Пенсионери с 40 години трудов стаж водят скотски живот. Сещат се за нас само преди избори

Пенсионерите отново са в тежест на държавата според опозиционен лидер в пенсионна възраст. Не било важно кой ще вдига пенсиите, а кой ще ги плаща. Така че като нищо след изборите милионната пенсионерска армия да не дочака така жадуваното осъвременяване на мизерните пенсии. А хора с по над 30-40 години трудов стаж да продължат да водят скотски живот в борбата си за оцеляване. Мислехме си, че четвъртинката хляб и бурканчето с кисело мляко е минимумът, но се оказва, че може да ги делим занапред на две. За лекарствата и за топлото пари може и да няма. Или пък да избираме между топлина, здраве и храна. А управляващите да ни подхвърлят трохи според швейцарското или Бог знае какво правило.

Когато политиците не искат да подкрепят някого, обикновено се измислят правила, уж за да го подкрепят. И точно тези правила възпират всяка помощ. Иначе на думи всички мислят за своите бащи и майки, баби и дядовци. Така е в държавата, в която асфалтът е издигнат в култ, а ремонтът на ремонта е основната икономическа политика. Държава, в която синдикатите са сведени до символично присъствие, а техните лидери са чести пътници в държавните джипки и говорят едно и също с работодателите. Независимо дали гледат на Изток или на Запад отвъд океана, политиците ни трудно виждат окаяното състояние на възрастните си сънародници. За тях ние, пенсионерите, сме или електорат, или лош материал. Обикновено преди избори се сещат за нас, след това ни забравят бързо. И ако все пак се случи чудо и пенсиите скочат с по няколко десетки лева, се бият в гърдите колко мислят за нас. Затова децата и внуците ни презряха родината си и хукнаха по терминалите да търсят препитание и нормален човешки живот. А ние, старите, оставаме, тъжни и самотни, без надежди за нещо по-добро.
 
Михаил Боров, Пазарджик