Пореден погром върху образованието се подготвя в следващите няколко години. Засега не се вдига много шум, но директорите на училищата в големите ни градове са запознати със замисленото. Предстои преминаването задължително на всички училища на едносменен режим на обучение. На пръв поглед - нищо лошо, напротив - звучи добре. Но дали е възможно това. Представете си едно училище, в което родителите са дали децата си заради качеството на образование.
То е пълно и работи на двусменен режим с паралелки от първи до дванадесети клас. Такива са огромната част от училищата в големите градове. И не само там. Подобно е положението и в малките градчета след масовото окрупняване на образованието и закриването на малки училища. Това на практика означава преместване на ученици от една училищна сграда в друга. Преместване и на учители, които имат трудови договори с един работодател, при едни приети условия на работа в трудовия договор. Мислите ли, че просто ей така родителите ще се съгласят децата им от утре или от вдругиден да отидат на друго място.
Ами учителите, ако не желаят да сменят работодателя си, как ще бъдат принуждавани. По кой кодекс на труда ще се извършва това трудово насилие. Или може би за пореден път понятието „реформа” в България ще се отъждествява с разпердушинване на всичко. В малките градчета се закриваха масово училища, сега пък ще се откриват наново, за да поемат децата, оказали се ненужни в окрупненото наскоро единствено училище в населеното място. С право учителите настръхват от ужас, когато разберат, че на някого му е хрумнало отново да реформира. Май е по-добре да се закрива образованието и да се свършва веднъж завинаги.
С. Панайотова, Варна
Все още няма коментари