На път сме да ударим дъното

Денонощно от екрана ни заливат с тиражираната тревога, че сме в криза, че става страшно и че без правителство нещата не отиват на добре. Разни антрополози, политолози и всякакви други -лози дълбокомислено и добре пресметнато зад уж голямото си недоумение от поведението на политическите сили тръбят, че демокрацията ни е в опасност. Естествено понякога умело, понякога не съвсем, прикривайки кой към коя политическа партийна  ясла е закачен. Затова и почти никой не ги слуша и не им обръща внимание вече.

Изпаднаха във възторг от това, че вместо да се срива, избирателната активност се била покачила с няколко процента. Други, по-трезви пък им опонираха, че това увеличение на гласуващите е резултат от големите размери на купения и контролирания вот на избирателите. И естествено дойде и ред на исканията към Конституционния съд за касиране на изборите. В предизборната суматоха медиите съобщиха за един процес, но никой не се поинтересува какви са причините за неговата поява. Става дума за масовото оттегляне на членове на избирателните комисии и заменянето им с нови хора, неподготвени и непознаващи работат в РИК-овете. Или пък обратното – добре подготвени за това, което трябва да извършат. И които на практика превърнаха изборния процес в една подигравка, пародия на тази най-демократична по своята същност процедура. Не само дописани бюлетини, но и попълвани на място от членовете на комисиите  дискредитираха изборите и това бе видяно от всички в новинарските емисии.

В същото време пак след изборите работодателските организации дадоха на съд новата минимална заплата. Сакън, да не би бедните да си  купят няколко кила месо, плодове или нещо друго за  оскъдната си трапеза. Синдикатите пък скочиха и изнесоха потресаващата информация, че в определени райони има сговор, сглобка между местните политици и бизнесмени умишлено да плащат ниски доходи на хората. И пак според синдикатите  милион и шестотин хиляди работещи души у нас не могат да покрият базовите си разходи. Прибавете членовете на семействата им, в които много често другият член е безработен. Сложете и два милиона пенсионери. Ами безработните, които кретат на помощи или оцеляват на магия, както се казва. И се получава картината на народа, угнетен и отвратен. Е как да му е до избори, и ако падне някой лев, как да не продаде гласа си.

Как ще се оправим ли? Като ударим дъното. На н-тите поредни избори, на  които гласовете ще са само от партийните ядра, от купения и контролирания вот. А активността ще е десет-петнайсет процента. И това ще стане рано или късно.
 
Светослав Личев, Варна