След унизителна робия в Гърция, семейство Бекярски от Благоевград: Добре че останахме живи

Защо се юрнахме и ние на гурбет? Разбира се, че за пари. Така и след толкова години труд не можахме да си купим свое жилище - разказва семейство Бекярски от Благоевград. Мъжът тогава е на 53, съпругата му наближавала половин век. 

Илия е от хората, на които всичко им идва отръки - със златни ръце като майстор в автомобилната работилница на вече закритата дивизия, майстор и в строителството на сгради, с над 30 години трудов стаж. Николина - пришълка от затънтеното село Тешово, Гоцеделчевско. Намира работа и дом под наем в областния град. Била е шивачка в обувна фабрика, във фирми за конфекция, продавачка в магазини... Двамата отглеждат поотделно и заедно 4 деца, две свои и 2 на Илия от първия му брак. 

Трудната им връзка издържа на всички изпитания и след 10 години се събират. 

Но когато идва и четвъртото дете, Илия вече се пенсионира  - така е при военните. Една пенсия и нищожната заплата на Нина не стигат. Той заминава за Германия, на работа в строителна фирма. Най-тежки са му първите месеци, не може място да си намери от мисли по дома, жената и децата. И работата не е никак лека - хората плащат, но и изискват. А от платеното българските ни посредници прибират близо половината. Напечелил Илия за 2 години колкото за един ремонт на общинското жилище, кола от втора ръка и да направи сватба на втория син и на първата си дъщеря. 

Ами сега? Жилището е пак на държавата и цената му расте непрекъснато 

Притиснати от тази мисъл, “клякат” на предложението на отдавна познат грък от с. Грамене, Драмско. Посрещали са го добре няколко пъти у дома на трапеза. Отиват двамата - ще припечелят повече, обещава им по 20 евро на ден за 8-часова работа на полето, като в неделите ще се почива. 

Пристигат в затънтеното селце. - Нашата група бе от 6 човека и настаниха семействата в отделни стаи. Други от групите имаха нещастието да живеят 6 месеца в изоставени къщи - разказва Нина. - Но още

от първия ден договорките ни с работодателя се оказаха само на думи

Ставахме в 5 часа сутрин и отивахме да берем разсад до 12 часа на обед. След това го разсаждахме и ако е още светло, примерно 7 часа вечерта, отивахме пак да берем и пак да го разсадим. 

- После стана още по-лошо - намръщи се Илия. - Работихме през нощта, бране на тютюн от 7.30 вечерта до сутринта, после низане на място и прибиране на нанизите - та до 10-11 часа на другия ден. Прибереш се, а в стаята температурата е над 33 градуса, не можеш да заспиш. 

Набожни били, ужасно лицемерие - продължава Нина

 - и на празника Голяма Богородица ни изпратиха да работим. 

Докато израсте тютюнът, превиват гръб в памуковата плантация на гърка. При 42-44 градуса на слънце скубят от каменистата земя остри бурени и треви с голи ръце по 10 часа на ден. 

Изгарят още в първите дни болезнено от силния пек

и бързо се научават да работят като бедуини с дълги бели кърпи на главите и облечени с дълги ръкави. Очите им парят от жега и пот, ръцете им изтръпват до безчувственост. В дни, в които няма кърска работа, перат килими на газдата и почистват двора му за по 10 евро, товарят бали, покриват скелета за сушене на тютюна, чистят трева под сушилните...

На четвъртия месец се прибират за няколко дни - за сватбата на големия син на Илия - Гошо. Близките им не могли да ги познаят, а когато сестрите им все пак съзират познатите черти, започват да плачат като на погребение. Илия, който винаги е бил строен мъж за невисокия си ръст, е отслабнал с 11 килограма, а Нина - с 14. След два месеца се прибират окончателно. 

От пресмятаните печалби половината са похарчени

 - за храна, за престой и пътни до България. Гъркът им отрязва и 180 евро за визовите услуги, които бил обещал сам да плати...

В края на последния работен ден, изтощени до смърт, седнали на коравата, напечена земя, прегърнали се и си казали: Добре че останахме живи!

Господин Паспалис на сбогуване ги поканил да работят за него и тази година...