Пенсионерите да дадат път на младите  

От години, още от времето на социализма се коментира въпросът за ролята и мястото на пенсионерите в трудовия процес. Непрекъснато се водят спорове дали след пенсионирането хората да продължават да работят, или да отстъпят мястото си на младите. Сега отново се поставя този въпрос, говори се за съкращения в държавата и общинската администрация, раздута до безкрайност.

Естествено, при съкращения първи си отиват пенсионерите, които заемат щатни места. Така може да се олекоти бюджетът на армията, полицията, съдебната система, държавната и общинската администрация. Дори и без съкращения пенсионерите трябва да бъдат освободени, за да дадат път на младите специалисти. Иначе да не се чудим защо летищните терминали са недостатъчни за младите, напускащи страната с еднопосочен билет. Никой да не си мисли, че чиновничеството ще се срути без пенсионерското присъствие. Напротив, младите са носители на новаторството, те могат да преборят бюрокрацията, чиито носители са именно старите кадри. Младите могат да въведат новостите, да ги реализират, да извършат най-после тази мечтана от години административна реформа, да въведат електронно управление, да облекчат и реформират много процеси. А пенсионерите, на които им се работи и които имат сили и здраве, да бъдат насочени към производствената сфера, здравеопазването, селското стопанство. И това да не се счита за обида, там също са необходими хора. Има и области, в които без пенсионери не може, без тях биха рухнали цели сфери на обществото. Особено силно това се усеща в здравеопазването, където без пенсионери лекари, сестри, медицински работници просто системата няма да издържи. Същото е положението и в образованието. Почти няма училище и в големите градове, и в малките населени места, в които да се мине без пенсионирани учители. В администрацията обаче място за пенсионери няма.
 
Владимир Тошев, Русе