Цените в магазините хвърчат, пенсионерите мизерстват. Какво правят политиците?

Правителството в началото обяви, че ще наблюдава високите цени чрез сайт. После беше оповестено създаването му и дотам. Вярно е, че при пазарна икономика няма много механизми за влияние върху цените, но все пак би могло да се осъществява някакъв контрол върху ценообразуването. Само със сайта няма да стане. Затова и виждаме това ценово безобразие, което се вихри по хранителните магазини и продължава с пълна сила и до днес. Многократно беше установявано, че цените на основните храни са по-високи от цените в много по-развити от нас европейски страни, където заплатите и пенсиите са многократно по-високи от нашите. Животът е скъп и особено тежък за пенсионерите и работещите бедни. Общо това е близо половината от българското население, че и повече. Ето за нас, пенсионерите, правителството не направи нищо, ние продължаваме да мизерстваме. А иначе се отчитат някакви уж постигнати успехи. Пролетните зеленчуци и плодове са с плашещо високи цени, можем да се досетим как ще се развиват по-нататък нещата. Аз съм с пенсия малко над 500 лева, как да си купя череши за 10 лв. килото?!

Тези дни излязоха и шокиращи данни за цените това лято по Черноморието. И без това недостъпно за много хора, които, въпреки че се трудят, не могат да си позволят да почиват на него. Собствениците на хотели и ресторанти са се самозабравили. Щом една обикновена рибена супа е ударила 10 лева, а на места в по-луксозни заведения достига и до 30 лв. Скарата върви по 15-20 лева, и то най-обикновени кюфтета с една лъжица лютеница. Филийка хляб е осемдесет стотинки, а пърленката върви до три лева. Бутилка малка пластмасова минерална вода е 3,50. Явно алчните ресторантьори, дето все недоволстват и дори държавни субсидии получават, и то от нашите общи пари, нямат наяждане. Истинско безобразие, пред което държавата е напълно безпомощна, абдикирала е и не желае да се намесва. А нека да не забравяме, че служебното правителство, зад което стои президентът Радев, е уж ляво по своята същност. Излиза, че за народа на думи всички мислят, но не правят нищо за облекчаване на тежкия живот на хората.
 
Христо Костадинов, Червен бряг