Тодор Пеев – революционер, просветител и полицай  

Тодор Пеев се е появил на белия свят в тъмното робство на 1842 г. в Етрополе. Там учи малко време, а през 1858 г. е ученик на Сава Филаретов в София. Учителства след това в Самоков. Постъпва в Цариградския френски колеж, но поради липса на средства не го завършва. След това е главен учител в Силистра. Той е будител, който търси нови хоризонти за българското образование. Въвел е звучната метода на обучение. Учителства в Кюстендил и основава читалище. През 1870 г. е учител в Етрополе, където се включва в революционната дейност. Става председател на основания от Левски местен революционен комитет. Междувременно открива девическо училище и основава читалище „Напредък“. Днес читалището носи неговото име. Участва в Учредителното събрание на БРЦК през 1872 г.

Във връзка с обира на турската поща в Арабаконак като доверено лице на турската власт е изпратен във Влашко да открие инициатора на обира. В това време Димитър Общи е заловен и издава съратниците си, сред които е и Тодор Пеев. Поради това за него няма обратен път към родината и става учител в българското училище в Браила. През 1874 г. става член на Привременния централен български комитет и се сближава с Христо Ботев, Любен Каравелов, Стефан Стамболов и др. Участва в подготовката на почти всички важни акции на организацията. Включва се в Старозагорското и Априлското въстания. С дописки и статии сътрудничи на в. „Право“ и „Курие д`Ориент“. Но най-ярки остават публицистичните му изяви във в. „Възраждане“, който излиза в 25 броя от 5 юни до 12 ноември 1876 г. Любопитно е да се знае, че в този вестник се публикува за първи път стихотворението на Иван Вазов „Подъл ли е българският народ“. Крачка напред в развитието на възрожденската ни драматургия е сатиричната драма на Тодор Пеев „Фубулеску, прокопцаният зет на хаджи Стефания“ (1876). Любопитни и много автентично звучащи са мемоарните бележки на Пеев, особено „Личен спомен за Апостола“.

През Освободителната война е председател на Орханийския окръжен съвет. Същата длъжност изпълнява в още няколко града.

По-късно става чиновник за особени поръчения и административен инспектор в Министерството на вътрешните работи. Може да се каже, че Тодор Пеев е един от първите полицейски инспектори в прохождащата държава. В тази си битност той има компетентности и като дългогодишен окръжен и областен началник. Извън това превежда от френски „Наполеон Първи. Военни речи и прокламации“.

Интересен за размисъл е по-гореспоменатият детайл от биографията – Тодор Пеев е бил доверено лице на турската полиция, но със сполучливото си прикритие и трудната двойна игра е действал доста ефективно в освободителното дело срещу поробителите. Възрожденецът Тодор Пеев се самоубива на 26 юли 1904 г., отвратен от алчността на съвременниците си. Мисля, че този близък сподвижник на Апостола (има данни, че Левски е присъствал предрешен на сватбата му), се нуждае от това допълнително внимание към неговата така да се каже житейска епитафия.
 
Тодор БАКЪРДЖИЕВ, Русе