Ще продължи ли геноцидът над пенсионерите

Единствената утеха след седмите поред за 3 години избори е лекото нарастване на броя на гласувалите. Тъй като в изборите участват същите партии, които години наред с управлението си доведоха страната до всички отрицателни рекорди за бедност, каквато и сглобка да направят, ще се продължи геноцидът над пенсионерите и бедните работещи. Ще продължат професионални политолози и икономисти непрекъснато да твърдят: „Няма как да има високи пенсии с нисък ръст на икономиката“. Вторият проблем, поради който „няма как да има високи пенсии“, е да не променяме преките данъци, които плаща бизнесът, най-ниските в Европа, а може би и в света, за да дойдат чужди, богати компании да инвестират в България.

В резултат на тази манипулативна обработка и от пенсионера ще чуеш: „Как да се повишат пенсиите, като няма пари?“. Аз пък ще ви кажа и с факти ще покажа. Да, ама не! Пари има за европейски минимални пенсии, за безплатни лекарства и медицински услуги, за коледни и великденски добавки по една минимална пенсия и т. н.

В медиите се появява информация, че у нас има двама милиардери, над 1400 милионери, към 3500 с капитал над 500 000 лв. Има хора с месечни заплати, четете внимателно, от З милиона и 200 000 лв. През 2022 г. има годишни заплати по 36,6 милиона, по 32,1 милиона и т. н. През 2023-та годишна заплата 27,8 милиона, 27 милиона, 21,4 милиона и т. н. За 2023 г. 25 души са получили заплати по 800 000 лв. При тези огромни заплати осигурителни вноски се плащат на брутното трудово възнаграждение, но не повече от максималния осигурителен доход, който за 2024 г. е на стойност от 3750 лева. Този праг през 2022 г. в Словения е 5000 евро, в Германия, Чехия, Латвия и Словакия е 7644 евро, а у нас 1918 евро. И тук закон в полза на свръхбогатите. Е, и как да има пари за достойни пенсии, когато прагът за осигурителни вноски е към 4 пъти по-нисък от този в посочените страни. А защо не тези шмекери, ползващи слабост в закона, с десетки милиони годишни заплати да не платят осигуровки за цялото възнаграждение. Ако се плащат осигуровки върху цялото брутно възнаграждение, ето отново стотици милиони, а може би и милиарди. А защо не и както в Швейцария – разликата между минималната и максимална пенсия е в съотношение два пъти. Минималната пенсия е 20% от средния доход за страната, а максималната пенсия 40%. А у нас тази разлика е към 7 пъти. Тя също задълбочава пропастта между бедни и богати пенсионери.

В страната с най-ниски пенсии в ЕС как е възможно ДДС на основните хранителни продукти да бъде 20% при 0% в Малта, в Полша – 3% , в Северна Македония и Чехия – 5%, във Франция – 5,5%, в Германия – 6%, при 5 пъти по-високи пенсии в последните две страни. То бива, бива, господа политици, но „бивол за курбан не бива“.
 
Акад. д-р Ганчо Попов, ректор на НБУ-трета възраст