Нагли търговци превърнаха курортите ни в селски панаир

Търговците по морето били много недоволни от българските туристи. Бедни били, кътали си парите и не купували нищо. Хранели си се от олинклузива и не си позволявали никакви други харчове. За някакви парцалки и сувенири пък въобще пари не искали да дават. А иначе курортите се пръскали по шевовете.

Да им се чудиш на акъла на тези пишман търговци и бизнесмени. Дето са превърнали курортите в една безконечна сергия с гащи, парцали и какво ли не още. Сякаш не си на почивка, а на някакъв безкраен селски панаир. И сякаш ние затова ходим на море, за да им пълним джобовете на тях. Стоки и услуги с ниско качество. Заведения, в които храните и напитките са с баснословни цени, а качеството е под всякаква критика. Намръщени и отегчени продавачи, сервитьори и всякакъв друг персонал. Най-хубавите алеи на курортите са задръстени от щандовете на пишман художници, фотографи, занаятчии, продавачи на всякакви джунджурии, топки, пояси, магнити и какво ли не още. Отношението към хората е изградено на принципа ден година храни, нагло, нахално, на моменти направо безскрупулно. И така е, за съжаление, навсякъде. От най-малките населени места, та до най-големите ни морски курорти е едно и също.

Мерките срещу Ковида не се спазват, маските са под брадите, тълпите се движат разнопосочно. Винаги ще се намери кой да се бутне в теб, дистанция никаква. Заведенията са с маси и столове без никакви медицински стандарти за отстояние, сервитьорите са с неправилно поставени маски, а барманите и готвачите са без никакви. Самите летовници не спазват почти никакви правила в движението си на открито, сякаш Ковидът е един спомен от миналото. Търговците сякаш не знаят, че българинът, първо, обича да си прави сметка и второ, никой не е длъжен да хвърля пари на вятъра. Те да се благодарят, че все пак има хора, защото положението в Гърция и Турция е още по-тревожно и преминаването на границата е свързано с безброй изисквания. Затова и хората са по нашите курорти, които значително отстъпват във всичко на чуждите.
 
Ангелина Тодорова, Варна