Не е вярно, че българските ученици са на последно място в ЕС

Проглушиха ни ушите тези дни с резултатите на учениците по тестоветe на PISA. Слаби, ниски, отчайващи. Никой обаче не казва някои истини. На първо място, това е система, която е изпитна за друг начин на образование. У нас образованието има по-академичен характер, докато на Запад има по-прагматичен. Естествено, ако се приложат тестове от едната система на другата, ще има ниски резултати. Да не мислите, че тестовете за знания на западните ученици ще са по-добри от тези на нашите, ако се направят съгласно нашите изисквания? Разбира се, добре е да се развиват и умения заедно с получените знания. Но затова не са виновни нито учителите, нито родителите.

От години се говори за реформирането на образованието, но нещата, които се правят, не засягат кой знае колко учебните програми. Отнеха правата, а оттам и авторитета на учителите, дадоха права на родители и ученици и днес в училище се влиза не като в храм на знанието, а като в разграден двор. Вижте тълпите от пушещи ученици пред училищните сгради, много често на метри от тях пък са пушещите учители и си мислете за нивото на образованието. Единственото положително нещо, което се направи, е въвеждането на задължителните изпити за завършена образователна степен и матурите на края на обучението. Много сериозен е проблемът, наречен четене с разбиране. Но той няма как да бъде разрешен, без въобще да се върне навикът да се чете странична литература, просто четене за удоволствие. Децата в огромната си част не познават българските автори, класиците ни, да не говорим за европейските или пък за световните. Няма ги и книжарниците, които преди няколко десетилетия бяха буквално на всеки ъгъл. А днес е толкова лесно с тези технически устройства. Електронни четци, таблети, лаптопи, безброй електронни текстове, електронни библиотеки с всякаква литература. За съжаление, четенето вече не е необходимост, не е любимо културно занимание. И това е проблем не само на подрастващите, има цели семейства с по една прочетена книга, а може би и с нито една. Премиер имахме, прочел една книга и парадиращ с простотията като средство за издигане във властта. Какво повече да се каже. Закриха се библиотеки, читални, книгоиздаването е нерентабилно, непечелившо. Книгите са скъпи и за някои групи от населението недостъпни направо. Затова и резултатите ни са такива. На себе си трябва да се сърдим.
 
Веселин Савов, Пловдив