Спомен за великденските празници в Царство България  

В последните години от царуването на Н. В. цар Борис Трети аз вече бях ученик в трето отделение. Моите впечатления от този период са много свежи. Хората от четири поколения – младежи, родители и възрастни, живееха заедно в един дом. Те бяха много трудолюбиви и с хъс работеха на полето и отглеждаха домашни животни. За тях празниците бяха дни на отмора, веселие и споделени срещи с роднини и близки. Бяха задружни имаха доверие един към друг, почитаха най-възрастните. Никой не заключваше порта на двор и врата на къща. Нямаше кражби, обири, побои. На село цареше един спокоен живот. Вярата в Бог и Цар правеше хората спокойни, отдадени на семейството, щастливи. За тях християнските празници бяха дарени от Бога дни за разтуха, веселие, на показ пред съселяните.

Ще споделя преживяното през тези дни в моето детство. Великденските празници започваха с лазаруване съботата преди Цветница, която е в неделя. Цялата предходна седмица всички ученици в моето родно село Крушуна под ръководството на учителката по пеене правеха репетиции. Първият местен учител е бил дядо ми Ганчо, поп Иванов. По негова инициатива е построена сградата на училището. От първо до четвърто отделение бяхме към 200 ученика. Сега училището е дом за възрастни. За лазаруване майките на всички ученици се бяха потрудили техните деца да дойдат в училището в национални носии. Даже аз пазя в дома си малко червено поясче, с което в деня на лазаруването съм бил препасан. Всички ученици с лазарски песни тръгваме из селото. Двама по-ячки носят пред нас кошница. Като чуят песента, която са очаквали, стопаните с цялото семейство излизат на улицата и ни приветстват. Така с песни и бодро настроение обикаляхме всички домове в селото. Стопанките на дома оставят яйца в кошницата. Лазаруващите ученици почитат всички хора в селото, пожелават им весели празници и плодородие в стопанствата им.

Следващият ден – неделя, е Цветница. Вратите на дворовете на всички домакинства са закичени с върбови клонки. Младежите, девойките и момците отиват на реката и плетат малки венчета от върбови клонки. Всички пускат венчетата заедно в бързо течащата река, която извира от пещерата над водопада, и със затаен дъх гледаме кои ще бъдат първенци. Празникът приключва във всяко семейство с тържествен обяд.

Следващата неделя е Великден. За хората това е най- светлият и голям християнски празник през пролетта. В моето родно село деца, майки и възрастни жени си приготвят нови тоалети, за да се представят на хорото. Всяко семейство боядисва по една кошница яйца. Децата се надпреварваме на кого яйцето ще бъде борец. И моя милост, дете в предучилищна възраст, заставам зад кошницата и почвам да търся бореца, докато изпочупих всички яйца. Е, след това имаше малко пердах, но белята си е беля и още на всеки Великден си я спомням.

Над селото в предпланината имаше хубави поляни. Там се събираше цялото село. Жените да си представят новите тоалети, децата – да видим на кого яйцето ще е борец. А в центъра на празника е духовата музика, майстори на дунавско хоро. Те свиреха с часове без прекъсване и на поляната се виеха весели хора. И така, до следобед, докато хороводите кажат стига. Тогава семействата се отправят към своите домове, където пещта е запечатана с плоча, за де се опече добре метнатото в нея агне. Ние бяхме винарски край и във всяко мазе имаше по бъчва червено и бяло вино. И след кръшните хора агнето се вади от пещта добре опечено, наточва се руйно вино и започва празничният великденски обяд.

Такъв беше нявга животът. Съвременниците, които сега живеем със спомена, можем да разказваме на внуци и правнуци, а те вероятно ще недоумяват дали това не е наше съновидение. Сега сме заобиколени от съвременните прокоби на живота, от бедността и мизерния живот на обикновените хора и несметните богатства на една малка прослойка от народа. Било е робство, бил е колониализъм, сега имаме неоколониализъм. Но внуците ще пораснат и ще разберат, че няма вечна неправда. Бог е с онеправданите и у нас ще дойдат дни на щастлив и спокоен живот за всички хора.
 
Акад. д- р Ганчо Попов, село Крушуна, Ловешко