенчо Пенчев, Трявна