На вниманието на родителите - учителите не са гледачи на деца

Една от най-предъвкваните теми по време на епидемията е дали учениците трябва да ходят на училище, за или против дистанционното обучение. Не минава и ден, без да се засегне тя в някакво телевизионно предаване. В сутрешния блок на телевизия с национален обхват водещата провежда дистанционно разговор с две майки последователно. Първата е лекар, трезво премисля опасността за деца, учители и родители, баби и дядовци. Отчита, че дистанционното обучение е единственото възможно, че то се прилага масово в целия цивилизован свят. Втората майка е от някаква родителска асоциация, гледа лошо и говори назидателно. Децата трябва да са на училище независимо от всичко, явно за нея заболяването, страданието от болестта и, не дай Боже, смъртта на някой учител е просто статистика. А че зад този човек стоят неговата лична човешка съдба, неговото семейство и близки – голяма работа. Асоциираната родителка е дори против маските по време на час. Водещата, естествено, налива масло в огъня, поставяйки и въпроса за десоциализацията на децата, явно и тя подкрепя тезата за учене в училище независимо от рисковете и жертвите. И се отприщва една говорилня, както се казва, ум да ти зайде.

Естествено, от темата отсъстват учителите, те са безгласната страна в системата, тях никой не ги пита, нали пак ще им вдигат заплатите, да си ги заслужат. Ами заслужават си ги. Не само сега в кризата, а и преди нея, и след нея. За това, че вместо преподаватели са се превърнали във възпитатели и гледачи на деца. Защото нека да не се лъжем – огромната част от родителското съсловие праща децата си не за да се учат в училище, а за да бъдат отглеждани и възпитавани. И чак накрая обучавани.
 
Стела Стоева, Русе