Лидерът на „Възраждане“ поруга светинята Шипка на 3 март

В световната политическа практика на всяко ново правителство се дават 100 дни толеранс, тоест няма критики, обиди, протести. Дава му се възможност да работи спокойно.

В България обаче този срок, уви, не се зачита. На правителството на Кирил Петков, без да са изминали и 3 месеца, се поиска оставка. Големият „демократ и патриот“, „вещ“, „знаещ“ и тълкуващ закони от трибуната на парламента поиска оставката. Става дума за лидера на „Възраждане“ г-н Костадинов. Той може би желае да оглави правителство с неговите 13 депутати. А статистиката отчете, че повече от половината, загубили живота си от Ковид-19, са неваксинирани!

Г-н Костадинов да си припомни сентенцията от римско време: „Когато фактите говорят, и боговете мълчат“.

Но в своя апогей Костадинов беше на 3 март горе на връх Шипка. Пред паметника неговото поведение и на антуража му беше грозно и безобразно. Човек отива там, за да изрази своята почит към загиналите български опълченци и руски воини от Орловския полк. Там е костница, свято място, където трябва да се поклониш и смириш!
Всички, които гледаха кадрите от 3 март, са оскърбени и възмутени! Ако това е патриотизмът на лидера на „Възраждане“, жалко. Това е лъжепатриотизъм, това е „патриотарство“.

Много пъти през живота си съм ходила до връх Шипка – на екскурзия с ученици и колеги. Но това за нас беше поклонение, припомняне за един от най-героичните моменти от Освободителната война. Иван Вазов казва за Шипка – един „чутовен връх“, чиято слава ще се разнася „от урва на урва и от век на век“.

Връх Шипка не е място за разчистване на политически сметки! Той е светиня, пред която трябва да застанеш в мълчание и да размислиш върху стиха на Вазов:

„България цяла сега нази гледа,
тоя връх висок е: тя ще ни съзре“ .

Историческите места са за поклонение, а не за поругаване.
 
Росица Николова, Пловдив