Някой помисли ли за възрастните учители и риска от Ковид-19

Началото на новата учебна година наближава, а заедно с нея растат и въпросителните. Всяко училище ще изготви екшън план. Децата ще се хранят по график в бюфета и стола. Ще се дезинфекцират класните стаи. В междучасията ще се ходи задължително с маски. Междучасията ще бъдат със стъпаловиден график, макар че на никого не му е ясно в едно претъпкано училище как едни ще учат, а други ще са в междучасие. Ако в един клас се появи зараза, ще се карантинира само този клас, а не цялото училище. Част от обучението ще се провежда дистанционно.

Един куп мерки, които изглеждат разумни и две мнения по този въпрос няма. Някои от тях са сложни за реализация, но вероятно с течение на времето и за тях ще се намери решение. Специалистите бодряшки подчертават, че децата изкарват вируса безсимптомно или с леки неразположения. В цялата тази картина никой не споменава нищо обаче за учителския състав. В огромната си част това са хора над 50-те години с не едно и две хронични заболявания. Огромнота мнозинство от учителите носят белезите на напрегнатата професия – диабет, хипертония, нервни разстройства, други тежки заболявания. Тези хора са изложени на риск от заразяване с коронавирус с тежки за тях последици. Застрашаващи дори и живота им. Да сте чули някой лекар, специалист, просветен деец, от здравното или просветното министерство досега да е коментирал този проблем. Няма такъв. Нищо чудно учителската професия да се нареди до тази на лекарите и полицаите на първа линия в борбата с Ковид. Само че лекарите използват предпазни средства и знаят как да се пазят, познават симптомите на болестта. Полицаите са сравнително млади и здрави хора. А учителите са възрастни, в рисковата възраст, амортизирани, с много хронични заболявания. Да не стане така, че да бъдат пожертвани хора, които обичат професията си и в същото време носят тежките здравословни проблеми на житейския си избор.
 
Цветана Пашова, Варна