Г-н Радев, Шипка не заслужава надпис „Оставка“

Споделям с вас вълненията на моята майка – интелигентна жена с много будна съвест, във връзка с честванията на 143 години от Шипченската епопея през преживявания на нейната 14-годишна внучка:

Какво е връх Шипка за едно 14-годишно момиче?

„Внучката ми трябаше да пише пътепис. Тя избра пътя от Варна до Чепеларе. Ще цитирам само отзива ѝ за връх Шипка.

„Заставам мълчаливо, с наведена глава, пред величествения паметник. Връщам се столетия назад, чувам мощното „ура“, тръпна пред мъртвите тела в последен жертвен порив и виждам как с открити гърди защитниците на заветния хълм посрещат щиковете и няма нито един ранен в гърба, защото те не бягат, а с песни посрещат смъртта. Мисля си, че хора, които с песни умират, трябва да бъдат свободни.

Питам се: кой народ има паметник, издигнат от кръвта и костите на синовете си?! Кой народ може да каже: „пет века бях роб, а от днес съм народ“. Спомням си и цветовата гама от одата „Опълченците на Шипка“ – „бели кости и окървавен зелен мъх“.
Едно дете на 14 години е изразило това, което го е развълнувало, и то много сполучливо.

Гледах честването на 143 години от Шипченската епопея и останах изумена – на трибагреника, окачен на това свято място, пишеше „оставка“. С цялото си уважение към Вас, г-н Радев, питам дали не сте го видели. Знамето, което е било „ранявано“ и спасявано с безброй жертви, не заслужава това. Може би властолюбието заслепява човека.

Днес, във време на политическа злоба и борба за власт, ни е нужен гласът на родолюбеца Вазов, за да ни припомни как е извоювана свободата и какво да правим с нея, когато я имаме. А това не е малко“.
 
Т. Михайлова, Добрич